Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Е. Г., в качеството й на настойник на дъщеря й М. К. Г., касационна жалба на [фирма], [населено място] и касационна жалба на М. Е. С, подадена от пълномощниците му – адв. К. И. и адв. Я. Н. против решение №1878 от 15.10.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г. на Софийски апелативен съд.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

По касационната жалба на Д. Е. Г., в качеството и на настойник на дъщеря й М. К. Г.:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.

Предмет на обжалване е постановеното възивно решение в частта му, с която е потвърдено решение №95 от 06.01.2014г. по гр. д. №10803/12г. на СГС за отхвърляне на предявения от М. Г., чрез настойника й Д. Г. против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 226 КЗ отм. - за разликата над 295 000лв до пълният предявен размер от 400 000лв. Този резултат, въззивният съд е мотивирал с това, че макар и основателен за пълният предявен размер от 400000лв. иска следва да се отхвърли за сумите, за които третото лице - помагач е бил осъден на заплати в наказателното производство на основание чл. 45 ЗЗД и доброволно платените от него 25000лв.

С представеното, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът Г. е заявила, че за уеднаквяване на съдебната практика и точното прилагане на закона, поставя следните въпроси: – „ Следва ли да се приспаднат от обезщетението за неимуществени вреди, претендирани от застрахователя, платените от деликвента извънсъдебно имуществени вреди…както и платените от деликвента по друг съдопроизводствен ред неимуществени вреди за друг вид вреди, различни от първоначалните такива, когато се касае за новонастъпили факти в здравословното състояние на пострадалото лице, които не са изследвани и взимани пред вид от съда, разглеждащ иска с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД”. 2/„ Следва ли да се приспада платеното от деликвента на пострадалото лице обезщетение от пертендираното от застрахователя такова с оглед липсата на идентичност на причинителя на вредата и ответника, застраховал гражданската му отговорност, като се имат предвид различните правопораждаши факти за ангажиране на отговорността на ответниците по двата иска с. пр. осн. чл. 45 от ЗЗД и този по чл. 226, ал. 1 КЗ”.3/” Може ли застрахователя на деликвента да иска прихващане за платените от застрахования на пострадалото лице суми с оглед различното правно основание, от което произтича отговорността на двете задължени лица и 4/ ” Настъпва ли погасителен ефект извършеното от деликвента плащане на обезщетение в полза на пострадалата и за необезщетените вреди и негативните последици от тях, вкл. задълбочаването им от настъпила промяна в състоянието на пострадалата и следва ли от размера на претендираното обезщетение за необезщетените вреди, претендирани от застрахователя, да се приспаднат платените от деликвента суми.” Страната е завила, че тези въпроси обосновава с твърдяните в исковата молба факти, като е развила разбирането си за основателността на иска, с оглед поддържаното, че е претендирала сумата от 400 000лв. неимуществени вреди от увреждания при ПТП над заплатените от деликвента 90 000лв., за които той е бил осъден от наказателния съд.

Касаторът Г. не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така установената със задължителна практика дефинитивност, поставените въпроси не отговарят на условията, установяващи общо основание, тъй като са хипотетични и несвързани с мотивите на въззивният съд, обусловили обжалвания резултат. Така например - първият поставен въпрос съдържа твърдения изрично отречени от касатора – ищец още в първоинстанционното производство, свързано с очертания от него предмет на спор – а именно това, че същият не е претендирал ексцес, а обезщетяване на неимуществени вреди, третирани в наказателното производство, за които е поддържано, че непълно обезщетяват пострадалата. Вторият поставен въпрос, освен, че е хипотетичен не е съобразен и с дефинитивноста на отговорността на застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност”, която е функционално обвързана с отговорността на деликвента. Същото се отнася и до третия поставен въпрос. Четвъртият въпрос е аналогичен на първият. Или така формулираните въпроси не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че страната не само не е установила общо основание, но не е развила каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е непълното възпроизвеждане текста на основанието, нито оплакванията за неправилност на акта, които се квалифицират по чл. 281 ГПК и поради това са без правно значение в производството по чл. 288 ГПК, тъй като те не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.

С оглед изложеното, касационно обжалване по разгледаната жалба в атакуваната с нея част не следва да бъде допуснато.

По касационната жалба на [фирма], [населено място]:

Застрахователното дружество е подало касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решението на първостепенния съд е било осъдено да заплати на М. Г., чрез нейният настойник - Д. Г. сумата 295 000лв. на основание чл. 226 КЗ отм. - претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП на 08.07.2007г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си - адв. Р. Т. е поставил въпроса –„ Необходимо ли е с прекия иск към застрахователя да бъдат посочени точно необезщетените вреди и длъжен ли е съдът, сезиран с този иск, да направи такова разграничение в решението си.” Касаторът е поддържал, че такова разграничение липсвало в мотивите на акта, а съдът общо бил намалил присъденото обезщетение с вече определеното от наказателния съд. Страната е мотивирала довод за наличие основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочила, че наличната практика не дава пряк отговор на този въпрос. Касаторът лаконично е развил своят отговор на въпроса. Поставен е въпросът „ …увеличаването на размера на обезщетението само по критериите за справедливост не представлява ли ревизия на вече дефинирани от същия или по-висок по степен съд критерии за това понятие въз основа на едни и същи факти и обстоятелства, в това число и вида и интензитета на страданията”. Страната лаконично е изложила разбирането си по въпроса и в заключение е заявила, че конкретното му решение било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставените от него въпроси са релевантни, но те обосновават единствено общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед вече посочената във връзка с разгледаната жалба на Г. дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изяснено със задължителна за съдилищата практика, се налага извод, че касаторът не е обосновал наличие на предпоставките му. Такова обосноваване не съставляват възпроизвеждане на текста на основанието, нито дадения отговор на поставените въпроси, в контекста на оплакванията на касатора за неправилност на акта. След като не е мотивирана от него непълнота или неяснота на правна норма, приложена от въззивния съд и не е установена нуждата от тълкуването й, нито са развити доводи за неправилно формирана, с оглед промяна в условията, съдебна практика, то и страната не установява наличие на соченото основание.

Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд по тази жалба не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По касационната жалба на М. Е. Ставиский - трето лице помагач на страната на [фирма], [населено място] и ответник по обратният иск на същото дружество:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Жалбата е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение №95/06.01.2014г. по гр. д. 10803/12г. на СГС за сумата от 295 000лв. е бил осъден [фирма], [населено място] да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. на М. Г., същата сума и е уважен обратния иск на застрахователя срещу Ставиский, както и в частта за разноските.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че спора касаел въпросът - дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионния процес, застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното за деликвента. По така определения от него като спорен въпрос, съставът на САС е мотивирал, че за размера на обезщетението „ фрагмент” от мотивите на ТР ОСТК №2 /10 създавало възможност за различно разбиране, като то било преодоляно с решение по чл. 290 ГПК от ВКС. Позовавайки се на това решение, въззивният съд е приел, че пострадалият може да претендира обезщетение в различен размер от присъденото от наказателния съд, ако установи съответстващи на претенцията вреди като размер, доказуеми с помощта на доказателствените средства. Направен е извод, че в случая установеното с тройната медицинска експертиза, определя доказаност на претърпените от ищцата неимуществени вреди в пълният предявен размер от 400 000лв., които, обаче следвало да бъдат намалени с вече заплатеното от деликвента.

С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощниците си е поставил въпроса – „Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента”.Касаторът е посочил, че по така поставения въпрос е образувано Тълкувателно дело № 1/14г. на ОСГТК на ВКС, за преодоляване на противоречивата практика, но въпреки това е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е развил подробни съображения за наличие на противоречие с конкретно изброени решения по чл. 290 ГПК, изведено и от ТР ОСТК на ВКС №2/10г.

Поставени са още въпросите: „ Могат ли решенията по чл. 290 ГПК да поясняват и допълват тълкувателни решения и следва ли въззивният съд да ползва готови изводи от решения по чл. 290 ГПК” и „ …относно възможността съдът по прекият иск да взема становище по законосъобразността на решение на наказателния съд, с което е присъдено обезщетение на пострадалия по предявения от него граждански иск срещу деликвента с правно основание чл. 45 ЗЗД.” Тези въпроси, могат да бъдат приети за релевантни, но същите освен, че са пряко свързани с първият поставен въпрос, не са обосновани и като допълнителен критерий, тъй като сочената практика по втория въпрос не обосновава извод за отклоняване на състава на САС от нея, с оглед излагането на собствени мотиви и законосъобразно процесуално изпълнение на правомощията на въззивната инстанция, а по поддържаното по третия въпрос / и производните от него/ основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано наличие на предпоставки, съобразно изложената вече дефинитивност на основанието. Освен това доводите влизат в противоречие и с изрично посоченото от страната предприето тълкуване от ВКС с цитираното тълкувателно дело.

С молба от 09.06.2016г. касаторът по поставеният първи въпрос е посочил приемането на ТР ОСТК №1 /14г., с което е изяснено, че в производството по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Следователно, поставеният релевантен въпрос -„Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента” е разрешен от въззивният съд в противоречие със сочената от страната задължителна практика, доколкото в първоинстанционното производство изрично е очертан предмета на спор и ищцата е заявила, че претендира пълно / според нея/ обезщетяване на същите вреди, за които е присъдено обезщетение в наказателния процес.

С оглед изложеното, решението, следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания по –горе релевантен въпрос, по отношение, на който са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 5900лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1878 от 15.10.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г. на Софийски апелативен съд., в частта, с която след отмяна на решение №95/06.01.2014г. по гр. д. 10803/12г. на СГС за сумата от 295 000лв. е бил осъден [фирма], [населено място] да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. на М. Г. същата сума и е уважен обратния иск на [фирма], [населено място] срещу М. С, както и в частта за разноските.

УКАЗВА на касатора - М. Е. С в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5900лв.

След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: