№ 50037
[населено място], 30.09.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
Т. О.
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 502 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от И. Г. К. и Г. П. Г., чрез процесуалния им представител адв.В., с искане на основание чл. 248, ал 1 ГПК да бъде допълнено определение от 11.07.2024г., в производство по чл.288 ГПК, постановено по настоящето гражданско дело относно разноските. В молбата се сочи, че с отговора на касационната жалба, ответниците по нея - И. Г. К. и Г. П. Г. са поискали присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, като са приложили адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.08.2021г. Посочва, че адвокатското възнаграждение в размер на 3000лв. е заплатено както за тяхната касационна жалба, така и за изготвяне на писмен отговор на депозираната касационна жалба от „Ю. Б. АД. Към молбата прилага освен договора за правна защита и съдействие от 02.08.2021 г. и платежно нареждане за заплатения адвокатски хонорар.
Ответникът по молбата „Ю. Б. АД в срока за отговор е заявил в становище, че молбата, подадена от адв. В. за допълване на определението по чл.288 ГПК по делото е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, но е неоснователна.
С определение № 50010 от 11.07.2024г., постановено по гр. д. № 502/22г., по описа на ВКС, III г. о., не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение от 12.07.2021 г. на САС, постановено по в. гр. дело №7538/2017 г., както по подадената от ищците И. Г. К. и Г. П. Г., чрез адв. В. касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителните части, така и по подадената от ответника „Ю. Б. АД касационна жалба срещу въззивното решение в уважените части. На страните не са присъдени разноски за касационната инстанция.
Към подадената от ищците И. Г. К. и Г. П. Г., чрез адв. В. касационна жалба от 19.08.2021 г. са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 02.08.2021г., с което е упълномощена адв. В. да изготви касационна жалба срещу въззивното решение и в тази връзка да представлява ищците пред касационната инстанция по повод подадената касационна жалба. Уговорено е в договора заплащане на адвокатско възнаграждение от 3000лв. по банков път. Към договора за правна защита и пълномощното, приложени към касационната жалба не е представено доказателство за заплащане на посоченото възнаграждение.
Подадена е и касационна жалба от 26.08.2021 г. от ответника по исковата молба „Ю. Б. АД срещу въззивното решение и по нея е постъпил отговор на касационна жалба от адв.В., в който е поискано да се присъдят разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба не се сочи, че се прилага договор за правна защита и съдействие или пълномощно. Адв. В. е приложила адвокатско пълномощно към исковата молба да представлява ищците за всички инстанции до приключване на делото.
Към молбата по чл.248, ал.1 ГПК от адв. В. е приложен договор за правна защита и съдействие от 02.08.2021 г. с предмет изготвяне на касационна жалба от името на ищците срещу въззивното решение/ идентичен с приложения към касационната жалба от 19.08.2021 г. на адв.В./, както и е приложено на гърба на същия договор заверено копие на платежно нареждане от 02.08.2021 г. за заплатен адвокатски хонорар от 3 000лв.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за присъждане на разноски е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК при искане за присъждане на разноски в отговора на касационната жалба и в предвид изхода от делото и при неоснователност на касационната жалба на „Ю. Б. АД се дължат направените разноски от ответната страната за подадения отговор и защита по нея. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че от представените към отговора на касационната жалба и към молба по чл.248, ал.1 ГПК доказателства, не може да се направи извод за възлагане на адвокатска защита за изготвяне на отговор по касационната жалба на противната страна и в тази връзка за договорено и за заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците в посочения и претендиран размер за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция и то във връзка със защитата по касационната жалба на „Ю. Б. АД. Договореното адвокатско възнаграждение с оглед на приложения договор от 02.08.2021 г. е само за изготвяне на касационната жалба от името на ищците и за представителство по нея. За да бъдат присъдени разноски по чл.78 ГПК страната, която ги претендира, следва да докаже, че същите са уговорени, но и реалното им извършване във връзка с исканата защита. В конкретния случай също така към договора и пълномощното от 02.08.2021 г. не е представено доказателство да заплащането на посоченото възнаграждение, както е договорено по банков път, а приложеното платежно нареждане е несвоевременно представено едва след постановяване на определението по чл.288 ГПК и с молбата по чл.248, ал.1 ГПК. С оглед на което няма основание възнаграждението да бъде присъдено като разноски по чл.78, ал.3 ГПК, включително по реда на чл.248 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 501479/18.07.2024г., подадената от И. Г. К. и Г. П. Г., чрез адв.В., за допълване на определение № 50010 от 11.07.2024г., постановено по реда на чл.288 ГПК, по гр. д. № 502/2022г., по описа на III г. о на ВКС, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: