ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148

София, 21.10.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3520 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г.Д. – служител при касатора с юридическо образование и правоспособност – като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 19.ІІ.2015г. по в. гр. д. № 3741/2014г.

Ответницата по касационната жалба М. В. А. от не е подала отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С решението си от 19.ІІ.2015г. САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СГС от 13.VІ.2014г. по гр. д № 14820/2011г., с което дружеството е осъдено да заплати на М. В.А. 3066лв., представляващи обезщетение за ползване без основание на имота й по предназначение през периода 01.Х.2004г. – 01.Х.2009г., и искът е отхвърлен за разликата над присъдения до целия претендиран размер 35880лв.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявения иск за присъдената сума е доказан по основание. По възражението за наличие на хипотезата на възникнал сервитут по силата на чл. 60 ал. 2 т. 1 и пар. 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ отм. и пар. 26 от ПЗР на ЗЕ, обосноваващ основание за дружеството за безвъзмездно ползване, е прието, че възражението би било основателно и посочените разпоредби приложими, ако...