Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. София, 15.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и първи март пред две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…………………..и с участието на прокурора….........……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 70 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е исково - по чл. 47, т. 4, предл. 3-то ЗМТА.

Образувано е по иск на Н. И. Р. от София, ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица] /ИМ с вх. № 106361 от 16.ІХ.2014 г. по описа на СГС, означена като „Иск за оспорване на вземането”/ с предмет отмяна на решение от 25.ІV.2014 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” С., постановено по арб. дело № 2981/2014 г., с което лице с имена Н. И. Финашкова и с ЕГН [ЕГН], е било осъдено да заплати на [фирма]-София сума в размер на 5411.08 лв. (пет хиляди четиристотин е единадесет лева и осем стотинки), ведно със законната лихва „от постановяване на арбитражното решение и до окончателното погасяване на задължението”, както и сумата от 80 лв., представляваща направените от д-вото разноски по арб. дело и сумата от 466.44 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се от ищцата, че нито тя, нито неин защитник /представител/, не е присъствал на това арбитражно дело и че тя „не е запозната с материалите по него, нито с взетото от арбитражния съд решение”.

Ответното [фирма]-София е изразило становище чрез своя юрисконсулт както за недопустимост, така и за неоснователност на иска за...