О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 30.01.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
Л. А.
като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 1318 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД /„БАЕЗ“ ЕАД/, подадена чрез процесуалните представители адв. Е. С. и адв. Д. Ц., срещу въззивното решение № 781 от 07.12.2022 г., постановено по т. дело № 721/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260445 от 29.06.2022 г. по т. дело № 341/2021 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от ищеца „Инвестбанк“ АД иск по чл. 405 КЗ вр. чл. 409 КЗ и ответното дружество „БАЕЗ“ ЕАД е осъдено да заплати сумата в размер на 250 000 лв., част от общото вземане в размер на 1 794 406,31 лв., представляващо застрахователно обезщетение по застрахователен договор № *********/08.08.2018 г. във връзка с настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба на 23.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 11 250 лв., част от общото вземане в размер на 80 748,28 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2021 г.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът по касационната жалба „Инвестбанк“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, чрез процесуалния му представител адв. Н. Г. Счита, че твърденията на касатора са неоснователни и не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представените списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, анекс към него, фактури и преводни нареждания.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е по чл. 405 КЗ, вр. чл. 409 КЗ.
По делото е установено, а и не се спори, че на 02.07.2018 г. между ищеца „Инвестбанк“АД и дружеството „Южна лоза“ ЕООД е сключен Договор за инвестиционен кредит № 232-С/02.07.2018 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя банков инвестиционен кредит в размер на 1 990 000 лева, като срокът за издължаване на кредита е бил до 26.09.2025 г. на 16 погасителни вноски, подробно посочени по размер и дата на плащане в чл. 15, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 1. 3 от договора за кредит е уговорено като обезпечение по кредита длъжникът да учреди в полза на банката първи по ред особен залог по реда на ЗОЗ върху цялото търговско предприятие на „Южна лоза“ ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и застраховка за финансов риск за размера на кредита, която следва да се представи в срок от два месеца от сключването на договора за кредит. Предвиденото обезпечение е учредено на 02.07.2018 г., като сключеният договор за залог на търговското предприятие на кредитополучателя е надлежно вписан в ЦРОЗ. На 08.08.2018 г. между ищеца и ответното дружество „БАЕЗ“ ЕАД е сключен и процесният застрахователен договор № 2114831663282080818, съгласно който застрахователят се е задължил да заплати застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило през периода от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г., причинено от неплащане на изискуема и безспорна сума по кредита или на отделна погасителна вноска от него, дължаща се на: 1/. Неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахователя по договора за кредит са включени в списъка на приетите предявени вземания/ чл. 5, ал. 1 от общите условия/; 2/. Забавяне на плащането от страна на длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване, който е три месеца /чл. 5, ал. 2 и чл. 4. 4 от общите условия/. Съгласно чл. 6, т. 2 от общите условия към договора за застраховка представлява изключен риск и застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение, когато застрахованият е предоставил кредит без обезпечения или се е съгласил или е допуснал намаляването на предоставените по кредита обезпечения без изричното писмено съгласие на застрахователя. Не се спори между страните, а и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че до 26.09.2019 г. кредитополучателят „Южна лоза“ ЕООД редовно и в срок е погасявал всички свои вноски по кредита, като първото просрочие по кредита е от 26.09.2019 г. На 18.09.2019 г. с писмо от същата дата кредитополучателят е уведомил банката, че поради лоши метеорологични събития, ниски цени на пазара на грозде и ред други обстоятелства, няма да може да обслужва повече задълженията си по кредита. С уведомително писмо от 10.10.2019 г. банката е уведомила кредитополучателя, че има просрочени задължения по договора за кредит и му е дала 7-дневен срок да ги погаси, като едновременно с това е уведомен и застрахователя „БАЕЗ“ ЕАД за настъпилото просрочие, както и за намерението си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. С уведомително писмо, връчено на длъжника на 02.12.2019 г., кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем за сумата в размер на 1 993 330,21 лева /главница и лихви/. С претенции от 16.03.2020 г. и от 01.10.2020 г. ищецът е предявил искане за заплащане на застрахователното обезщетение, като и двата пъти застрахователят-ответник е отказал плащането. Установено е, че с решение № 112/19.06.2020 г. по гр. д. 9/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е открито производство по несъстоятелност за дружеството кредитополучател „Южна лоза“ ЕООД и е обявена неплатежоспособността му с начална дата 31.12.2019 г.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно, като е споделил изцяло мотивите му, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, след което последователно и подробно е изложил собствените си мотиви по наведените във въззивната жалба оплаквания и възражения. Като неоснователно е отхвърлено възражението, че са налице нарушения на съдопроизводствените правила при изготвянето на доклада по делото, довели до необоснованост на постановеното решение. Изрично е прието, че докладът отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК и съдържа необходимите реквизити, включително и по отношение на разпределението на доказателствената тежест между страните.
Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на предвиденото в договора застрахователно събитие. От заключението на вещото лице е установено, че последната погасена от кредитополучателя вноска е била тази на 26.08.2019 г., като първото просрочие на задълженията си по договора за кредит е допуснал на 26.09.2019 г. В тази връзка е взето предвид уведомителното писмо от кредитополучателя до банката от 18.09.2019 г., в което е посочено, че поради лоши метеорологични условия довели до стафидиране на гроздето, ниски цени на пазара на грозде и други неблагоприятни за него обстоятелства, няма да е в състояние да обслужва за напред задълженията си по договора за кредит, както и самоинициираното от длъжника производство по несъстоятелност. Прието е за достатъчно с оглед защита интереса на застрахователя, че преди обявяването на предсрочната изискуемост са били предварително съгласувани действията на банката, като след изтичането на предвидения в чл. 4. 4 от общите условия тримесечен изчаквателен период, считано от 02.12.2019 г., на която дата е обявена предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита, съдът е счел, че е настъпило застрахователното събитие, за което застрахователят е поел покрит риск.
На следващо място в решението са разгледани възраженията на застрахователя за наличието на основания за изключването на отговорността му. Посочено е, че обстоятелствата, сочещи на недобросъвестност, а не проявена груба небрежност от страна на застрахования, са въведени едва с въззивната жалба, поради което същите са преклудирани. Във връзка с първото правоизключващо възражение, че застрахованият е предоставил кредит без обезпечения или не се е съгласил, или пък е допуснал намаляване на предоставените обезпечения по кредита без изричното писмено съгласие на застрахователя, е установено, че страните по кредитното правоотношение са постигнали единствено договореност, че изпълнението на задължението по кредитното правоотношение да бъде обезпечено с учредяването на особен залог върху търговското предприятие на длъжника, което между страните няма спор, а и се установява да е било сторено. Прието е, че друго задължение за имущественото застраховане на елементите от съвкупността, формираща търговското предприятие на кредитополучателя, не фигурира в договора, поради което с оглед ангажиране отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие е достатъчно застрахованият да се е снабдил с предвиденото в договора обезпечение на кредита – залог върху търговското предприятие на кредитополучателя. Тъй като твърдението за липса на допълнителни застраховки върху имуществото, предмет на обезщетението, е наведено през общото задължение на застрахования да действа с грижата на добър търговец, съдът изрично е посочил, че неизпълнението на едно такова общо задължение за действие с грижата на добър търговец с оглед предотвратяване и ограничаване на възможността за настъпване на застрахователното събитие, може да бъде преценявано самостоятелно, само ако неизпълнението на това задължение е съществено с оглед интересите на застрахователя, тоест настъпването на събитието да е поради непосредствената причина или да е значително улеснено от неполагането на дължимата грижа от застрахования. Отново в тази връзка и с оглед установеното от съдебно-агротехническата експертиза увреждане на значителна част от лозовите насаждения, притежавани от кредитополучателя, вследствие на природно явление – „суховей“, от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства се констатира, че на пазара на застрахователни услуги няма застраховател, който да предлага застраховка срещу това природното явление. Установено е също така, че насажденията са били застраховани срещу настъпване на други застрахователни рискове, като е налице липса на застраховане единствено по отнношение на търговските вземания на кредитополучателя, но липсата му не може да се разглежда като обстоятелство, което да е пряко повлияло върху влошаването на финансовото му състояние и то до степен, че поради тази причина предоставеният кредит да бъде обявен от застрахованата банка за предсрочно изискуем. В допълнение е посочено, че не липсата на застраховка е довела до настъпване на застрахователното събитие, което означава че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното от жалбоподателя неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие.
Като неоснователни са отхвърлени и възраженията, че банката е бездействала и не е положила усилие да събере своите вземания, посредством воденето на искове по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД за вземания на длъжника от негови кредитори. Съдът е посочил, че същите отново са въведени след настъпила процесуална преклузия, а в допълнение е посочено, че до първото непогасено плащане банката не е имала основание да предприеме каквито и да било действия по събиране на задълженията си. Не е налице и неполагане на дължимата грижа на добрия търговец от страна на банката поради това, че бездействала и че преди да предприеме действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е сторила необходимото да издири съществуващи банкови сметки на длъжника в други банки от които да може да се удовлетвори за притезанието си за неплатената дължима погасителна вноска за м. септември 2019 г. За да има основание да стори това банката е необходимо да е предприела преди това действия по принудителното изпълнение на дълга, което пък от своя страна трябва да е предшествано от снабдяването й със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а по делото е установено, че за тези действие не е получено търсеното съгласуване от застрахователя – тоест същият е отказал съдействие за извършването им.
Във връзка с второто правоизключващо възражение, че с акт или действие на държавен орган са наложени наказания или мерки, които да препятстват плащането на сумата по кредита или на негова отделна погасителна вноска, е посочено, че същото отново е въведено след настъпила процесуална преклузия. Основанието за изключен риск по чл. 6, т. 11 от общите условия, на което първоначално се е позовал ответникът, предполага единствено пречка от обективен характер, която да препятства изпълнението на което и да е задължение за месечна вноска по договора за кредит и настъпването на която не е по вина на никоя от страните по договора. Съдът е приел, че такава пречка от обективно естество не е била налице, тъй като от една страна сумата, за която е наложена обезпечителната мярка, е в размер на 231 194, 14 лева, сума значително по-малка от кредитното задължение в размер на 1 990 000 лева, а от друга страна обезпечителната мярка е наложена на 10.05.2019 г., значително преди падежа на непогасената месечна вноска на 21.09.2019 г. Отбелязано е и обстоятелството, че след обявяването на предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за банков кредит то възлиза на 1 988 330, 31 лева и именно плащането на тази сума следва да се разглежда дали е било възпрепятствано от наложената обезпечителна мярка, в какъвто смисъл правилно са били насочени и изводите на първостепенния съд, поради което въззивният състав е препратил към тях.
За основателно е прието и второто заявено от банката ищец самостоятелно основание за заплащане на застрахователно обезщетение, което е било предмет на втората предявена застрахователна претенция. От събраните по делото доказателства е установено, че предпоставките за ангажиране договорната отговорност на застрахователя поради поради неплащане на изискуема и безспорна сума по кредита или на отделна погасителна вноска по него, дължащо се на неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника, също са били налице. С Решение № 112/19.06.2020 г. по търг. дело № 9/2020 г. на Окръжен съд - Бургас е открито производство по несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността на дружеството кредитополучател с начална дата 31.12.2019 г. За дата на настъпване на това застрахователно събитие и осъществяване на поетия от застрахователен риск е приета датата на обявяване в ТР по партидата на кредитополучателя на списъка на приетите предявени вземания, което се е установява да е станало на 21.08.2020 г., като в този смисъл са отхвърлени като неоснователни и доводите на застрахователя, че настъпването на застрахователното събитие е обусловено от изтичане на срока за изчакване по чл. 5, ал. 2 от общите условия.
В заключение съдът е приел, че са настъпили и двете предвидени в застрахователния договор застрахователни събития и застрахователят е дължал плащането на дължимото застрахователно обезщетение в размер на непогасената част от задължението, която от заключението на вещото лице е установено, че възлиза на сумата от 1 794 406, 31 лева.
В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК. Във връзка с касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени въпросите за задължението на въззивният съд да се произнесе по всички, изложени във въззивната жалба, съображения, и по-конкретно по изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Поддържа се, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС, за което са представени множество решения.
Във връзка с касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Какво е правното значение/характер на допълнителните основания, въвеждани с общите условия за застраховка на кредити и финансирания във връзка с риска „неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника“?
2/ Трябва ли просрочението на изискуемо и безспорно задължение по договора за кредит да се намира в пряка причинно-следствена връзка със сбъдването на застрахователното събитие?
3/ Самият покрит риск трябва ли да предшества забавата в изпълнението на изискуемото задължение по кредита?
4/ Трябва ли неплащането на изискуема и безспорна сума по кредита да се дължи на неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение?
5/ Обусловено ли е приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, уредено в чл. 14, ал. 1, т. 8 от приложимите към застрахователния договор общи условия и по-конкретно задължението на застрахования да действа с грижата на добър търговец с оглед предотвратяване и ограничаване на възможността за настъпване на застрахователно събитие – включително да застрахова заложеното имущество за своя сметка срещу общоприетите в търговския обмен рискове по начин, който осигурява възможност на заложния кредитор/застрахованата банка да се ползва от застрахователното обезщетение – което неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него?
Поддържа се още, че обжалваното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – самостоятелни основания за допускане на касационния контрол съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.
По касационните основния.
Настоящият състав намира, че не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – „вероятна недопустимост“. Постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. /В разглеждания случай не е налице нито една от горните хипотези. Касаторът е аргументирал поддържаното основание с твърдения, че въззивният съд е излязъл извън рамките на правораздавателната си власт, защото не са налице надлежно упражнени право на обжалване и право на защита на страните във връзка с произнасянето му в мотивите, че заявеното в евентуалност основание за дължимост на застрахователното обезщетение също е било налице. В тази връзка следва да се посочи, че макар да е прядвен евентуално искът се смята висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени по разглеждането му по същество. Ако не се сбъдне условието, под което евентуалният иск е предявен, съдът не се произнася по него в решението, както е постъпил първоинстанционния съд. Бъде ли решение обжалвано отново възниква задължението на съда да се занимае с евентуалния иск и да се произнесе по него ако се е сбъднало условието за разглеждането му. В този смисъл произнасянето в мотивите на обжалваното решение, което произнасяне не е пряко обусловило волята на въззивният съд, видно от множеството други мотиви, не влече недопустимост на решението.
Не са налице и основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна или процесуалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд да са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, същите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи, не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В подкрепа на твърдяната очевидна неправилност е изложена пространна аргументация в пет точки, като следва да се посочи, че твърденията относно безспорността на вземането в първата точка са въведени за пръв път в изложението, поради което не са годно основание за допускането на касационното обжалване, доколкото не са били разглеждани до момента. Останалите твърдения отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно основателността на иска, което не установява наличието на твърдяната от касатора очевидна неправилност.
По отговора на поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси:
Двата въпроса касаят задължението на съда да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, включително и такива за допуснати нарушения във връзка с изготвения от първата инстанция доклад, поради което ще бъдат разгледани заедно. Въпросите са правнорелевантни за дейността на въззивната инстанция при решаването на делото, но не е налице противоречие с практиката на ВКС, включително и с посочената от касатора. Съгласно приетото в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивната инстанция при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните следва да изложи собствени мотиви по същество на делото. В случая въззивният съд е направил самостоятелна преценка на събраните доказателства както и доводите и възраженията на страните. Мотивите му са ясни и формирани в резултат на собствената дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обсъдени са всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. При постановяване на обжалвания акт е съобразено и ограничението, установено в чл. 269 ГПК, като съдът не се е произнесъл извън пределите на наведените от страните твърдения за неправилност. По отношение конкретно на втория въпрос следва да се посочи, че при излагането на правните изводи в обжалваното решение, съдът е започнал именно с възражението за нарушения на съдопроизводствените правила при изготвянето на доклада, което е отхвърлено като неоснователно.
По отговора на поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси:
С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Като аргументация за наличието на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено, че първите четири въпроса ще доведат до изясняване на въпросът дали ищецът има право да получи застрахователно обезщетение на конкретното основание, на което е присъдено, при положение, че просрочието не е вследствие от неплатежоспособност на длъжника или обявяването му в несъстоятелност. Така наведените аргументи не обосновават наличието на твърдяното основание, доколкото същите отново изразява несъгласието на касатора с правните изводи на въззивната инстанция и противоречи на приетото от нея. Не е посочена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от неточно тълкуване или промяна на обществените условия.
В допълнение следва да се посочи, че противно на поставените въпроси и наведената аргументация, въззивният съд е приел, че чл. 5 от приложимите към договора общи условия урежда две самостоятелни основания за ангажиране на отговорността на застрахователя – 1/ при неплащане на сума/вноска по кредита, дължащо се на неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност; и 2/ при неплащане на сума/вноска по кредита, дължащо се на забавяне на плащането от страна на длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване. В този смисъл твърденията, свързани с първите четири въпроси, формулирани на това основание, с което се цели обвързването на забавата, предвидена във втората хипотеза на чл. 5 от общите условия, със неплатежоспособността/свръзадължеността, предвидена в първата хипотеза на същия член, противоречи на възприетото от съда и по същество касае правилността на обжалваното решение, поради което не е годно основание при преценка на допускането на касационното обжалване.
Петият въпрос обобщава възраженията на касатора за неположена грижа на добър търговец от страна на застрахованото лице като основание за отказ да бъде изплатено дължимото обезщетение. В тази връзка въззивният съд изрично е приел, че неизпълнението на такова общо задължение не следва да бъде преценявано самостоятелно, доколкото не се явява съществено с оглед интересите на застрахователя, тъй като нито е непосредствената причина, нито е улеснило значително настъпването на застрахователното събитие. С оглед изложеното въпросът се явява неотносим към решаващите изводи на съда за основателността на иска, поради което не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиран правен въпрос. За пълнота следва да се посочи, че и тук важи изложеното за ненадлежната правна аргументация на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението оплаквания.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в настоящата инстанция. Въз основа на представените с отговора списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие № 23642/22.02.2023 г., анекс № 1/17.03.2023 г. към него, фактури №№ 24714/22.02.2023 г. и 24772/17.03.2023 г., както и преводни нареждания за уговорените възнаграждения, като реално заплатени разноски следва да се присъди сумата от 18 120 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 781 от 7.12.2022 г. по в. т.д. № 721/2022 г. на Апелативен съд -София.
ОСЪЖДА „Българска агенция за експертно застраховане“ ЕАД, ЕИК 12176912, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 18 120 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. ………………………
2. ………………………