№ 1469

София 05.12.2008 г.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Пето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември две

хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Н.

ЧЛЕНОВЕ:

Н. З.

Е. Т.

при секретаря Тодорова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Е. Т гр. дело № 78/2008

година.

Производството

е по чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. срещу въззивно решение №1149 от 30.10. 2007 год. по гр. дело № 456/2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 07.02.2007г по гр. д. № 2407/2005г на Варненски районен съд, С оставеното в сила решение е бил отхвърлен иск на касатора в настоящето производство с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. второ и трето от ЗЗД вр. чл. 472 вр. чл. 475, чл. 476 от ГПК за нищожност на договор за дарение и нотариалните действия, извършени неприсъствено спрямо ответната страна в нарушение на изискванията за представителство и лично явяване и обективиращи липса на съгласие,

В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения, допуснати при определянето на спорния предмет и свързаната с това доказателствена тежест, незаконосъобразност по отношение извода за наличие на упълномощаване чрез „особен представител”, изграден в нарушение на чл. 36 от ЗЗД и необоснованост на извода, че констатираните от нотариуса обстоятелства при изповядване на сделката не са опровергани,

Ответницата по касация М. Д. С. е заявила становище чрез пълномощник адв. Р, с което оспорва наличието на отменителни основания Съображения са развити в писмена защита, претендират се разноски,

Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, V г. о. приема за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Жалбата по същество е неоснователна,

За да остави в сила решението на Варненски районен съд при краен извод за неоснователност на иска, предявен за нищожност на договор за дарение по нот. акт №182 от 15.09.1993г н. д. № 10130/93г на нотариус при ВРС от единия дарител – ищеца С. Д. Д., на основание липса на лично и присъствено изразено съгласие от страна на надарената ответница М. Д. С., въззивният съд е приел сделката за надлежно сключена, Надарената С., внучка на ищеца, тогава непълнолетна, не е присъствала при сключване на договора на 15.09.1993г пред нотариус, нито е присъствал неин родител, но съгласие е изразил назначен чрез ВРС за случая особен представител С. С. Д., като при съставянето на акта е описаното удостоверение №3848/0909.1993г на Варненски районен съд за назначаване на особения представител, Тезата на ищеца, поддържана и пред настоящия съд, е била, че по аргумент от чл. 36 и сл. от ЗЗД не е допустимо назначено от районния съд лице да осъществи представителство по сделка, която е извън случаите по чл. 73 от СК и назначаване на представител в случай на непълнолетие поначало се свежда до попечителско съдействие, без да се заменя упълномощаването. Районният съд нямал подведомственост по последния въпрос.

Въззивният съд е приел, че посредством назначения представител е изразена надлежно воля, личното явяване на непълнолетната не е било задължително условие, както и че нотариусът надлежно е проверил всички обстоятелства във връзка с представителната власт, доколкото не е установено друго,

Решението е правилно при така установените по делото обстоятелства, Като основание за нищожност е изтъкната липсата на съгласие на ответната страна по сделката за случай, при който непълнолетната приобретателка не е присъствала и е била представлявана пред нотариуса единствено от „особен представител”, назначен от съда. При оформянето на сделката е преценено „особено представителство”, следващо се от акта на районния съдия и не е налице законово ограничение, предписващо обема на същото единствено до случай на малолетие, нито е налице нормативно предписание институтът да се отнася единствено до заместване на съгласието, което родител на непълнолетен дава наред със съгласието на детето. Ако бъде изведена по тълкувателен път, подобна теза ще отрече самото представителство на непълнолетно лице и прави явяването му пред нотариус неотменимо за всички случаи, тъй като непълнолетният сам не може да упълномощи във форма по чл. 37 от ЗЗД, Не това е имал предвид закона при уредбата на „особеното”, учредено по акт на съда представителство, чиято роля е не да ограничава правната сфера на непълнолетния, а да я охранява в негов интерес, По аргумент от чл. 16 ал. 6 от ГПК институтът на особения представител е приложим по преценка на органа, в случая районния съдия, приложим е за всички случай, а не само за определен вид процесуално представителство или единствено при обстоятелства, за които чл. 73 от СК предвижда разрешение на районния съдия за сключване на сделка, Ето защо доводът за липса на подведомственост на районния съд не следва да бъде споделен,

Неоснователно е и съображението на касатора, че наличието на обусловило издаването на документа съдебно производство не е доказано, доколкото няма образувано „гражданско дело” с номер, идентичен с номера по цитраното в нотариалното дело удостоверение. Гражданско дело в съответния районен съд по смисъла на действащия тогава правилник за работата на съдилищата не е образувано, тъй като производството не е било исково и спорно,

По изложените съображения настоящият състав на Върховен касационен съд не приема основния довод на жалбоподателя за юридическа недопустимост на осъщественото представителство в атакуваната сделка за дарение. От закона не може да бъде изведено ограничение за това, че районният съдия не е компетентен да назначи особено представителство, което да бъде съобразено от нотариуса във връзка с личното явяване на непълнолетен. Доколкото не е установено друго, от съдържанието на цитираното удостоверение №3848/09.09.1993г на Варненски районен съд е следвало, че представителят е имал правомощието да представлява именно надарената, именно в конкретната сделка, Констатацията на нотариуса за съответния обем правомощия не е в разрез с императивна норма на закона, има официален характер и се ползва с удостоверителна сила, както правилно е приел и решаващия съд,

Неоснователни са оплакванията за необсъждане на всички доводи, за това, че съдилищата не са направили съответна разлика между основание и факт, Тук следва да се изтъкне, че фактът дали насрещната по сделката страна е дала съгласие по изискуемия при удостоверяването ред за това, поначало не са основание за иск за другия договарящ - страната дала своето съгласие. В този случай основанието по чл. 26 ал. 2 предл. второ е на разположение на страната, оспорваща своето съгласие, както и на трети лица, при наличие на правен интерес. Посочените в исковата молба факти и поддържани в процеса твърдения не обосновават квалификация и по иск за унищожаемост, Не се касае и за случай, предвиден в хипотезата по чл. чл. 26 ал. 2 предл. трето, предписаната нотариална форма за сделката е била спазена, Обсъдени са и съображенията за нищожност на нотариалния акт поради нарушения, свързани с изискванията на реквизити при индивидуализацията на лицето, нотариалните действия и проверки по отношение на надлежно участвалите в нотариалното производство лица. Изложените в тази насока съображения на въззивния съд следва да бъдат споделени,

Основание за нищожност не е установено, нито е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 188 ал. 1 и ал. 2 от ГПК,

Предвид гореизложеното правилно и законосъобразно постановеното от първостепенния съд решение е било оставено в сила, при постановяване на обжалваното решение касационен повод за неговата отмяна не е даден,

Разноски на ответната страна следва да се присъдят в установения по приложенвата пълномощно размер от 2 000 лева,

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, V г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1149 от 30.10. 2007 год. по гр. дело № 456/2006 г. на Варненски окръжен съд

ОСЪЖДА С. Д. И. от гр. В. да заплати на М. Д. С. сумата 2 000 лева разноски по делото за настоящата инстанция,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: