№ 202

[населено място] , 31.01.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ:И. М. А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 166/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 47, ал. 2 ЗМТА .

Образувано е по молба на Едноличен търговец „ П. 2000 – М. С.„, вх. № 963/18.01.2024 год., подадена чрез процесуален представител на страната – адв. Р. Р., с искане за отмяна на постановеното на 22.08.2023 г. арбитражно решение на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив, по арбитражно дело № 17/2013 год., с което ищцата е осъдена да заплати на „Лено„АД сумата 19 845,49 евро - неустойка за забавено изпълнение на задълженията й по сключен с дружеството договор за заем - Бизнес кредит, клиентски № 4497/13.12.2019 г. в раззмер на 20 500 евро. В исковата молба е инкорпорирано искане за спиране изпълнението на арбитражното решение, на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА. Искът е обоснован с нищожност на арбитражното решение, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА вр. с чл. 19, ал. 1 от ГПК, като постановено срещу „потребител“, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, какъвто молителката твърди че е, независимо от сключването на договора в качеството на Едноличен търговец. Твърди, че договорът за заем не е сключен за нуждите на нейна търговска или професионална дейност и изобщо не е имала намерение да се регистрира като търговец, но такова условие за сключването на договора е поставил заемодателя, видно и от датата на регистрацията й като търговец – само два дни преди сключването на договора за заем. Твърди се, че със заетите средства са погасени задължения на ищцата и съпруга й И. К. към други кредитни институции, заетите от които средства са били с предназначение разширение на дома им, както и за погасяване на административни такси и здравни осигуровки. Независимо от благовидното обосноваване на условието от страна на „Лено„ АД / награди , отстъпки, по-голям размер на кредита /, целта на същото, според ищцата, е била да бъде лишена от потребителска защита по ЗЗП и ЗКНИ.

Ищцата е уточнила трите си имена – М. И. К., с настояща фамилия по съпруг – И. К..

С исковата молба е предявено и искане за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

От ДСИС на ищцата и допълнително представени доказателства се установява, че семейството й е двучленно, като съпрузите не дължат издръжка на малолетни или непълнолетни деца или на трети лица. Декларира месечен доход от 933 лева, без обозначен конкретен източник измежду изброените във формуляра. Последващо е представен трудов договор, сключен с изпитателен срок, изтекъл понастоящем, но данни за сключването му като окончателен са изводими от представено запорно съобщение от 22.06.2023г., във връзка с удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, адресирано до работодател„УМБАЛ Пловдив“ АД. Представен е трудов договор от м. юни 2023 г., сключен от съпруга на ищцата, с месечно възнаграждение 780 лева и право на допълнително възнаграждение при определени условия – неустановено по размер. В ДСИС ищцата е посочила месечен доход на съпруга си 933 лева. Ищцата декларира, че не упражнява дейност като едноличен търговец, нито предоставя услуги с личен труд и не извършва селскостопанска дейност. Със съпруга й не притежават парични влогове, дялове и акции в търговски дружества. Притежаваният от семейството лек автомобил е произведен 2000/2001г. Декларирано е притежание в съсобственост на два недвижими имота / неуточнени по вид /, с площ съответно от 300 кв. м. и 500 кв. м.. Представен е договор за кредит от 07.02.2023 г. / различен от този – обект на арбитражния спор /, за сума от 85 000 лева, с погасителна вноска от 2 550 лева месечно и две запорни съобщения до работодателя на ищцата – от 21.11.2021г. и 29.06.2023 г., за наложен запор върху трудовото й възнаграждение, до размера на дължимите по две различни изпълнителни дела суми, в общ размер 6 047,86 лева / 4 639,08 лева по едното и 1 408,78 лева по другото /. Кредитът е обезпечен с ипотеки върху два поземлени имота – единият собственост на М. К., а другият – на съпруга й И. К., като е уговорено 82 932,03 лева от договорената сума да бъде изплатена директно в погасяване задължения на семейството по трето изпълнително дело, т. е. не е постъпила пряко в патримониума на ищцата и съпруга й. Няма доказателства за размера на твърдяните удръжки, според правилата на чл. 446 ГПК, нито за висящност на изпълнителните дела. Не са декларирани данни за влошено здравословно състояние.

Във връзка с отправеното искане за спиране изпълнението на арбитражното решение, ищцата претендира освобождаване от задължението да заплати гаранция, в размер на сумата, за която е осъдена, с левова равностойност 38 814,40 лева.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от датата на връчване на ищцата препис от арбитражното решение, чрез процесуалния й представител – адв. Р. Р. – 18.10.2023 г.. Тази дата се твърди от страната и съвпада с датата на пощенското клеймо, върху представения по делото пощенски плик, за изпращане на преписа от Стопанска асоциация – Пловдив, поради което действителната дата на получаване, макар неудостоверена отделно, е ирелевантна, тъй като би била само по-късна. Подадена е от легитимирана страна, при установена представителна власт на процесуалния й представител.

Дължимата държавна такса за производството възлиза на 1 552,57 лева. Дори да се приеме, че задълженията по изпълнителните дела, по които е наложен запор върху трудовото възнаграждение, са погасени и същите прекратени, доколкото висящността им към момента не е доказана, нито размера на правените по реда на чл. 446 ГПК отчисления, т. е. дори да се съобрази пълния размер на получаваното от ищцата и съпруга й трудово възнаграждение, дължимата сума за държавна такса не е по силите на страната, при декларирана липса на други източници на парични приходи, установено месечно задължение от погасителна вноска по договор за кредит от 2 550 лева, като се прибавят и месечно необходимите минимални средства за издръжка на семейството. Следва да се съобрази и установимото от арбитражното решение обстоятелство, че наред с присъдената неустойка, кредитодателят е обявил предсрочна изискуемост на кредита. Трайна е практиката на касационна инстанция по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, че наличието на движимо и недвижимо имущество следва да се преценява като евентуално възможен източник на доходи, но с оглед вида, състоянието му, местонахождение, реален пазарен интерес и други относими обстоятелства. Декларираните недвижими имоти са посочени като притежавани в съсобственост, а други два – индивидуална собственост на всеки от съпрузиге – ипотекирани по договора за кредит от 07.02.2023 г.. Съсобствеността с трети лица предполага значително затруднение за безпрепятственото им използване, като възможен източник на приходи, аналогично и за имотите – обект на ипотека. Притежаваният лек автомобил, с оглед годината на производство / 2000г. - 2001г./, очевидно няма значима пазарна стойност. Вярно е, че с оглед сключения договор за кредит от 07.02.2023 г., и поето задължение за месечни погасителни вноски, надхвърлящи декларираните месечни приходи на семейството, възниква съмнение в пълнотата на декларираното. Съмнението, обаче, не може само по себе си да обоснове неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Предвид горното, съдът намира, че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимите за производството такси и разноски и са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което това й искане се явява основателно.

Настоящият състав намира за основателно и направеното от ищцата искане за спиране на изпълнението на посоченото арбитражно решение. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗМТА, спиране на изпълнението на арбитражно решение се постановява срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяната му, каквото, видно от преждепосоченото, се явява обективно непосилно за ищцата. В конкретния случай се претендира установяване нищожност на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА вр. чл. 19, ал. 1, пр. последно ГПК, като по въпроса дали на ищцата ще бъде признато качество на потребител съдът ще се произнесе при постановяване на акта си по същество. Наведените от нея твърдения в достатъчна степен обосновават извод, че същата на настоящия етап от производството следва да се ползва от привременната потребителска защита, в съответствие със задължителната практика на СЕС по тълкуването на чл. 7 ал. 1 от Директива 93/123/ЕО - принципа за ефективност, според който процесуалните правила следва да се прилагат по начин да не възниква значителен за потребителя риск да не получи ефективна защита на правото си / идентично прието и в определения по ч. т.д.№ 871/2021г. на І т. о. , т. д.№ 707/2023 г. и т. д. 1627/2023г. на ІІ т. о. ВКС /.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи и искането за спиране на изпълнението на арбитражното решение, без да прилага условието по чл. 48, ал. 2 ЗМТА.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСВОБОЖДАВА М. И. К. / с настоящо фамилно име по съпруг, предходно по баща – С. /, ЕГН [ЕГН], от внасянето на такси и разноски за производството по т. д. № 166/2024 г. по описа на І т. о. на ВКС.

СПИРА изпълнението на арбитражно решение от 22.08.2023 г., постановено от Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив по арбитражно дело № 17/2013 год., до приключване на производството по т. д. № 166/2024 г. на І т. о. ВКС, образувано по иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: