ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2504
София, 30.09.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1937 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. Ф. Й. срещу разпореждане № 1396/16.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 684/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 с-в, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК (не са отстранени в срок допуснатите нередовности) е върната касационна жалба с вх. № 7442/19.03.2024 г. срещу решение № 14/09.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 684/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Частният жалбоподател (трето лице-помагач на ответника в настоящото исково производство) поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като разпореждането, с което съдията докладчик от администриращия съд е дал възможност на касатора да отстрани констатираните нередовности на касационната жалба, не му е връчена надлежно. За установяване на това твърдяното обстоятелство релевира доказателствени искания.
Ответникът по частната жалба „Автостъкла“ ООД, чрез назначения му от съда особен представител, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения за нейната основателност. С молба от 14.08.2024 г. той е поискал да му бъде определено възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба.
Ответникът по частната жалба В. Д., чрез своя процесуален представител, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни правни доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в настоящото частно производство, в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (липсват доказателства за връчване на частния касатор на препис от обжалваното разпореждане преди подаване на частната жалба), поради което следва да бъде разгледана по същество.
За да постанови обжалваното разпореждане, съдията докладчик по въззивното дело е счел, че касаторът М. Ф. Й. не е отстранила в дадения от съда срок конститараната нередовност на касационната жалба.
Установява се, че в касационната жалба касаторът е посочил следния адрес за връчване на съдебни книжа: [населено място], Столична община, [улица] (постоянния му адрес).
С разпореждане № 614/20.03.2014 г. съдията докладчик от администриращия въззивен съд е констатирал, че касационната жалба е нередовна, поради което е дал съответни указания за тяхното отстраняване в 1-седмичен срок от получаване на препис от касатора от този съдебен акт.
Съгласно правилото на чл. 42, ал. 1, изр. 2 ГПК кметът на кметство Подгумер, Столична община е направил опит за връчване на това разпореждане на касатора, като в писмо № КПД24-ВК66-34/16.04.2024 г. е удостоверил, че е посетил адреса на М. Ф. Й. в [населено място] на три дати: 1) на 26.03.2024 г. (вторник) в 18,00 ч.; 2) на 07.04.2024 г. (неделя) в 11,30 ч. и на 15.04.2024 г. (понеделник) в 08,00 ч., но адресатът на съдебните книжа не е бил открит.
С разпореждане от 26.04.2024 г. администриращият съд е указал на длъжностното лице по връчването да извърши връчване на процесните съдебни книжа на същия адрес чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Кметът на кметство Подгумер, Столична община е изпълнил това разпореждане, като в уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е удостоверил, че то е било залепено на 30.05.2024 г. (четвъртък) в 08,00 ч. на входната врата на имота на постоянния адрес на М. Ф. Й., тъй като нито адресатът на съдебните книжа, нито живущите на същия адрес са били открити, както и при извършени посещения на 30.04.2024 г. (вторник) в 18,00 ч. и на 12.05.2024 г. (неделя) в 11,00 ч.
След служебно установяване на местоработата на касатора администриращият съд е разпоредил процесните съдебни книжа да бъдат връчени на адреса на работодателя „А. К. ЕООД, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посещаван многократно по различно време на 14.06.2024 г., на 25.06.2024 г. и на 01.07.2024 г., но не бил открит нито адресатът на съдебните книжа, нито негов колега, който да е съгласен да ги получи („Служителите от фирмата не съдействат и заявяват, че лицето е извън офиса).
При това удостоверяване на длъжностното лице по връчването с разпореждане от 03.07.2024 г. съдията докладчик е приел, че разпореждането, с което са дадени съответни указания за отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба, е връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 03.07.2024 г., като на 16.07.2024 г. е постановил обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба.
При така изяснените правнорелевантни факти настоящият съдебен състав счита, че при съобщаване в касационната жалба на адрес по делото приложима би била уредената в чл. 41, ал. 2 ГПК законна фикция за връчване на съдебните книжа (арг. чл. 43, ал. 2, предл. 1 ГПК), в случай че са били налице всички процесуални предпоставки за това, а не разпоредбите, регламентирани в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Надлежно връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК е процесуално допустимо само по отношение на ответник в съответния стадий на исковото производство. Наистина, съгласно чл. 47, ал. 7 ГПК този процесуален способ за връчване на съдебни книжа е приложим и за трето лице помагач, какъвто в исковия процес е М. Ф. Й., но както бе изяснено, в настоящия му стадий тя като касатор е активната страна в процеса – именно тя е инициирала разглеждане на правния спор пред касационната инстанция, поради което в настоящия случай не е приложима правната норма на чл. 47, ал. 7 ГПК.
В този смисъл, като е приел, че разпореждането за изправяне на констатираните нередовности на касационната жалба е връчено на касатора на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, администриращият съд неправилно е приложил процесуалния закон, вследствие на което разпореждането за връщане на касационната жалба се явява незаконосъобразно.
Както бе изяснено, в настоящия случай би била приложима правната норма на чл. 41, ал. 2 ГПК, уреждаща законна фикция за връчване на съдебни книжа. Съобразно константната практика на ВКС (решение № 59/31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4882/2023 г., I г. о., ГК; определение № 376/22.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2942/2014 г., IV г. о., ГК; определение № 559/16.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4222/2014 г., IV г. о., ГК), която настоящият състав възприема, уредената в чл. 41, ал. 2 ГПК законна фикция се прилага и когато страната не е била предварително предупредена при връчване на първото съобщение, тъй като неговото извършване е било невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес. В конкретния казус в касационната жалба касаторът е посочил адрес за връчване на съдебните книжа, поради което той е следвало да уведоми съда за новия си адрес, само ако е напуснал вече съобщения по делото или отсъства продължително от него – повече от 1 месец.
Но за да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, длъжностното лице по връчването трябва да удостовери не само, че адресатът на съобщението не може да бъде намерен на адреса, но и че отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец. Именно заради това отсъствие е предвидено задължението за уведомяване за новия адрес. Нормата на чл. 41 ГПК не може да се тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е напуснала адреса и продължава да живее на него. Простото ненамиране на адресата и ненамирането на лице, което да получи съобщението вместо него или да даде сведения за него, без да е удостоверено от връчителя, че адресатът отсъства и е напуснал адреса преди повече от един месец, не е основание за прилагане на съобщението в цялост по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Тази законна фикция може да се приложи само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса за повече от един месец. В този смисъл е следната формирана практика на ВКС - определение № 146/9.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 679/2021 г., ІІІ г. о., ГК; определение № 19/14.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4806 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г. о.; определение № 113/10.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1438 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 22/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 352/2021 г. на ВКС, І г. о.
В конкретния случай длъжностното лице по връчването – кметът на кметството, два пъти е удостоверил, че адресатът не е бил открит на посочения в касационната жалба постоянен адрес (първия път е направил опит за връчване на съдебните книжа в период по-кратък от един месец), но не е отбелязал дали това отсъствие се дължи на обстоятелството дали страната е напуснала адреса или трайно не живее на него (в период повече от 1 месец). Без установяване на тези правнорелевантни факти не е приложима уредената в чл. 41, ал. 2 ГПК законна фикция, поради което трябва да се приеме, че разпореждането на администриращия съд до касатора за отстраняване на констатираната нередовност на предявената от него касационна жалба не е било редовно връчено, поради което указаният в него 1-седмичен срок не е започнал да тече.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правния извод, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради което трябва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за надлежното връчване на касатора на препис от разпореждането за отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба.
Без уважение трябва да се остави молбата от 14.08.2028 г. на назначения от съда за особен представител на „Автостъкла“ ООД – адв. К. П., да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за участието му в настоящото частно производство. От една страна, с обжалваното разпореждане не се приключва материалноправния спор, повдигнат с исковата молба, а от друга, на назначения от съда особен представител на ответното търговско дружество е определено възнаграждение за въззивното производство, което трябва да е съобразено и с отделните, но подчинени на исковия процес производства, вкл. и такива, образувани по частни жалби за решаване на процесуалноправни спорове, какъвто е настоящият. В случай че материалноправният спор бъде пренесен пред касационната инстанция с касационната жалба, на особения представител на ответника ще се определи допълнително възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:ОТМЕНЯ разпореждане № 1396/16.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 684/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 с-в.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за надлежното връчване на касатора на препис от разпореждането за отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на „Автостъкла“ ООД - адв. К. П., за определяне на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.