Производството е по реда на чл. 346 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Р. Х. С. от гр. Р. против присъда №168/19.06.2008г, постановена по в. н.о. х.д. №151/2008г. на Русенски окръжен съд.

С жалбата се релевира довод за отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Претендираното нарушение на закона се мотивира със съображения за несъставомерност на деянието, поради липсата на документ в наказателноправния смисъл на това понятие. Освен това извършеното не било съставомерно и от субективна страна, понеже касаторът не е действувал с пряк умисъл за използуване на инкриминираните свидетелствата за съдимост от касаторът. Затова по същество се прави искане, след отмяна на решението подсъдимият, той и касатор да бъде оправдан по обвинението.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че при приложението на закона нарушение не е допуснато, поради което предлага присъдата да остане в сила.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери присъдата, за да се произнесе, в пределите на правомощията по чл. 347 вр. чл. 348 НПК, съобрази следното:

С въззивната присъдата, предмет на касационната жалба, е отменена присъда №45/19.02.2008г. по н. о.х. д. №98/2008г. на Русенски районен съд с която подс. Р. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26 НК и вместо нея е постановена друга с която е признал подс. Радославов за виновен в това, че:

-през периода от м. октомври 2006г. до м. януари 2007г. в гр. Р. при условията на продължавано престъпление, пред М. К. организатор охрана в “Бат секюрити” ООД-Р у. и пред П. К. на “Аркус сигурност” ООД–гр. Русе съзнателно се ползувал от неистински официални документи, два броя свидетелства за съдимост с № 166334/18.10.200г. издадени от бюро съдимост при РРС, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” и чл. 42а, ал. 1 НК е осъден на наказание, пробация с определени пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящия адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител със срок за по шест месеца.

Релевираният довод за допуснати нарушения на закона, при квалификацията на инкриминираното деяние е неоснователен.

Възприетата квалификация на престъплението, извършено от касаторът, свързано с използуване на незаконосъобразни документи е законосъобразна.

По делото е установено, че след сканиране и компютърна обработка на св. за съдимост, рег. №16334/18.10.2006г./л. 23 дозн./ издадено от бюро съдимост на РРС са изготвени два броя свидетелство за съдимост/л. 43дозн./, които касаторът представил в двете охранителни фирми, където кандидатствувал за постъпване на работа. Няма спор, че в представените свидетелства за съдимост данните за осъжданията на касаторът за извършени умишлени престъпления от общ характер са били заличени и вместо тях бил нанесен надпис ”неосъждан”. Изяснено е също така, че охранителните фирми не приемали на работа лица, които са осъждани, какъвто е бил и касаторът.

При така установените фактически положения въззивната инстанция законосъобразно е приела, че касаторът съзнателно е използувал неистински документ. Неистината е по отношение авторството на документа, защото представените от касаторът свидетелства за съдимост не са издадени от лицето посочено като техен автор, респ. подписът, удостоверяващ авторството на документите не е на посоченото лице, преправено е и съдържанието по отношение на съдебното минало на касаторът, а в останалата част му е придаден вид на издаденото от бюрото за съдимост, свидетелство за съдимост №16334/18.10.2006г. На следващо място, обоснован и законосъобразен е отказът на въззивния състав да възприеме разбирането на първата инстанция, че за неистински документ може да става въпрос само, ако на документна подправка е бил подложен оригиналния документ. Противоположното разбиране на районния съд, на което се позовава и защитата, за несъставомерност на инкриминираното деяние не се основава на доказателствата по делото и законът. Престъплението по основния състав чл. 308НК обхваща случайте на престъпно създаване на документ, което се изразява в съставяне на неистински документ или преправяне на истински документ. И в двата случая, деянието е съставомерно независимо от използуваните технически средства за изготвяне на неистинският документ или степента на съвършенство на извършената подправка. В тази връзка следва да се направи следното уточнение, неистински са документите не само когато е налице привидност-неистина по отношение на авторът на документа, но и документите при които е преправено изцяло или част от останалото съдържание на истински документ. По настоящето дело касаторът, преследвайки свои цели, да формира неверни представи у трети лица, относно съдебното си минало, е използувал инкриминираните документи в които е извършена преправка на истински по отношение на автор и с вярно съдържание официален документ, каквото е свидетелството за съдимост №16334/ 18.10.2006г.. Техническото изпълнение на подправката, елементарно или по-съвършено е правноирелевантно обстоятелство при решаване на въпросите, относно съставомерността на изпълнителното деяние. На документна подправка може да се подложи, както оригинален документ, така и препис от документа. Когато чрез неправомерно въздействие по отношение на авторството на документа и част от неговото съдържание се създаде неистински документ, този документ не представлява препис, а се създава нов писмен акт с преследвано от деецът правно релевантно значение. Във връзка с тезата на защитата за неточно формулиране на обвинението, също следва да се направи уточнение: документ с невярно съдържание е документът, които е истински по отношение на автора, но невярно отразява обстоятелства, които е предназначен да удостовери, докато при неистинския документ и документната подправка, като вид неистински документ, неистината е преди всичко по отношение авторството на документа, както тук се включват и случайте на извършена преправка на истински документ. При положение, че в настоящият случай на основата на официален документ с вярно съдържание, по отношение на удостоверените обстоятелства и истина по отношение автора/издател на документа и неговото волеизявление, е създаден, чрез посочените по-горе преправки, друг документ, съдържащ неистина по отношение, както на автора така и на останалите части на документа, включително и неговото съдържание, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на законът като е ангажирала наказателната отговорност на касаторът за използуване на неистински документ. Несъстоятелно е и следващото възражение за отсъствие на пряк умисъл при извършване на деянието. Отговорът на въззивния състав по това възражение е законосъобразен и обоснован с надлежна доказателствена основа. Касаторът много добре е знаел собственото си съдебно минало, наясно е бил, че при наличие на предходните осъждания не може да започне работа, като охранител. Затова е представил неистински свидетелства за съдимост в които тези осъждания не са отразени. Нещо повече, освен свидетелствата за съдимост, на основание чл. 15 от Закон за административното обслужване на физически и юридически лица /обн. Дв. бр. 95/02.11.1999г, отм. с § 2, т. 4 от ПЗРАПК-Дв, бр. 30/11.04.2006г, в сила от 12.07.2006 г, л. 31дозн./, респ. чл. 43 АПК касаторът е подал и декларация в която собственоръчно е удостоверил обстоятелството, че не е осъждан. Тази подредност и целенасоченост в действията на касаторът налага единствено правилния и законосъобразен извод за извършено при пряк умисъл деяние, за това, че е имал съзнанието, че използува неистински документи, за да се въведат в заблуждение длъжностните лица, относно обстоятелствата, касаещи съдебното му минало.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че отсъствуват претендираните с касационната жалба нарушения, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

Оставя в сила присъда №168/19.06.2008г, постановена по в. н.о. х.д. №151/2008г. на Русенски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.