Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4065 от 17.05.2019 г., подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, представлявана от синдиците К. М. и А. Д., срещу определение № 170 от 19.04.2019 г. по в. ч.т. д. № 223/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадена от банката частна жалба срещу определение № 1322 от 07.12.2018 г. по т. д. № 58/2018 г. на Окръжен съд – С. З. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането по чл. 679 ТЗ на кредитора „КТБ“ АД /н/ за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „Фининвест“ ЕООД/н/ от 14.02.2018 г. по т. д. № 269/2015 г. на Окръжен съд – С. З.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното определение, с което АС-Пловдив е приел, че частната жалба е насочена срещу неподлежащо на инстанционен контрол определение на окръжния съд. Счита се, че обжалваемостта на определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ произтича от чл. 613а ТЗ. Частният жалбоподател сочи, че е налице противоречиво произнасяне относно допустимостта на частната жалба, предвид предходно определение по ч. т.д. № 535/2018 г., с което е отменено първоначално постановеното от ОС - Ст.Загора определение за оставяне без разглеждане искането по чл. 679 ТЗ на „КТБ“ АД /н/.

Писмени отговори на частната жалба са подадени от: „У. Т. К“ и от „С. А“ ЕООД, чрез процесуалните им пълномощници, в които са застъпени становища за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение.

За да постанови атакуваното преграждащо развитието на делото определение, съдебният състав на АС - Пловдив е приел, че определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ, с което съдът се е произнесъл по искане на кредитор за отмяна на решение на събрание на кредиторите на дружество в несъстоятелност, не е сред изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ, а ал. 3 на чл. 613а ТЗ урежда обжалваемост само на тези определения на съда по несъстоятелността, за които са налице заложените в чл. 274, ал. 1 ГПК критерии за допустимост на инстанционния контрол. Тези критерии не са налице по отношение на определението по чл. 679 ТЗ, т. к. то не е преграждащо и липсва законова разпоредба, уреждаща обжалваемостта му. Въззивният съд се е позовал и на трайната и непротиворечива практика на ВКС в посочения смисъл – определение по ч. т.д. № 685/2016 г., I т. о., определение по ч. т.д. № 4450/2013 г., II т. о. и определение по ч. т.д. № 2038/2017 г., I т. о.

Определението е правилно.

Независимо от неточността на дадените от първоинстанционния съд указания за обжалваемост на постановеното по реда на чл. 679 ТЗ определение пред АС - Пловдив, въззивният съдебен състав е извел законосъобразен извод за процесуална недопустимост на депозираната от „КТБ“ АД /н/ частна жалба. Неточните указания, относими към възможността за инстанционен контрол на съответния съдебен акт, не могат да създадат процесуални права, относими към функционалната подсъдност, каквито не са предвидени в съответните, приложими процесуални норми. Преценката за допустимостта на депозираната пред АС-Пловдив частна жалба е от компетентността на сезирания съд и тя е реализирана при точно приложение на съдържащите се чл. 613а ТЗ процесуални норми, както и в съответствие с константната практика на ВКС.

Законосъобразно е становището на въззивния съдебен състав за необжалваемост на постановеното от ОС отм. а Загора определение по чл. 679, ал. 4 ТЗ. Това определение не е сред изчерпателно изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове на съда по несъстоятелността, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК. Определението на съда по несъстоятелност, постановено по искане на някое от легитимираните лица по чл. 679, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не попада и в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като по силата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд подлежат само определения с преграждащ характер или при изрично предвидена в закона възможност за самостоятелен инстанционен контрол. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, Търговска колегия, част от която е цитирана от въззивния съд и която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Доводите в частната жалба, основани на предходното определение на АС-Пловдив по приложеното ч. т.д. № 535/2018 г., са неотносими, доколкото предмет на обжалване пред въззивния съд е било преграждащо определение на ОС-Ст.Загора, с което първоначално е било оставено без разглеждане искането по чл. 679 ТЗ на „КТБ“ АД /н/ за отмяна на същите решения на събранието на кредиторите на „Фининвест“ ЕООД /н/ - тези, приети на 14.02.2018 г.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 170 от 19.04.2019 г. по в. ч.т. д. № 223/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: