1076 от 2005

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 1393

София,

01.12. 2008 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Върховният

касационен съд на Р. Б, Пето гражданско отделение, в публично

съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в

състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА

РУСЕВА

К. М.

при секретаря Юлия

Георгиева, като изслуша докладваното от съдия К. М гр. д. № 243 по

описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството

е по реда на § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б.”а” от ГПК отм.,

Образувано

е по касационна жалба на Ж. Г. П. против решение № 202 от 11.10.2007 г.,

постановено по гр. д. № 310 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Видин, гражданско

отделение, с което е оставено в сила решение № 146/14.05.2007 г. по гр. д. №

34/2007 г. на Белоградчишки районен съд за отхвърляне на предявения от Ж. Г. П.

против Г. Ж. Ц. иск по чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ.

жалбата са изложени твърдения за неправилно приложение на нормата на чл. 90а от

ЗН, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново

по съществото на спора.

Ответникът

по касационната жалба Г. Ж. Ц. не изразява становище по същата.

Д.

л. /сега държавно горско стопанство/ Б., Р. у. на горите - Б. и Д. „М”, гр. Б.

не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният

касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и

провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и

съобразно изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК отм., намира следното:

сезиращата искова молба ищцата Ж е твърдяла, че е единствен наследник по

завещание на своята баба Ц. Г. Т., починала на 8.01.2001 г., която от своя

страна е наследила съпруга си Ж. Ц. Ж., поч. 24.02.1960

г.; със заявление № 1* от 29.12.2002 г. ответникът е поискал възстановяване

собствеността върху 25 дка гора в землището на с. Р., която гора в

действителност е била собственост на неговия баща Ж. Поискала е да се признае

за установено по отношение на ответника, че към момента на одържавяването

гората е била собственост на Ж. Ц. Ж.

Въззивният съд е приел, че с решение № 753/30.11.2001 г. по

гр. д. № 739/2001 г. на Белоградчишкия районен съд е признато, че Г. Ж. Ц., като

единствен наследник на баща си Ж е собственик на гора от 25 дка в землището на

с. Р.. Въз основа на съдебното решение и по заявление № 1* от 29.12.2001 г. е

издадено решение № 14 от 7.02.2003 г., с което е възстановено правото на

собственост на Г. Ж. Ц. върху гора от 25 дка в нови реални граници. Със

завещание от 14.12.2000 г. Ц. Г. Т. е завещала на своята внучка Ж. Г. П.

всичките движими и недвижими имоти, които остават след нейната смърт. Изложени са

съображения, че завещанието не поражда права по отношение на процесния имот съгласно чл. 90а от ЗН – съставено е през

2000 г., т. е. преди установяване правото на възстановяване на собствеността

през 2001 г. и преди възстановяване на собствеността.

Въззивното решение е постановено при правилно приложение на

материалния закон. Неоснователна е тезата на касаторката,

че съдът е пренебрегнал факта, че завещанието е универсално, съответно заветника е универсален правоприемник на завещателката и наследява всички нейни права, включително и

тези, които е имала от своя наследодател Ж. Нормите на чл. 9а, 90а и 91а от

Закона за наследството създават специални правила за наследяване на

реституирани имоти, когато собствеността се възстановява след като наследството

е открито. В приложното поле на чл. 90а от ЗН попадат завещателни

разпореждания, съставени след одържавяване на имотите, когато наследството е

открито преди възстановяване на собствеността. Касае се за универсални

завещания, тъй като завет на имот, който не е възстановен към момента на

откриване на наследството, е нищожен на основание чл. 19, ал. 1 от ЗН. В случая

завещанието, на което се позовава касаторката, е

съставено след одържавяването на имота и преди признаване правото на

възстановяване на собствеността по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Липсват

данни завещателката да е участвала в това

производство преди смъртта си, а следователно са налице предпоставките за

приложение на чл. 90а от ЗН и завещателното

разпореждане няма действие по отношение на възстановената гора.

обобщение следва, че не са налице релевираните

основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в

сила.

По

изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК отм., Върховният

касационен съд, състав на Пето гражданско отделение

Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА решение № 202 от 11.10.2007 г., постановено по гр. д. № 310 по описа за

2007 г. на Окръжен съд-Видин, гражданско отделение.

Решението

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: