О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 572

С., 22, 06, 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №3549/2015 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 423 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 2481/2014 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Г. П.- С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба касаторът, чрез пълномощника си - адв. Е. Д. е заявил, че материалноправният въпрос бил свързан с „ изясняване на правната характеристика на лизинговите вноски, произтичащи от договор за финансов лизинг и по-конкретно, приравнени ли са лизинговите вноски по договор за финансов лизинг на вземанията за наем…” Заявено е още, че въпросът относно правната характеристика на лизинговите вноски по договор за финансов лизинг, с оглед приложимостта на разпоредбите относно погасителната давност спрямо тях не е бил ”предмет на тълкуване в съдебната практика”, като така е посочено като установено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Страната е поддържала, че този въпрос бил свързан с прилагането на чл. 345, ал. 1...