Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. чрез адв. К. Б. срещу решение №5306 от 17.11.2010г. по гр. дело № 12391/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 16.03.2009г по гр. д. № 5002/2006г на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявен иск на касатора за заплащане на водена от него чужда работа без пълномощие (чл. 60 – 62 от ЗЗД ).

В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос за незаконосъобразното игнориране и неприлагане на разпоредбата на 130 от ГПК отм., когато искът е приет за основателен по същество, в случая неправилно отхвърлен от съдилищата поради недоказванеразмера на претендираното, разноски по смисъла на чл. 61 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК и се прилага решение №1141 по гр. д. № 6037/1954г на ВС на РБ, като пример за правилно разрешение по въпроса.

Ответниците по жалбата А. Н. П., А. П. М., Е. З. Х. и Ю. Е. Х., вс. от [населено място], оспорват доводите за нейното допускане до разглеждане от ВКС. Съображения са изложени от адв. Б., Претендират разноски.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

В аргументиране на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК касаторът преиначава решаващите изводи на съда като счита, че искът му е приет за установен по основание Софийски градски съд е потвърдил отхвърлянето на иска поради това, че ищецът не е ангажирал доказателства по основанието на иска, а именно не се е заел да твърди и съответно докаже сторените от него разноски, като реално заплатена величина, при положение че бил държател, който не е натоварен да извърши ремонт на покрива на цялата сграда от съсобствениците, въпреки че ремонтът е бил необходим, Въззивният съд е изтъкнал и това, че ищецът не е установил правното основание на задължението спрямо всеки от привлечените ответници, които са съсобственици и отговарят до размера на идеалните си части в съсобствеността, При това положение искът му е подлежал на отхвърляне по основание, а не поради неустановеност единствено на размера, който се претендира при доказано основание, за разлика от случая по приложеното решение №1141 по гр. д. № 6037/1954г на ВС на РБ. Ето защо Върховен касационен съд не приема довода за противоречиво решаван въпрос във връзка с обстоятелство от значение за провеждане на иск по чл. 61 ал. 1 от ЗЗД в конкретния случай и приложението на института на чл. 130 от ГПК отм., Не е налице изтъкваното противоречие между обжалваното решение и приложеното, разрешението на въззивния съд по конкретното дело не поставя проблематика по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №5306 от 17.11.2010г. по гр. дело № 12391/2009г. на Софийски градски съд.

Осъжда В. П. П. от [населено място] да заплати на А. Н. П., А. П. М., Е. З. Х. и Ю. Е. Х., вс. от [населено място] сумата 300 лева разноски по делото

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.