О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 206

София, 31.01. 2024 год.Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 341 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение № 516/14.07.2022г. по възз. т.д. № 370/2022г. на Апелативен съд – София.С него е потвърдено решение № 803/19.04.2018г. по т. д. № 1501/2017г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/против „Риск инженеринг-Д“ ЕООД евентуални искове, с правно основание чл.59, ал. 3 и чл.59, ал.2 ЗБН, за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/, евентуално – за признаване за нищожни, извършените от „Риск инженеринг-Д“ ЕООД прихващания със следните изявления: № 9710 от 23.10.2014г. за сумата 661 122,53лв.; № 9707 от 23.10.2014г. за сумите 2 497,17лв. и 6 250 евро; № 9713 от 23.10.2014г. за сумите 2 000,85лв. и 6 250 евро; № 9709 от 23.10.2014г. за сумите 51 410,75лв. и 1 544 евро; № 9712 от 23.10.2014г. за сумата 586 643,75лв.; № 9963 от 28.10.2014г. за сумата 229 000 евро; № 9962 от 28.10.2014г. за сумата 220 000 евро; № 9788 от 24.10.2014г. за сумата 24 000лв.; № 9789 от 24.10.2014г. за сумата 141 000 щатски долара; № 9779 от 24.10.2014г. за сумите 82 000 евро и 248 000лв.; № 9873 от 27.10.2014г. за сумата 51 000 евро и № 9960 от 28.10.2014г. за сумите 400 000 евро, 2 131 000 евро и 13 000 евро, и, на осн. чл.59, ал.7, изр. посл. ЗБН, касаторът е осъден да заплати ДТ за въззивното производство в размер на 161 461.65лв.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.Искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което извършените от ответника прихващания да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ“ АД/н/, евентуално за прогласяване нищожността им.Претендира се за присъждане на разноски пред всички инстанции.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника „Риск инженеринг-Д“ ЕООД/н/.

Съставът на I т. о., след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивното решение е постановено при следните установени и безспорни факти:

С решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ „КТБ” АД е поставена под специален надзор, съгласно чл.116 от ЗКИ, постановено е спиране на плащанията за определен срок и са назначени квестори; С решение от 16.09.2014г. на УС на БНБ е продължен до 20.11.2014г. срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието и на всички произтичащи от това мерки, като в решението е оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т. е. че банката не разполага с достатъчно активи; С решение № 138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ обявено в ТР на 07.11.2014г., е отнет лицензът на „КТБ” АД за извършване на банкова дейност; С Решение № 664 от 22.04.2015г. по т. д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Това решение е частично отменено с решение № 1443 от 03.07.2015г. на АС - София в частта за началната дата на неплатежоспособността, като за такава е определена датата 20.06.2014г. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение 172/06.07.2016г. по т. д. № 3342/2015г. на ВКС, I т. о., и определение 583/09.11.2016г. по ч. т.д. № 1875/2016г. на ВКС, II т. о.

По делото е установено и не е било спорно, че на 28.08.2013г. между страните по делото е сключен договор за банков кредит, по силата на който „КТБ“ АД е предоставила на ответника „Риск инженеринг-Д“ ЕООД банков кредит в размер 11 000 000 евро за заплащане на цената за придобиване на акции от трето дружество, като срокът за погасяване на всички задължения по кредита е бил 15.08.2023г. Към договора страните са сключили анекс от 14.11.2013г., с който са установили, че към посочената дата задължението на ответника за главницата по кредита е 10 908 290.45 евро и са се уговорили за начин на погасяването й чрез ежемесечни вноски. Не се установява изпълнение на задълженията на ответника по този договор за плащане на дадените главница и дължимите лихви. Съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД към 15.10.2014г., задълженията на ответника по договора за кредит възлизат общо на 11 121 749.99 евро. С нотариална покана, изпратена на 14.11.2016г. и получена от ответника, „КТБ“ АД е обявила целия кредит от 23.08.2013г. за предсрочно изискуем и е поискала ответникът да плати всички задължения към 31.10.2016г., а именно главница от 7 545 589.27 евро, просрочена лихва от 752 809.93 евро, текуща лихва от 5 239.99 евро, 73 630.32 евро неустойка върху просрочена лихва и 30.68 евро такса по договора.

По делото е установено и не е спорно, че в периода, в който банката е била поставена под специален надзор и по времедействието на специалните мерки, преди отнемане на лиценза на банката и преди откриване на производството по несъстоятелност, на ответното дружество са прехвърлени в периода 14 - 28.10.2014г. вземания по отношение на „КТБ“ АД и са получени от квесторите на банката уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД за цесиите и процесните изявления на ответника за прихващане в периода 23-28.10.2014г.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че забраната за извършване на платежни услуги / конкретно на вътрешно банкови преводи/ не може да повлияе на валидното сключване на договорите за цесия и на настъпването на правните им последици.Обосновала се е с това, че банката няма качеството на страна по договорите за цесия, съответно не е отправяла волеизявления и не е извършвала фактически и правни действия по сключването им, а, като длъжник на цедента, след надлежното й уведомяване за цесиите, е дължала единствено съобразяване на поведението си и зачитане на последиците от прехвърляне на вземанията.По отношение на извършените прихващания въззивният състав е приел, че зачитането на последиците на отправените изявления за прихващане от цесионера, имащ едновременно качеството на кредитор и на длъжник на банката, по никакъв начин не предполага извършването на платежни операции, нито прехвърлянето на средства от банковата сметка на цедента по банковата сметка на цесионера с цел погасяване на задължението му към банката.С достигането до банката на изявленията за прихващане настъпват правните последици на прихващането, без да е необходимо фактическото извършване на банкови преводи, а е достатъчно единствено извършването на съответните счетоводни операции по погасяване на дълга.По тези съображения въззивният състав е приел за неоснователно възражението за нищожност на прихващанията, поради сключване на договорите за цесия в нарушение на забраната за осъществяване на банкова дейност/предоставяне на платежни услуги/, установена по силата на решение на УС на БНБ № 72/20.06.2014г.

На следващо място във въззивното решение прието, че в случая е неприложима фикцията на чл.59, ал.4 ЗБН, тъй като и задълженията, и вземанията на ответника са придобити преди решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на банката. В тази връзка е посочено, че събраните по делото доказателства не позволяват да се направи извод за недостоверност на посочените дати в договорите за цесии и със сключване им вземанията са преминали в патримониума на ответника преди вписване на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на банката. Направен е извод, че обективният факт на знание на ответника за релевантните обстоятелства подлежи на доказване от ищеца.

Въззивният състав е счел за недоказано по несъмнен начин наличието на знание у ответника относно настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД към момента на придобиване на задълженията и на вземанията му по отношение на банката. В тази връзка в обжалваното решение е прието, че значимо по отношение на приложението на нормата на чл.59, ал. 3 от ЗБН е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава.Посочено е, че, дори и да е налице знание, следствие на широко оповестена информация (вкл. и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор) за опасност от неплатежоспособност, това схващане е неточно, защото не е основано на закона. Предвид законовите предпоставки за издаване на решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор, съгласно чл.116 ЗКИ, във въззивното решение е прието, че, дори тези представки да са били известни на ответника, същите са различни от състоянието за неплатежоспособност на банката, съответно решение № 73 на УС на БНБ и известността му от ответника не обосновават извод за недобросъвестност на ответника при придобиване на цедираните вземания по см. на чл.59, ал.3 ЗБН, доколкото то сочи само на само на вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за наличие на такава. В подкрепа на посочените изводи въззивният съд се е позовал на мотивите на постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 239 от 15.05.2018г. по т. д. № 986/2017г., ТК, I ТО на ВКС и решение № 160 от 04.07.2018г. по т. д. № 1164/2017г., ТК, II ТО на ВКС. Формирани са мотиви, че по делото не са представени каквито и да е доказателства за знание у ответника на цитирания от ищеца доклад за икономическо състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД, качен на сайта на БНБ, като последният факт не е обявен от съда за безспорен, нито законова норма презумира обявени на този сайт данни за общоизвестни, предвид на което и не може да бъде обоснован извод, че ответникът е бил в известност/знаел е/ за включените в последния доклад данни за икономическото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД, включително, че капиталът на банката е отрицателен.

Отхвърлянето на първия евентуален иск по чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗБН е обусловило разглеждането на втория евентуален иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

Решаващият извод за потвърждаване на решението за отхвърлянето на иска, с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН, е, че процесните прихващания са извършени извън темпоралния обхват на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, поради което доводът за нарушаването й е неоснователен.Формирани са мотиви, че в императивната норма на чл. 59 ал. 2 от ЗБН, наред с установената форма за действителност на изявлението за прихващане - писмена форма с нотариална заверка на подписа, е предвидено и изискване изявлението за прихващане да се отправи до синдика.Счетено е, че така предвидената в чл.59, ал.2 ЗБН специална форма касае хипотеза на прихващане при вече открито вече производство по несъстоятелност, която в случая не би могло да бъде спазена, конкретно процесните изявления за прихващане не биха могли да бъдат отправени до синдика, тъй като са извършени преди откритото производство по несъстоятелност на банката на 22.04.2015г. и преди назначаване на синдик на банката.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, за които са въведени допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1/ Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на §1, т. 33 ДР на ЗПУПС?; Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)?;

2/ Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане?;

3/ Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ за периода на специалния надзор?; В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период?;

4/ При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ (решение № 114/16.09.2014г. на УС на БНБ) е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение № 85/14.07.2022г. по т. д. № 968/2021г. на ВКС.;

5/ При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане?; Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?; Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността па банката?;

6/ Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършваш прихващане?; Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“

Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

По първия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът касае правилността на изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за нищожност на волеизявлението за прихващане, което е основано на довода, че цесията има характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД има характер на платежно нареждане.Правилността на обжалвания акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство/ мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/

Липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване и по въпроси № 2 и № 3.Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е изследвал и е приел, че са налице предпоставките за валидно извършване на прихващанията, а правилността на направените в тази връзка изводи са извън предмета на настоящото производство.

Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл.59, ал.3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е приел въз основа на установените по делото обстоятелства, че не е доказано знание за настъпила неплатежоспособност.Ето защо въпрос № 6 също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Относно въпроси № 4 и № 5, касаещи доказването наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, даденото от въззивния състав разрешение е съобразено с безпротиворечивата практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Съгласно формираната с решение № 51 от 21.07.2020г. по т. д. № 3109/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020г. по т. д. № 1920/2018г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020г. по т. д. № 1721/2019г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 161/17.12.2020г. по т. д. № 3089/2018г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131/21.12.2020г. по т. д. № 751/2019г. на ВКС, І т. о., решение № 130 от 15.01.2021г. по т. д. № 2597/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 142 от 21.01.2012г. по т. д. № 1904/2019г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. № 2387/2018г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 60134/15.12.2021г. на ВКС по т. д. № 558/2018г., I т. о. и др., знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В практиката на ВКС (решение по т. д. № 1920/2018г. на І т. о.) е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на [Фирма 2], на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализира риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59 ал. 3 ЗБН, като договорите за цесия отразяват именно знанието за опасност от неплатежоспособност на банката, но не знание за нейното настъпване. С оглед изложеното, доколкото по въпроси № 4 и № 5 има постановени решения по чл. 290 ГПК, с които даденото разрешение е съобразено, не са налице въведените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационен контрол.

С оглед на изхода на спора „КТБ“ АД /н/ следва да заплати, на основание чл.59, ал.7 ЗБН, по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 516/14.07.2022г. по възз. т.д. № 370/2022г. на Апелативен съд - София.

Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: