Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. София, 28.06.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на тридесети първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2819 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗМТА.

Образувано е по предявени от П. Д. Д. и Л. А. Д. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 71/ 17.02.11г. по арб. д.№ 71/2011г., постановено от арбитър Б. Г.. С арбитражното решение ищците и трето за настоящия спор лице – С. С. А., са осъдени да заплатят солидарно 6 730, 79 лева по договор за револвиращ заем № [ЕГН], ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане, както и разноски от 100 лева.

Ищците искат отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение, като поддържа, че такова не е сключвано, съответно е недействително, поради противоречие с разпоредбите на ЗМТА и З.. Твърди се, че клаузата на чл. 18, 1 от Общите условия към договора за револвиращ кредит е нищожна, тъй като въпреки посоченото, че „ въпросите и споровете ще бъдат отнесени да разрешаване еднолично, до който и да е от посочените по-долу арбитри”, такива не са посочени, а са записани само административни адреси в [населено място], без арбитражът да е институционален. На следващо място...