О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
Гр. София, 01.02.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 145/2023 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 471 от 06.07.2022 г. по т. д. № 437/2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е потвърдено решение от 13.06.2018 г. по т. д. № 1436/2017 г. на СГС, ТО, 18 състав. С първоинстанционното решение по иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.) изявление за прихващане вх. № 12012 от 18.11.2014 г. от[Фирма 2] и А. Х. Х. за сумата от 418 000 лв.
С жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение – основания за неговото касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
1/ Налице ли е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на това, налице ли е спрямо кредитора КТБ АД (н.) действително и валидно извършено прихващане между А. Х. и АГРОКОМПЛЕКТ АД и как се формира сила на пресъдено нещо по отношение на фактите и правните изводи, базирани на тях, в две противоположни съдебни решения, постановени по един и същ казус, които противоположни правни изводи и в двата случая са в полза на една и съща страна по делата;
2/ Възможно ли е едновременното съществуване на валиден договор за встъпване в дълг с предмет – направата на прихващане, манифестирането му пред кредитора КТБ АД (н.) и неговото приемане с конклудентни действия от една страна и на относително недействително за този кредитор прихващане, извършено на основание този договор;
3/ Налице ли е необоримата презумпция за знание, при наличието на данни за действия на кредитора, извършени преди датата на обявяване на банката в неплатежоспособност (07.11.2014 г.), с които да се освободи от предходно сключен договор за встъпване в дълг;
4/ Следва ли уведомлението до КТБ АД (н.), подадено на 18.11.2014 г. да е този факт, от който да се извлича по безспорен и несъмнен начин по см. на чл. 181, ал. 1, предл. 3 ГПК най-ранна безспорна дата на предходно съставен частен документ – договор за встъпване в дълг, когато не е проведено пълно и главно доказване от ищеца на знание от ответника за неплатежоспособността на банката.
Твърди се, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по тях няма произнасяне от ВКС.
Ответникът по касация – К. Т. БАНКА АД (н.), представлявана от лицата, осъществяващи заедно правомощията на синдик, чрез процесуален пълномощник, с подаден в срок писмен отговор изразява становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да достигне до обжалвания резултат по делото, след обсъждане на доказателствата относно фактическата обстановка по спора и доводите на страните, съставът на въззивния съд се е мотивирал по следния начин:
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН при наличие на извършено прихващане по ал. 1 са кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката и към момента на придобиване на вземането или на задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Същевременно с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН е въведена презумпция за недобросъвестност у приобретателя на вземането и/или задължението в случаите, когато придобиването на същото е станало след настъпването на определен обективен момент - датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Следователно след този момент е налице необорима презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност на КТБ АД.
Съдът е констатирал, че между страните няма спор, а и се установява, че уведомлението за извършеното встъпване в дълг и изявлението за прихващане са постъпили в деловодството на длъжника „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ на една и съща дата – 18.11.2014 г., т. е. след вписването на решението за отнемане на лицензията на КТБ АД за извършване на банкова дейност на 07.11.2014 г. Тъй като представеният по делото договор за встъпване в дълг е без нотариална заверка, съставът на АС София е приел, че за достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК следва да се счита датата на уведомяването на банката за встъпването в дълг, тъй като едва от този момент може да се установи по безспорен и безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Следователно моментът, към който следва да се преценяват последиците от прихващането, е датата 18.11.2014 г. С оглед на това, че изявлението за прихващане е отправено след 07.11.2014 г., то по отношение на него действа предвидената в чл. 59, ал. 4 ЗБН презумпция.
Във връзка с доводите на ответницата съдът е изложил съображения, че представеното по делото Уведомление за прихващане № 9598/21.10.2014 г. не обосновава извод в подкрепа на тезата за по-ранното съставяне на оспорения документ - договор за встъпване в дълг, тъй като в уведомлението само е посочено, че кредитополучателят „Агрокоплект“ ЕАД е сключил договори за встъпване в дълг с трети лица, с чиито насрещни вземания срещу КТБ АД, произтичащи от договори за депозит, възнамерява в един последващ момент да извърши прихващане. Това уведомление обаче не изхожда от материалноправно легитимирано лице да извърши прихващане, тъй като то не е носителят на насрещните вземания, освен това в уведомлението липсва каквато и да е индивидуализация за сключени договори за встъпване в дълг (вкл. на лицата, с които са сключени), за да се счита, че този документ представлява доказателство за достоверността на датата, т. е. за предхожащо, а не последващо съставяне на документа, озаглавен Договор за встъпване в дълг от 15.04.2014 г., сключен с А. Х..
За неоснователни са счетени и доводите относно нищожността на договора за встъпване в дълг, като в тази част и на основание чл. 272 ГПК съдът е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционното решение, като допълнително е приел следното:
Ответницата се позовава на клаузи на чл. 1 и чл. 2 от анекса към договора за встъпване в дълг (неприет като доказателство по делото), като твърди, че в тях било уговорено, че ако задължението на „Агрокомплект“ ЕАД към КТБ АД бъде погасено, дружеството се задължавало да й възстанови в срок от 90 дни 50 % от платената сума, а другата се опрощавала, което според нея противоречало на добрите нрави. Съдът е намерил, че тази клауза не противоречи априори на добрите нрави и закона предвид установената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, която постановява, че уговореното между страните по договора има силата на закон за тях. Споделено е становището на първата инстанция, че при съществуваща договорна автономия между страните те са в правото си да уговорят клаузите по вътрешните си отношения при встъпването в дълг и макар и да е уговорено ответницата да получи 50 % от вземането си, това е в резултат на нейната воля дали да опрости половината от същото и все пак да получи някакво плащане или да остане кредитор на фалиралата банка с неяснотата дали, кога и изобщо ще получи ли каквото и да било удовлетворение.
Не са споделени и доводите на страната за нищожност на договора за встъпване в дълг поради липса на основание. Съдът е посочил, че по твърдението за наличие на абсолютна симулация, ответницата, която носи доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства, не е ангажирала никакви доказателства. Дори и да е налице относителна симулация (прикриване на договор за цесия за 50 % от цената), която също е недоказана, това не променя възможността за приложимост на регламентираната в чл. 59 ЗБН относителната недействителност, тъй като разпоредбата важи и при придобиване на вземането при цесия от прихващащия. Предпоставките на иска по чл. 59 ЗБН следва да бъдат обсъдени независимо от факта, дали е налице встъпване в дълг и последващо прихващане, или цесия, последвана от прихващане.
За неоснователен е счетен и доводът на ответницата, че е прекратила, респ. развалила с нарочно изявление действието на договора за встъпване в дълг. Посочено е, че съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника (какъвто е настоящият случай). Ако кредиторът е одобрил съглашението, същото не може да бъде отменено или изменено без неговото съгласие. Такова одобрение, макар и предприето чрез конклуденти действия, въззивният съд е намерил, че се установява по делото. От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че сумите, които са налични по депозитите на А. Х. са блокирани /задържани/, което съставлява конклудентно действие на банката, чрез което последната като кредитор, уведомен за встъпването в дълг, е манифестирала одобрението си на договорите за встъпване в дълг, като е блокирала сумите именно с оглед възможността да се погасят задълженията на встъпилото в дълг лице по договора за кредит на „Агрокомплект“ ЕАД. Предвид горното и доколкото не е необходимо одобрение на договора за встъпване в дълг да е в някаква специална форма, а за това са достатъчни и конклудентните действия на кредитора, съставът на АС - София е приел, че това одобрение е осъществено от банката при получаване на уведомленията за прихващане чрез блокирането на процесните суми, които не са насочени към ФГВБ, нито са осчетоводени като прихванати, но са задържани /блокирани/ именно с цел погасяване задължението на кредитополучателя. Ето защо последващото изявление на ответницата, с което тя е уведомила своя съконтрахент, че прекратява едностранно договора за встъпване в дълг, не би могло да породи правно действие по отношение на кредитора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в случая не се установява приложното поле на касационното обжалване.
Първият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът не е обсъждал изрично предходно воденото исково производство между страните с правно основание чл. 65 ЗБН, по което са отхвърлени искове на ответницата за установяване съществуването на нейни вземания в производството по несъстоятелност, произтичащи от договори с банката за преференциален безсрочен депозит, с мотиви, че ответницата надлежно е упражнила правото си да извърши прихващане и същото не е нищожно, а и това би било правно ирелевантно за спора, доколкото относителната недействителност е регламентирана именно по отношение на валидни действия и сделки. Видно е, че независимо от приетото с решението по предходното дело въззивният съд е изследвал всички наведени основания за нищожност на договора за встъпване в дълг, отразяващи се и върху изявлението за прихващане, и е достигнал до идентичен извод. С оглед горното, въпросът няма значение за обжалвания краен резултат, а и така формулиран няма характер на правен въпрос съобразно критериите, установени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., т. 1.
Изложеното по-горе важи до голяма степен и по отношение на втория формулиран въпрос, доколкото същият не отчита разликата между недействителност и относителна недействителност, както и е относим изцяло към правилността на формираните в обжалваното решение изводи и поради това не може да обуслови искания достъп до касационен контрол. В тази връзка са наведени и съображения за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради невъзможността според касаторката да съществува едновременно валиден договор за встъпване в дълг, сключен с оглед направата на прихващане, и относителна недействителност на същото това прихващане. Според настоящия съдебен състав квалифицираната форма на неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационна проверка не е налице, тъй като на първо място субективната цел /мотиви/ на встъпването в дълг не е елемент от фактическия състав на този договор и на второ - да, възможно е и договорът за встъпване в дълг да е действителен, и прихващането въз основа на същия да е относително недействително. Като е приел това, въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на правилата на формалната логика, нито при превратно тълкуване на закона.
Третият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е неясен, но с оглед съображенията, с които е обоснован, касае приемането от съда на датата 18.11.2014 г. за достоверна дата на сключването на договора за встъпване в дълг. Въпросът също е изцяло относим към правилността на посочения решаващ извод на въззивния съд, като съдът е изложил подробни съображения защо уведомлението до банката от 21.10.2014 г., отправено от[Фирма 2], не води до твърдяните от ответницата последици. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение въпросите, свързани с правилността на обжалвания акт, не отговарят на общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Същото с още по-голяма сила се отнася до последния формулиран въпрос - следва ли уведомлението до КТБ АД (н.), подадено на 18.11.2014 г., да е този факт, от който да се извлича по безспорен и несъмнен начин по смисъла на чл. 181, ал. 1, предл. 3 ГПК най-ранна безспорна дата на предходно съставен частен документ – договор за встъпване в дълг, когато не е проведено пълно и главно доказване от ищеца на знание от ответника за неплатежоспособността на банката. Въпросът отново касае единствено обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, при включени в него твърдения за недоказаност от страна на ищеца на знанието на ответната страна за неплатежоспособността на банката, които освен това са ирелевантни за спора, с оглед законоустановената необорима презумпция по чл. 59, ал. 4 ЗБН.
Липсата на надлежно формулиран правен въпрос от значение за изхода по делото е достатъчно условие за недопускане на исканото касационно обжалване и съответно допълнително наведеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не подлежи на изследване. Независимо от горното следва да се отбележи, че липсата на практика на ВКС по поставените въпроси е функция и на това, че същите нямат правен характер.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу решение № 471 от 06.07.2022 г. по т. д. № 437/2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: