7решение по гр. д.№ 717 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 62

София, 31.01. 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

при участието на секретаря Н. П., като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр. д.№ 717 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Г. М. К. и М. М. Т. срещу решение № 1248 от 13.10.2022 г. по в. гр. д.№ 1821 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав.

С определение № 3075 от 18.10.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решението само в частта му, с която е изменено първоинстанционното решение № 260251 от 11.04.2022 г. по гр. д.№ 16119 от 2020 г. на Пловдивския районен съд, VII състав по иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, като М. М. Т. е осъдена да заплати на Г. М. К. сумата 24 237,59 лв. за направени подобрения в делбения имот. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с посочена практика на ВКС/ по следните въпроси:

1. Следва ли при ангажиране на отговорността за извършени подобрения в делбен имот да се вземат предвид квотите на страните в съсобствеността ?

2. Дали приобретателят на имот е легитимиран да отговаря за стойността на подобренията, когато те са извършени преди той да придобие собствеността или отговорността следва да бъде понесена от лицето, което е било собственик на имота към момента на извършване на подобренията ?

3. От кога започва да тече срокът на погасителна давност за претенции за извършени подобрения ?

Касаторката М. М. Т. не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В изпратено по делото писмено становище заявява, че поддържа жалбата в допусната до разглеждане част и моли същата да бъде уважена. Претендира и за присъждане на направените разноски пред всички съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете й.

Ответницата по жалбата Г. М. К. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване счита следното:

1. По първия поставен въпрос /Следва ли при ангажиране на отговорността за извършени подобрения в делбен имот да се вземат предвид квотите на страните в съсобствеността ?/ в практиката на ВКС /например решение № 42 от 20.06.2017 г. по гр. д.№ 2619 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 39 от 23.03.2018 г. по гр. д.№ 2168 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др./ се приема, че сънаследникът отговоря за направени в делбения имот подобрения до размера на наследствената си част. Настоящият състав на ВКС напълно споделя приетото от ВКС в тази практика, тъй като тя съответства на закона - чл.30, ал.3 ЗС, съгласно който всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

2. По втория поставен въпрос /Дали приобретателят на имот е легитимиран да отговаря за стойността на подобренията, когато те са извършени преди той да придобие собствеността или отговорността следва да бъде понесена от лицето, което е било собственик на имота към момента на извършване на подобренията?/ в практиката на ВКС, включително посочената от касаторката /решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр. д.№ 2926 от 1994 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр. д.№ 4998 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д.№ 3457 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о./ се приема, че за подобренията, направени от владелец или държател в имот преди прехвърлянето му на възмездно правно основание на трето лице, пасивно легитимиран да отговаря е собственикът на имота към момента на извършване на подобренията, а не последващият приобретател на този имот. Настоящият състав на ВКС напълно споделя приетото от ВКС в тази практика. Уреденото в закона задължение на собственика да заплаща на подобрителя стойността на извършените от него подобрения или увеличената стойност на имота в резултата на тези подобрения е конкретна проява на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В случая, в който подобренията в един имот са били извършени преди възмездното прехвърляне на имота на трето лице, лицето, което се е обогатило от тези подобрения, е собственикът на имота към момента на извършването им, а не последващият приобретател на имота. Поради това именно този собственик, а не последващият приобретател на имота, е пасивно легитимиран по предявен от подобрителя иск за заплащане на стойността на тези подобрения или на увеличената стойност на имота.

3. По третия поставен въпрос /От кога започва да тече срокът на погасителна давност за претенции за извършени подобрения ?/ в практиката на ВКС, включително задължителна такава /т.4б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., решение № 1478 от 01.06.2009 г. по гр. д.№ 5751 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 467 от 12.12.2011 г. по гр. д.№ 1588 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 74 от 21.02.2012 г. по гр. д.№ 660 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др./ се приема, че давността за вземания по чл.12, ал.2 ЗН започва да тече от предявяване на исковата молба за делба, а за вземанията по чл.30, ал.3 ЗС - от момента на извършване на подобренията в съсобствения имот.

По съществото на жалбата в допусната до касационно обжалване част на въззивното решение, касаещо присъдената сума за увеличена стойност на делбения имот в резултат на извършени от Г. К. подобрения на втория етаж и таванското помещение на къщата, ВКС приема следното: Видно от уточнителната молба на Г. К. от 14.07.2021 г., претендираните от нея подобрения на втория етаж от къщата и таванското помещение /с изключение на декоративната стена в хола и кухнята на втория етаж/ са извършени в периода от 2008 г. до 2016 г., тоест преди смъртта на наследодателя М. И. К., починал на 30.04.2017 г. Предвид на това правилната правна квалификация на претенцията на Г. К. за тези подобрения /с изключение на декоративната стена в хола и кухнята на втория етаж от къщата/ е по чл.12, ал.2 ЗН, а не по чл.30, ал.3 ЗС, както неправилно са приели първоинстанционният и въззивният съд. Дадената неправилна правна квалификация обаче не води до недопустимост на постановеното решение, тъй като не е свързана с произнасяне извън предмета на делото и обхвата на търсената защита. В този смисъл е и практиката на ВКС, например решение № 45 от 27.05.2019 г. по гр. д.№ 2746 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г. о.

Искането, касаещо декоративната стена в хола и кухнята на втория етаж, правилно е квалифицирано като такова по чл.30, ал.3 ЗС, тъй като съделителката Г. К. е извършила това подобрение по нейни твърдения през м.09.2018 г., тоест след смъртта на наследодателя М. К. през 2017 г., като владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, със знанието и съгласието на М. Т. /обстоятелства, които се доказват от показанията на свидетеля С. Т.- бивш съпруг на съделителката М. Т., чиито показания съдът кредитира/.

По същество предявеният от Г. К. срещу М. Т. иск по чл.346 ГПК във връзка с чл.12, ал.2 ЗН е частично основателен: По делото са събрани гласни доказателства /свидетелски показания на С. Т.- бивш съпруг на съделителката М. Т. и на свидетелката Р. К.- майка на двете съделителки/, че описаните в молбата от 14.07.2021 г. подобрения на втория етаж и таванското помещение от къщата са били извършени от съделителката Г. К. и нейния съпруг. Съгласно допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на в. л.В. Р., тези подобрения са увеличили стойността на делбения имот /увеличили са наследството на М. К./ със сумата 24 066,89 лв.: 23 131,26 лв. увеличение на стойността на имота в резултат на подобренията на втория етаж от къщата, извършени в периода 2008 г.- 2016 г. плюс 935,63 лв. увеличение на стойността на делбения имот в резултат на подобренията на таванското помещение, извършени през периода 2009- 2016 г. Не се твърди, а и няма доказателства Г. К. да е била възнаградена от наследодателя по друг начин за извършените от нея подобрения в имота. Поради това и с оглед отговора на първия и втория поставени правни въпроси ответницата М. Т. дължи на основание чл.12, ал.2 ЗН и следва да бъде осъдена да заплати на Г. К. 1/6 ид. ч. от горепосочената сума или 4 011,15 лв. /колкото е притежаваната от Т. ид. ч. от имота по наследство от баща й М. К./. За останалите 4/6 ид. ч. от сумата 24 066,89 лв. пасивно легитимирана да отговоря е Р. К., която към момента на извършване на тези подобрения на втория етаж от сградата и таванското помещение /2008- 2016 г./ е била собственик на имота при условията на СИО заедно със съпруга си М. К. и е прехвърлила възмездно притежаваните от нея след смъртта на М. К. 4/6 ид. ч. от имота на дъщеря си М. Т. една на 08.10.2019 г. /след извършване на тези подобрения.

Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на М. Т. за погасяване на горепосоченото й задължение по давност. С оглед отговора на третия поставен въпрос, съдът приема, че погасителната давност за процесното вземане по чл.12, ал.2 ЗН е започнала да тече от предявяване на исковата молба за делба /03.12.2020 г./, а от този момент до предявяването на вземането с отговора на исковата молба от 14.01.2021 г. не е изтекъл предвидения в закона 5- годишен давностен срок.

Предявеният от Г. К. срещу М. Т. иск по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3 ГПК също е частично основателен: По делото са събрани гласни доказателства /свидетелски показания на С. Т.- бивш съпруг на съделителката М. и на свидетелката Р. К.- майка на съделителките/, че декоративната стена на втория етаж е била изградена от съделителката Г. К. и нейния съпруг. От показанията на съпруга на М. Т.- С. Т., които съдът кредитира, се установява, че това е станало със знанието и съгласието на М. Т.. Съгласно приетото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза на в. л.В. Р., разходите, които Г. К. е направила за изграждането на тази стена възлизат на 174,18 лв. Поради това и тъй като е установено, че към момента на извършване на това подобрение /м.09.2018 г./ М. Т. е била собственик само на 1/6 ид. ч. от имота /другите 4/6 ид. ч. е придобила възмездно от майка си по-късно, с нотариален акт от 2019 г./, М. Т. следва да бъде осъдена да заплати на Г. К. само 1/6 ид. ч. от стойността на това подобрение, тоест 29,03 лв.

Тази претенция също не е погасена по давност, тъй като подобрението е направено от Г. К. и съпругът й като държатели на частите на останалите съсобственици, в който случай давностният срок започва да тече от датата на извършване на подобренията. В случая подобрението е извършено през м.09.2018 г., а претенцията е заявена по-малко от 5 години след тази дата - с отговора на исковата молба за делба от 12.01.2021 г.

Общо по двете претенции М. Т. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на сестра си Г. К. сумата 4040,18 лв. /4 011,15 лв. по чл.12, ал.2 ЗН и 29,03 лв. по чл.30, ал.3 ЗС/.

Предвид на гореизложеното въззивното решение в частта му за осъждане на М. Т. да заплати на Г. К. сумата 4 040,18 лв. следва да бъде оставено в сила. В частта му за осъждане на Т. да заплати сумата над 4 040,18 лв. до 24 237,59 лв. решението следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено решение за отхвърляне на иска в тази му част. Съответно следва да бъде отменено и решението в частта, с която М. Т. е била осъдена да заплати държавна такса по този иск в размер над 161,61 лв. до 969,51 лв., както и в частта за присъдените разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК Г. К. дължи и следва да бъде осъдена да за плати на М. Т. направените от нея разноски по делото за трите инстанции както следва: за първата инстанция сумата 922,82 лв. от общо 1251,33 лв. разноски, изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, за въззивната инстанция сумата 747,53 лв. от общо 800 лв. разноски за адвокат, изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, за ВКС сумата 2 434,80 лв., включваща 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 404 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съобразно основателната част от жалбата и 2000 лв. адвокатско възнаграждение. Или общо Г. К. следва да бъде осъдена да заплати на М. Т. разноски за трите инстанции в размер на 4 105,15 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1248 от 13.10.2022 г. по в. гр. д.№ 1821 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав в частта му, с която М. М. Т. е осъдена да заплати на Г. М. К. сумата 4 040,18 лв. /четири хиляди и четиридесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща 1/6 ид. ч. от подобрения, извършени на втория етаж от сградата и таванското помещение от Г. К., както и държавна такса по този иск в размер на 161,61 лв. /сто шестдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/.

ОТМЕНЯ решение № 1248 от 13.10.2022 г. по в. гр. д.№ 1821 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав в частта му, с която М. Т. е осъдена да заплати на Г. К. сумата 20 197,41 лв. /разликата над присъдения от въззивния съд размер от 24 237,59 лв. и присъдения от ВКС размер от 4 040,18 лв./, представляваща 5/6 ид. ч. от подобренията, извършени на втория етаж от сградата и таванското помещение от Г. К.; в частта, с която М. Т. е осъдена да заплати държавна такса в размер над 161,61 лв. до 969,51 лв. по този иск, както и в частта за присъдените разноски И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. М. К. срещу М. М. Т. иск по чл.346 ГПК за разликата над присъдения от ВКС размер от 4 040,18 лв. /четири хиляди и четиридесет лева и осемнадесет стотинки/ до присъдения от въззивния съд размер от 24 237,59 лв. /двадесет и четири хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/.

ОСЪЖДА Г. М. К. от [населено място], [улица] да заплати на М. М. Т. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 4 105,15 лв. /четири хиляди сто и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.