Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№19790/23.6.2015 г., подадена от А. И. – прокурор при Окръжна прокуратура – В., представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Р. Б. против въззивно решение №887/08.5.2015 г. по гр. д.№684/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, г. о, І състав, с което са потвърдени решение №5795/04.12.2014 г. и решение №334/21.01.2015 г., и двете по гр. д.№10347/2014 г. по описа на Варненския районен съд, осми състав, с които касационният жалбоподател е осъден да заплати на И. Т. Д. от [населено място] сумата 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от, считано от 25.3.2014 г. до окончателното й изплащане.

При постановяване на решението си въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Отчетен е факта на продължителността на наказателното производство – повече от една година, настъпилия срив в психиката на ищеца, загубата на трудова способност и заетост, рушащ се социален и семеен статус, отказ от социални контакти, притеснения досежно изхода от делото, безсъние и др.

В изложението на касационния жалбоподател/ответник по исковата молба/ – Прокуратура на Р. Б. сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в материалноправен и процесуалноправен аспект.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба – И. Т. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Н. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, тъй като не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т. 11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл. чл. 51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.

Освен това формулирането на процесуален въпрос за излагане на мотивите на въззивната инстанция относно причинно-следствената връзка между обвинението в престъпление и конкретните неимуществени вреди, при определяне размера на обезщетението оглед задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, представлява навеждане на касационно оплакване.

С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата деловодни разноски в размер на 510 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №887/08.5.2015 г. по гр. д.№684/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, г. о, І състав, по касационна жалба, вх.№19790/23.6.2015 г., подадена от А. И. – прокурор при Окръжна прокуратура – В., представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Р. Б.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Т. Д., ЕГН – [ЕГН],от [населено място],[жк], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1, деловодни разноски в размер на 510/петстотин и десет/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: