№ 187

[населено място], 25.09.2019г..

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2011 / 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от П. Д. Д. молба за

отмяна на решение № 21/18.01.2018 г. по т. д.№ 542/ 2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 59/22.06.2017 г. по т. д.№ 151/ 2014 г. на Силистренски окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени предявените от „ П. Б / България „ЕАД осъдителни искове до размера на сумата от 39 076 72 лева, от които 29 700, 01 лева – неизплатена главница по извънсъдебно споразумение от 14.10.2009 г., сключено във връзка с договор за земеделс8ки кредит № 200 – 499806/16.09.2008 г. и 9 376, 71 лева – законна лихва върху главницата, за периода 08.07.2011 г. – 25.06.2014 г. и вместо това П. Д. Д. е осъден да заплати същите суми на „П. Б / България „ ЕАД,

Молителят твърди, че е налице основание за отмяна на решението по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, позовавайки се на обстоятелството, че предявеният главен иск е с различно от разгледаното от въззивния съд правно основание, с оглед което е налице нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса / чл. 6 ал. 2 ГПК /. Така молителят счита, че в исковата молба ищецът се позовава, като източник на нарушеното си материално право, на извънсъдебно споразумение от 14.10.2009 г.,...