Р Е Ш Е Н И Е

№10

гр. София, 19.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Н. Т. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3386 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. и И С. М. срещу решение №3495 от 19.05.2014г. по гр. д.№13194/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ - В състав, с което е потвърдено решение от 15.07.2013г. по гр. д. №24570/2010г. на Софийски районен съд, 58 състав. С последното е признато за установено по отношение на В. Г. М. и И С. М. по предявените от [фирма], искове по чл. 415 ал. 1 от ГПК, че дължат солидарно сумата 24 583, 45 лева – главница по договор от 24.06.2004г. за издаване на кредитна карта и сумата 11 652, 35 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2007г. до 10.06.2009г., ведно със законната лихва от 11.06.2009г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен искът за договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 11 668, 74 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на копие от договор, оригиналът от който липсва, а в представеното копие липсва положен подпис на лице, представляващо банковата институция. Считат за неправилен и извода на въззивния съд, че им е била валидно предадена...