Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е Определение № 171 от 18.06.2019 г., постановено по в. ч.гр. д. № 197/2019 г. по описа на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено Определение № 259 от 06.03.2019 г., постановено по в. гр. д. № 140/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, в частта с която на основание чл. 262, ал2., т. 1 ГПК е върната депозираната от Г. Р. П. въззивна жалба срещу първоинстанционното дело и производството по в. гр. д 140/2019г. е пректавено в тази му част.

Частният жалбоподател Г. Р. П., чрез адв. Р. Н., поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.

Ответникът по жалбата Н. М. П. не е депозирала отговор.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

За да постанови обжалваното определение и да потвърди определението на Окръжен съд – Плевен, с което е върната подадената от Г. Р. П. въззивна жалба срещу постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 2408 от 25.01.2019 г., въззивният съд е приел, че насочената срещу това решение жалба е подадена след изтичането на двуседмичния срок за въззивно обжалване. Установено е, че решението на първоинстанционния съд е постановено на 22.11.2018 г., като в него е посочено, че то подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването на препис от същото. До частния жалбоподател е изпратено съобщение с препис от постановеното решение, получено на 08.01.2019 г./лист 222 по делото пред I - инстанция/, в което е отразено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. Срокът за обжалване е изтекъл на 22.01.2019г., а въззивната жалба е била депозирана в деловодството на съда с пощенско клеймо на 23.01.2019г., тоест след преклузивния срок предвиден в чл. 259, ал1. ГПК.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като са формулирани два въпроса: 1/ Кой е меродавният момент, от който следва да се смята, че тече срок за обжалване на първоинстанционното решение, извн случаите на решения, обявени при условията на чл. 315 ал. 2 ГПК, от момента когато страна е уведомена за съдържанието на решението, но не е получила съобщение лично, а чрез пълномощника си по делото или от момента, когато страната е уведомена лично чрез надлежно връчване връчено съобщение с препис от решението? и 2/ Ако съдът е преценил, че страната е надлежно уведомена за постановения съдебен акт чрез пълномощника си, следвало ли е отново да уведоми същата страна като със следващото съобщение предоставя нов срок за обжалване? Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.

По поставените въпроси не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото жалбоподателя не се е позовал на практика на ВКС, която да дава тълкуване по тях.

Първия формулиран въпрос касае приложението на разпоредбата на чл.

чл. 259, ал. 1 ГПК. Посочения текст от ГПК е ясен и не се нуждае от тълкуване. По отношение на началния момент, от който тече срокът за въззивно обжалване в производството не е предвидено изключение от правилото, въведено в чл. 259, ал. 1 ГПК, според което началния момент на двуседмичния срок за въззивно обжалване е от връчване на препис от решението на страната. Изключение от правилото е предвидено в чл. 315, ал. 2 ГПК, според който при бързите производства в заседанието, на което съдът изслушва устните състезания съдът посочва денят в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. С. То Решение № 12/11.03.2013 г. по т. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, като връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена от съда. Дори и в тази хипотеза, при изрично предвиждане в правната норма на различен момент, от който започва да тече срокът за обжалване, при дадени други указания с връчването на първоинстанционното решение приложим се явява общият ред относно началния момент на срока за въззивно обжалване. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с посочената практиката на ВКС.

Втория формулиран въпрос, се обосновава с тезата, че жалбоподателят не е бил лично известен за постановеното съдебно решение, а това било станало, чрез неговия процесуален представител адв. Р. Н. от АК – П., за когото видно от пълномощно находящо се на лист 29 по гр. д. № 4162/2018 г. по описа на РС - Плевен е налице представителна власт от да представлява на жалбоподателя по конкретното дело до окончателното му приключване, като не са налице данни същото да е било оттеглено. Формулирания въпрос не е обуславящ изводите на въззивния съд, каквото е изискването предвидено в задължителните разяснения в т. 1 по ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., По делото не са налице данни, на жалбоподателя да е бил известен лично за постановеното първоинстанционно решение, а това е било сторено чрез неговия процесуален представител и съобразно чл. 45 предл. второ ГПК, съобщението се счита надлежно, когато е сторено чрез представител се смята за връчено лично на заинтересованата страна.

Предвид изложените съображения съдът:

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 171 от 18.06.2019 г., постановено по в. ч.гр. д. № 197/2019 г. по описа на Апелативен съд – В. Т

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: