№ 504/19.02.2026 г

В ИМЕТО НА НАРОДАВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2394 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Д., чрез пълномощниците адв. Н. Д. от АК-Шумен и Г. Р. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 1073/14.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2335/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, в която след частична отмяна и потвърждаване, е отхвърлен предявеният от М. П. Д., осъществяваща процесуални действия по делото лично и с попечителското съдействие на нейната майка Г. М. Г., срещу ЗД „Б. И. АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди над присъдената сума от 180000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв. (част от общо претендираната сума от 300000 лв.), изразяващи се в изживени болки и страдания вследствие на смъртта на нейния баща П. Д. Л., настъпила при ПТП на 18.08.2022 г., причинено от застрахования при ЗД „Б. И. АД водач на „БМВ Х5“, с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва от 19.09.2022 г. до окончателното заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която предявеният от М. П. Д. е уважен до размера от 180000 лв., както и в частта, в която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ, предявен от В. П. Д., е уважен изцяло – за сумата от 200000 лв. (част от общо предявената сума от 300000 лв.), изразяващи се в изживени болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща П. Д. Л., настъпила при ПТП на 18.08.2022 г., причинено от застрахования при ЗД „Б. И. АД водач на „БМВ Х5“, с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва от 19.09.2022 г. до окончателното заплащане на главните парични притезания.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на застрахователното обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?“ (по този въпрос се твърди противоречие както с тълкувателните разяснения по ППВС № 4/23.12.1968 г. и ППВС 4/25.05.1961 г., така и с казуалната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 179/29.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2143/2014 г., I т. о.; решение № 217/22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3402/2015 г., II т. о.; решение № 174/27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2960/2015 г., I т. о. и решение № 56/4.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 3584/2015 г., II т. о.); 2. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?; 3. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (занижено) с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“ (по тези два материалноправни въпроса се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т. д. №795/2008 г., II т. о.; решение № 95/24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 916/2011 г., I т. о.; решение № 154/30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 807/2011 г., II т. о. и решение № 142/15.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2766/14 г., I т. о.); 4. „Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?“ (по този въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС; ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение №205/2010 г. на ВКС по т. д. № 218/2010 г., I т. о.; решение № 178/2012 г. на ВКС по т. д. № 458/2012 г., II т. о.; решение на ВКС по т. д. № 3586/2015 г., II т. о.; решение на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о.; решение на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о.; решение на ВКС по т. д. № 3040/2014 г., II т. о., решение на ВКС по т. д. № 2056/2015 г., I т. о. и решение на ВКС по гр. д. № 902/2023г., III г. о.); 5. „Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?“; 6. „Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?“ (по тези два материалноправни въпроса се твърди противоречие с решение № 1/27, 03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о.; решение № 196/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о.; решение № 526/3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о.; решение № 676/18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о.; решение № 390/8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 920/2011 г„ IV г. о.; решение № 9/7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 406/2010 г, I т. о.; решение № 431/20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., III г. о. и решение № 356/23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3041/2013 г., III г. о.); 7. „При формиране на правните си изводи при решаване на спора длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“ и 8. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“ (по тези два процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2010 г., IV г. о.; решение № 36/24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2366/2013 г., II т. о.; решение от 22.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2010 г., ІV г. о.; решение от 09.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г., ІV г. о. и решение от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/ 2010 г.).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощници - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, в обжалваната от касатора част въззивният съд е приел, че с оглед на обстоятелството, че обжалваното първоинстанционно решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие – за сумата от 120000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на застрахователното обезщетение. Счел е за установено, че загиналият в ПТП баща се е грижил за своята малолетна дъщеря М. (на 13 години при настъпване на неговата кончина), имал силна връзка с нея; смъртта му предизвикала остра стресова реакция. М. научила за смъртта от майката, докато е била у дома, започнала да плаче и да пита какво ще правят без баща . Приела тежко загубата на родителя – била близка с него, той се грижел за нея „ угаждал “, не я лишавал от нищо като в едно „сплотено семейство“. Променила се, спряла да се занимава с танци и спорт, както по-рано, отказвала да ходи на училище.

Медицинската оценка на преживяното от ищцата е за тежка психотравма, която първоначално е била с признаците на остра стресова реакция, изразена в тревожност, потиснатост, разстройство на съня, плач и тъга. При М. тя е протрахирала с продължителност от около един месец с изяви като отказ да играе с приятели и плач; по причина на по-лесното преработване на психотравмата в малолетна възраст тя е отзвучала и към м. 03.2024 г. детето е психически здраво.

Въззивният съд е изяснил, че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (в случаите на причиняване на смърт) да се преценяват конкретни факти - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В съдебната практика се приема, че следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти не е достатъчно, като е необходимо да се мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо интензитета на вредите. Апелативният съд е счел, че смъртта на бащата е източник на естествена скръб и търпене на морални болки, но в случая тя е настъпила за децата, вкл. и за ищцата неочаквано и внезапно. Лишаването от емоционална подкрепа, сигурност и грижа от този родител я е дестабилизирало, като те са оказали негативно отражение върху психоемоционалното състояние. И за двете деца смъртта е тежка психотравма, изявена в остра стресова реакция, но при ищцата острата стресова реакция е продължила около един месец. При присъждане на застрахователното обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие кончината на нейния баща въззивният съд е преценявал както тези правнорелевантни факти, така и конкретните социално-икономически условия в страната към настъпване на ПТП (2022 г.). Съобразил, е че съгласно чл. 492, т. 1 КЗ (в релевантната редакция на тази правна норма), лимитът на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от телесно увреждане или смърт се равнява на 10, 420 млн. лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, поради което е приел за справедлив размера на претендираното застрахователно обезщетение от ищцата до сумата от 180000 лв.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обобщени, поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси са свързан с критериите за справедливост, от които съдът трябва да се ръководи при определяне на справедливото застрахователно обезщетение за причинени на пострадал неимуществени вреди, респ. с обстоятелството как трябва да цени самостоятелно и в съвкупност събраните по делото доказателства при прилагане на критериите за справедливост. Те отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на правния спор, но не е породена специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - по приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968 г., с които са определени критериите за понятието „справедливост”. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, а в обстоятелствената част на решението, в която е изяснена правосъдната воля на съда, следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства (приети за установени в процеса на доказване), така и значението им за присъдения размер. При определяне на обема на имуществената отговорност на застрахователя за причинените на малолетното дете (дъщерята на загиналия при настъпване на релевантното ПТП) неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД – при настъпване на процесното ПТП (м. 08.2022 г.) ищцата е била на 13 години, загиналият баща се е грижил за нея, като между тях е била изградена силна духовна връзка; смъртта му предизвикала остра стресова реакция. М. научила за смъртта от майката, докато е била у дома, започнала да плаче и да пита какво ще правят без баща . Приела тежко загубата на родителя. Променила се, спряла да се занимава с танци и спорт, както по-рано, отказвала да ходи на училище. Преживяла тежка психотравма, която първоначално е била с признаците на остра стресова реакция, изразена в тревожност, потиснатост, разстройство на съня, плач и тъга. Тази травма протрахирала, но в сравнително кратък период - около един месец, като съобразно малолетната възраст тя е било напълно преработена и е отзвучала - към м. 03.2024 г. детето е психически здраво. При присъждане на застрахователното обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие кончината на нейния баща въззивният съд е преценявал както тези правнорелевантни факти, така и конкретните социално-икономически условия в страната към настъпване на ПТП (2022 г.). Съобразил, е че съгласно чл. 492, т. 1 КЗ (в релевантната редакция на тази правна норма), лимитът на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от телесно увреждане или смърт се равнява на 10, 420 млн. лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, поради което е приел за справедлив размера на претендираното застрахователно обезщетение от ищцата до сумата от 180000 лв.

По същество с тези поставени от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси се релевира касационен довод за необоснованост на въззивното решение, но по него касационната инстанция може да се произнесе не в селективното производство по чл. 288 ГПК, а едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При всяка внезапна и неочаквана смърт на изключително близък родственик (баща) неблагоприятните неимуществени последици са различни, поради което при определяне на застрахователното обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди трябва да се следват задължителните за правосъдните орани тълкувателни разяснения при прилагане на установения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., които са приложени от въззивния съд.

При формирана задължителна и казуална практика на ВКС, вкл. и тази, посочена в касационната жалба, не е обоснована и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1073/14.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2335/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.