№ 502

София, 01 декември 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо

наказателно отделение, в открито заседание на тридесет и първи октомври две

хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Н.

ЧЛЕНОВЕ:

Е. С.

К. К.

при участието на секретаря А. К

и в присъствието на прокурора П. М

изслуша докладваното от съдия Е. С

дело № 486 по описа за 2008 година.

Постъпил е касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Хасково против решение № 68 от 01.04.2008 г. постановено по внохд № 50/08 г. на Окръжен съд-гр. Хасково, като се възразява, че същото е постановено в нарушение на закона и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста при съображения свързани с основанието по чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК и изразява становище, че искането на гражданския ищец за уважаване на предявения от него иск е основателно.

Постъпила е касационна жалба от гражданският ищец, с която се релевира същото основание по чл. 348 ал. 1 НПК с искане за връщане на делото. Пред ВКС този жалбоподател не взема участие.

Защитата на подсъдимия С. М. Н. намира подадените протест и жалба за неоснователни.

За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното:

С присъда по нохд № 542/05 г. Районният съд-гр. Димитровград осъдил подс. Н. на основание чл. 220 ал. 2 вр. с чл. 26 ал. 1 НК на 6 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като го оправдал за разликата от 78133, 38 лева до 86797, 38 лева.

По жалба на подсъдимия с решение по внохд № 192/06 г. ОС-гр. Хасково отменил посочената присъда и върнал делото на прокурора за отстраняване на нарушения по чл. 235 НПК отм., аналогичен чл. 246 НПК.

С присъда по нохд № 269/07 г. ДРС осъдил подсъдимия на основание чл. 220 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 220 ал. 2 НК и за разликата от 97858, 26 лева до 106522, 26 лева. Подс. Н. е осъден да заплати на “В”ООД-гр. Димитровград обезщетение за имуществени вреди в размер на 26557 лева, като до пълно предявения размер от 35221 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По жалби на подсъдимия и гражданския ищец ХОС по внохд № 50/08 г. отменил посочената присъда в наказателно-осъдителната й част и в частта, с която е уважен гражданския иск и са присъдени разноските по делото и вместо нея постановил нова присъда № 68 от 01.04.2008 г., с която оправдал подс. Н. по обвинението по чл. 220 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК, отхвърлил предявения срещу него граждански иск за сумата от 26557 лева и потвърдил присъдата на ДРС в останалата й част.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:

Протестът е неоснователен, а жалбата на гражданския ищец – недопустима.

1. С подадения касационен протест не е ангажирано основанието по чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК. Посоченото по-горе становище на представителя на ВКП, не може да разшири предмета на касационната проверка, т. к. той е очертан от постъпилия протест.

При въззивното разглеждане на делото, съдът по същество, след собствена оценка на събраните по делото доказателства е приел за установени фактически положения, различни от приетите от първоинстанционния съд, въз основа на които е направил извод за отсъствието на признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 220 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК. Както се спомена, дейността на ХОС, предопределяща изводите му по фактите, не се оспорва от прокурора и поради това проверката за правилното приложение на закона е възможна само в техните рамки. На тази плоскост ВКС не установи изводите по правото да не са съответни на приетото за установено от фактическа страна, закона и практиката по приложението му.

2. Гражданският ищец оспорва въззивната присъда в наказателната й част, при съображения, идентични с тези на прокурора. Той обаче не разполага с право да атакува съдебния акт в тази му част, което й определя подадената жалба като недопустима. Последица от последното е оставянето й без разглеждане. Друг е въпросът, че видно от изложеното по-горе, приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане в Наказателен процес и конституирането на граждански ищец е извършено в нарушение на процесуалните правила – при второто първоинстанционно разглеждане на делото.

Водим от горното на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 68 от 01.04.2008 г. постановена по внохд № 50/08 г. на Окръжен съд-гр. Хасково.

О. Б. Р жалбата на Я. Г. Я. против посочената присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: