О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260

Гр. София, 07.02.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Н. ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВАизслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 2212/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. М., гражданка на Руската федерация, родена на ...., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 50 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 528/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 93 от 04.10.2021 г. по гр. д. № 167/2019 г. на Сливенския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касаторката иск против МИГ – 1 ЕООД за заплащане на сумата 220 000 евро или 430 282 лв., представляваща частична претенция от цялото вземане от 280 000 евро, прехвърлено по договор за цесия от 25.02.2019 г., сключен между СТРОЙ БУЛ ЕООД като цедент и Н. В. М. като цесионер.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което искът да бъде уважен.

Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се сочи приложното поле на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставен е въпросът – „Касаят ли предпоставките на чл. 164 ГПК, както и въпросите с правилното прилагане и тълкуване на законовите норми и доказателствата по делото факти, имащи значение за всички граждани със засегнати права?“. След формулирания въпрос се цитира практика на ВКС относно приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (доводи за очевидна неправилност се съдържат в касационната жалба), относно нищожността на съдебния акт (също порок, упоменат в касационната жалба), относно доказването на професионално заболяване, относно приложението на чл. 272 ГПК, съдържанието на мотивите на съдебното решение и задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи, като препрати за това към първоинстанционния съдебен акт, когато като основание за въззивно обжалване се сочи необоснованост.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация МИГ - 1 ЕООД, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на жалбата и липса на предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните по чл. 280 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и в срока по чл. 283 ГПК.

За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, след преценка и обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните във връзка с тях, съставът на въззивния съд е изложил следните правни изводи:

На първо място съдът е отчел наличието на валиден, сключен в писмена форма двустранен договор за поръчка/посредничество при продажба на съответния недвижим имот между търговци - собственика на имота МИГ - 1 ЕООД като възложител и СТРОЙ БУЛ ЕООД като изпълнител. Предмет на договора е извършване от страна на изпълнителя на посредничество чрез посочване на купувач/купувачи, за което се съставят допълнителни приложения /анекси/, организиране на преговори с кандидати за закупуване на имота и правно обслужване на сделката при желание на възложителя, срещу заплащане от страна на възложителя на възнаграждение за извършената работа в размер на 650 000 евро, без ДДС, незабавно след сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота. Възнаграждението при намалена при преговорите продажна цена под офертната от 3 500 000 евро, е договорено в размер на 500 000 евро, без ДДС. В изпълнение на раздел II, чл. 1, б. „е“ от договора за посредничество, с анекс от 27.10.2009 г. страните са констатирали, че е изпълнено задължението на изпълнителя да посочи купувач на имота, като е посочен за потенциален клиент - купувач „К. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД и възложителят е приел, че „изпълнителят осъществява задължението си за посредничество при продажбата на имота“, с произтичащите от това последици, при спазване на уговорките на договора за посредничество. Според съда анексът доказва признато от съконтрахентите започнало изпълнение от страна на изпълнителя, с първото договорено действие по договора – посочване на купувач, в какъвто смисъл е формулировката - „изпълнителят осъществява задължението си“. Анексът не установява констатация и признание от страните по договора, че изпълнителят е осъществил изцяло договорните си задължения, което изисква и други действия – организиране на преговори с кандидата за закупуване на имота с постигане на съгласие за продажба и на краен резултат – сключване на окончателен договор в нотариална форма. Ищцата не твърди извършени каквито и да било по-нататъшни действия от изпълнителя по договора за посредничество след подписването на анекса. Липсват доказателства за изпълнение на задължението на изпълнителя по раздел II, чл. 2, б. „в“ от договора - организиране на преговори с посочения кандидат за закупуване на имота, в резултат на които да е постигнато съгласие и да е сключена окончателна сделка за продажба на имота, който финален резултат се приема за изпълнение на договора от страна на изпълнителя, съгласно уговорената там особена клауза. В анекса изрично е посочено, че осъществяването на задължението на изпълнителя по раздел II, чл. 1, б. „е“ е прието от възложителя, при спазване уговорките по договора за посредничество, т. е. изпълнителят остава задължен да продължи да осъществява договорните си задължения, като организира преговори с посочения потенциален клиент - купувач, които да доведат до съгласие за сключване на сделка за продажба на имота и изповядването й в нотариална форма. Действия по изпълнение в тази насока не се твърдят, не се установяват по делото, нито са признати такива от възложителя. При изложените съображения съдът е приел, че е налице неизпълнение на договора за посредничество от страна на изпълнителя. Поради това, за СТРОЙ БУЛ ЕООД не е възникнало правото да получи възнаграждение за извършената работа, съгласно раздел II, чл. 1, б. „в“ от договора. Осъществената много по-късно покупко-продажба по нот. акт № 127 от 07.04.2014 г., с продавач МИГ – 1 ЕООД и купувач „К. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, не е резултат от организирани преговори и постигнато съгласие за сделка с посредничеството на СТРОЙ БУЛ ЕООД. Същата е вследствие на продължителна самостоятелна дейност на собственика на имота МИГ - 1 ЕООД, без участието на посредника. На следващо място въззивният съд е констатирал, че сключената продажба касае и различен имот, който е с много по-голяма площ, включваща само част от имота по договора от 2009 г. Същият е новообразуван със заповед от 18.12.2013 г. за изменение на ПУП – ПРЗ по молба на МИГ - 1 ЕООД и при изпълнена от това дружество пътна инфраструктура, съобразно изискванията на купувача „К. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД.

Въззивният съд е заключил, че при липсата на възникнало в полза на цедента СТРОЙ БУЛ ЕООД изискуемо вземане за възнаграждение по договора за посредничество от 20.05.2009 г. и анекса от 27.10.2009 г., липсва такова и за цесионера М., придобила част от вземането по договора за търговско посредничество с договора за цесия от 25.02.2019 г. В случая цесията няма прехвърлителен ефект, тъй като цедентът не може да прехвърли на цесионера вземане, каквото не притежава.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не е формулиран надлежен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за изхода по делото, а не тяхната обоснованост и законосъобразност. Единственият поставен въпрос - „Касаят ли предпоставките на чл. 164 ГПК, както и въпросите с правилното прилагане и тълкуване на законовите норми и доказателствата по делото факти, имащи значение за всички граждани със засегнати права?“ е неясен, не може да бъде преформулиран и не предполага да му бъде дадено разрешение по реда на чл. 290 ГПК, както и е очевидно неотносим към конкретния правен спор. Предвид това същият не удовлетворява общото селективно изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Независимо от горното следва да се посочи, че изводът на въззивния съд за неизпълнение на задълженията на посредника е формиран чрез тълкуване на уговорките в договора и анекса, както и на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, а не въз основа на свидетелските показания, поради което разпоредбата на чл. 164 ГПК е без самостоятелно значение за постановения по делото резултат. Съдът е обосновал извод за недължимост на възнаграждението по договора за посредничество и с оглед обективното несъществуване на имота, по отношение на който е бил сключен договорът, към момента на покупко – продажбата. Видно е, че във връзка с тези решаващи мотиви на въззивния съд не са поставени въпроси. Наведени са твърдения, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, част от която изобщо не кореспондира с данните по настоящото дело (така например в решението няма препращане към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК), отново без изрично формулирани въпроси. Липсата на надлежно поставен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако се приеме все пак, че е формулиран процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт (макар касационният съд да няма правомощия да извлича сам правния въпрос от значение за решаването на спора въз основа на оплакванията в касационната жалба и/или изложението на основанията за допускане на касационно обжалване) следва да се отбележи, че твърдяното противоречие с практиката на ВКС също не се установява.

Не са налице и самостоятелните основания на чл. 280, ал. 2 ГПК за достъп до касационна проверка. Няма никаква вероятност въззивното решение да представлява нищожен съдебен акт, нито да е очевидно неправилно. Нищожно е съдебното решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение – обстоятелства, каквито нито се релевират, нито са налице. Очевидно неправилно е съдебното решение, когато от текста му е явно, че законът е приложен превратно – в неговия обратен смисъл, или че е допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая подобни нарушения при формиране на решаващата правна воля на съда липсват, като фактическите изводи на въззивния съд относно изпълнението на договора са изведени след проведено тълкуване на волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, чиято правилност стои извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 50 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 528/2021 г. на Апелативен съд - Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: