№ 599

[населено място], 29, 06, 2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 3204 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 231/07.08.2015 год. по т. д.№ 55/2015 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 188/03.12.2014 год. по т. д.№ 223/2013 год. на Плевенски окръжен съд и са отхвърлени изцяло предявените от касатора против Г. И. М. и [фирма], по реда чл. 422 ГПК, искове за установяване вземане на ищеца от ответниците, в качеството им на солидарни длъжници, в размер на 56 755, 89 евро, по запис на заповед от 01.08.2008 година, както и от законна лихва върху същата сума от 09.07.2013 год. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди частична недопустимост на въззивното решение – произнасяне на въззивния съд и извън предмета на въззивното обжалване, доколкото за част от претенцията отхвърлителното първоинстанционно решение не е обжалвано и е влязло в сила. Оспорва правилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и задължителна за въззивния съд съдебна практика на касационна инстанция, според която чл. 147 ал. 1 ЗЗД, на която разпоредба въззивният съд е основал отхвърлителното си решение, не намира приложение по отношение на менителничното поръчителство.

Ответните страни - [фирма] и Г. И. М. - оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Считат, че на практика липсва кореспондиращ на решаващите изводи на въззивното решение правен въпрос, доколкото формулираните са с общо и абстрактно съдържание.

Върховен касационен съд, първо търговско...