№ 406

гр.София, 01 декември 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,

Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети

октомври две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Л. С.

ЧЛЕНОВЕ:

Л. М.

Т. К.

със секретар Н. Ц

и с участието на прокурора П. М.

изслуша докладваното от

председателя (съдията) Л. С.

наказателно дело под № 400/2008 година, за да се произнесе,

взе предвид:

Производството е образувано по искането на осъдения Ц. П. Ц. за възобновяване на непровереното по касационен ред въззивно нохд № 22/2008 год. на Габровския окръжен съд на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че наложеното наказание лишаване от свобода в определения му размер е явно несправедливо, поради което решение № 40/10.03.2008 год. следва да бъде изменено с оглед привеждането му в съответствие с изискванията за справедливост.

Гражданският ищец Н. П. К. не взема становище по искането.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите са неоснователни и поради липса на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК искането следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира:

Габровският окръжен съд с посоченото решение по въззивно нохд № 22/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 580/12.12.2007 год. по нохд № 1030/2007 год. на Габровския районен съд, с която признал подсъдимите Г. А. и Ц. Ц. за виновни в това, че

за времето от 02.06. – 05.06.2007 год. в с. С. при условията на опасен рецидив, продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай извършили кражба на имущество, собственост на различни граждани, на обща стойност 1933, 13 лева чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на техническо средство и моторно превозно средство. На основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. т.3, 4 пр. 1 и 2, т. 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги осъдил на по 2 години и 6 месеца лишаване от свобода;

по същото време и на същото място в съучастие като съизвършители противозаконно унищожили чужда движима вещ, собственост на св. Д. Б. на стойност 552 лева. На основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б НК ги осъдил на пробация и наложил пробационни мерки по чл. 42А, т. 1 и т. 2 НК за срок о по 1 година за всяка една и по отношение на всеки един от подсъдимите.

Приложил чл. 23, ал. 1 НК като им наложил едно общо наказание от определените – най-тежкото, 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим.

Приложил чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане по отношение на всеки един от подсъдимите, произнесъл се по въпросите за веществените доказателства, за дължимите разноски и съответния им размер.

Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 126 лева, които подсъдимите солидарно да заплатят на Н. П. със законните последици и определил размера на дължимата държавна такса.

Първоинстанционното производство е проведено по искане на подсъдимите по реда на глава 27 „Съкратено съдебно следствие” след като са заявили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а п ри постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Наред с това са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Изпълнявайки процесуалните си задължения по чл. 372 НПК съдът е направил фактически и правни изводи, които са го мотивирали да реши правилно въпросите по чл. 301, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК и да постанови осъдителна присъда по отношение и на двамата подсъдими. Спазвайки изискванията на чл. 373, ал. 2 е определил наказанията при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК и на двамата подсъдими – под предвидения минимум. Размерът е определил след цялостна и задълбочена оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, съобразил е тяхната тежест и значение и е направил извод, че извършените деяния се отличават с висока степен на обществена опасност, каквато е и тази на извършителите. Въззивният съд по повод възраженията в жалбата на подсъдимия Ц, че макар и определено в рамките на закона наказанието за престъплението по чл. 196 НК в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода е явно несправедливо, е изложил съображения за неговата неоснователност. Макар и да не е изброил изчерпателно всички обстоятелства, имащи значение пи решаване на този въпрос, е направил извод, че е направена вярна, обоснована и задълбочена цялостна оценка от първоинстанционния съд, че не е нарушен принципа за индивидуализация и че в определения размер наказанието е съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК.

Определянето на едно наказание като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК е възможно, но само в случаите, когато не са отчетени всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на въпроса за наказателната отговорност, които са установени по делото или на някое от тях е определено значение, различно от смисъла, който се съдържа в него като е отчетено във вреда на подсъдимия, с което е поставен в по-неблагоприятно положение. По конкретното дело и за конкретния подсъдим изводите на въззивния съд, че наказанието съответства на обстоятелствата, имащи значение за степента на наказателната отговорност и на целите на наказанието според изискванията на чл. 36 НК не са произволни след като са подкрепени с действителния смисъл на установените индивидуализиращи обстоятелства. Недопустимо е наказанието на подсъдимия да се определя като се съпоставя с това, наложено на други лица по други дела, извършили престъпление от същия вид, но при други обстоятелства, които са били от значение за определяне на тяхната наказателна отговорност, но не и за тази на подсъдимия Ц. Не може да се придаде по-голяма тежест за смекчаване отговорността му с взетите вече предвид и правилно оценени, наред с останалите обстоятелства, данни за тежкото семейно положение, нито самопризнанието и посочване мястото на отнетото имущество. Декларативното признание, послужило като основание за прилагане на по-благоприятен режим на санкциониране не е основание за извод, че действително и искрено е осъзнал и реално негативно е оценил извършеното по начина, който да промени поведението му за в бъдеще към спазване правилата на обществото и законите в страната. Тежкото материално състояние, на което се позовава подсъдимия в подкрепа на искането за определяне на по-ниско от определеното наказание, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите.

Предвид изложеното за липса на основание наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца за извършеното престъпление по чл. 196 НК да бъде определено като завишено, поради което и явно несправедливо, налага извода, че искането следва да бъде оставено без уважение.

З. В касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

О. Б. У искането на осъдения Ц. П. Ц. за възобновяване на въззивно наказателно дело № 22/2008 год. на Габровския окръжен съд и за изменение на решение № 40/10.03.2008 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: