О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 587

[населено място], 27, 06, 2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ц. т. д.№2135/15г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №533 от 18.03.2015г. по в. т.д.№139/15г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №3148 от 22.07.14г. по гр. д.№453/13г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 17 457, 60 евро, представляваща главница по договор за заем №1-886/31.05.2011г. за периода м. октомври 2012г. – м. юни 2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 09.10.2013г. до окончателното й плащане; сумата 3000 евро, представляваща рискова премия по чл. 4 ал. 4 от договора в размер на 0, 6% от заемната сума за периода м. ноември 2012г. – м. юни 2014г.; сумата 6372 евро, представляваща неустойка в размер на 0, 1% на ден върху просрочената главница за периода 02.10.2012г. – 01.10.2013г.,както и 5640, 20 лв. деловодни разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. За обосноваване на твърденията си за допуснати процесуални нарушения касаторът излага съображения, че въззивният съд не е обсъдил направеното още в производството пред първата инстанция и във въззивната жалба от него възражение, касаещо гаранционната вноска по договора, която е следвало да бъде приспадната от главницата; по същество липсват изложени от въззивната инстанция мотиви, а е налице формално...