О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 74

гр. София, 14.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1290 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗД ЕИГ Ре” ЕАД срещу решение №2612 от 09.11.2018 г. по в. гр. д.№260/2018 г. на САС, с което след частична отмяна на решение №8004 от 29.11.2017 г. по гр. д.№9954/2016 г. на СГС, „ЗД ЕИГ Ре” ЕАД е осъдено да заплати на Т. С. К. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. сумата от 24 000 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.01.2015 г., ведно със законната лихва от 14.01.2015 г. и по касационна жалба на Т. С. К. срещу решение №217 от 25.01.2019 г. по в. гр. д.№260/2018 г. на САС, с което е отхвърлена молбата й за допълване на решение №2612 от 09.11.2018 г. по в. гр. д.№260/2018 г. на САС.

В касационната жалба на „ЗД ЕИГ Ре” ЕАД се излагат съображения, че решение №2612 от 09.11.2018 г. е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните изложени пред него, в това...