Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 1057/29.ІV.2010 г. на [фирма] – [населено място], подадена чрез процесуалния представител на търговеца против въззивното решение № 113 на Софийския ОС, ГК, от 11.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1148/09 г., с което, като неоснователен /

погасен по давност

/, е бил отхвърлен предявеният от това д-во срещу [фирма] – [населено място], Софийска област, осъдителен иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ - за заплащане на сума в размер на 7 200 лв. /седем хиляди и двеста лева/, представляваща неизплатена продажна цена на един регулиращ електропневматичен клапан, за която сделка е била издадена данъчна ф/ра № 480/25ІХ.2003 г., както и последващо данъчно кредитно известие № 449/19.Х.2004 г., а в резултат настоящият касатор е бил осъден да заплати на насрещната страна по спора юрисконсултско възнаграждение в размер на 688 лева.

Оплакванията на касатора [фирма]-гр. П. са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 107 и чл. 110 ЗЗД/, така и при допуснати от Софийския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви по възражението, че погасителната давност е била надлежно прекъсната в хипотезата н чл. 116, б. „а” ЗЗД. Поради това се претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с решението на първостепенния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма]-гр. П. обосновава приложното поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Софийският ОС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата в Р. материалноправен въпрос за възможността да се новира едно облигационно правоотношение чрез определяне на нова данъчна основа и на нов размер на дължимия ДДС към нея и съответно за прекъсване на погасителната давност „с конклудентни действия” – посредством осчетоводяване на съответното кредитно известие от търговеца ответник по иска. Понеже съществуващата практика на съдилищата по така релевирания правен въпрос не била „изобилна”, той имал белезите на такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се позовава на две решения и едно определение по чл. 288 ГПК на отделни състави на ВС /до 1996 г./ и на ВКС, като решенията са били постановени при действие на отменения ГПК, както следва: 1/ Р. № 1847/16.VІІ.1957 г. по гр. д. № 4955/57 г. на ІV-го го. на ВС на НРБ по приложението на чл. 116, б. „” ЗЗД; 2/ Р. № 25/13.ІІІ.09 г. по т. д. № 715/08 г. на ІІ-ро отд. на ТК на ВКС и 3/ Опр. № 43/27.І.2009 г. по т. д. № 614/08 г. на същото ІІ-ро т. о.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – [населено място], Софийска област писмено е възразило чрез своите изп. директор и гл. юрисконсулт по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Софийския ОС, касационната жалба на [фирма] – [населено място] ще следва се преценява като

процесуално допустима

.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отхвърли като погасен по давност осъдителният иск на търговеца настоящ касатор Софийският ОС е приел – в пълно съответствие с разпоредбите на ЗДДС от 1999 г отм., че процесното данъчно кредитно известие към издадената от [фирма] – [населено място] данъчна фактура, от която е започнала да тече погасителна давност, няма естеството на новиране на паричното задължение на купувача [фирма]. Съгласно чл. 93, ал. 5 от този ЗДДС от 1999 г отм., получените данъчни документни, в това число данъчни известия, от получателя по доставка се отразяват в счетоводството му и това следва да се извършва „не по-късно от 3 месеца след издаването на документа”. Изпълнението на конкретно нормативно задължение не би могло да се приравни на „мълчаливо” последващо признаване на дълга, дори и по съображението, че с извършеното в конкретния случай намаляване на данъчната основа, неговото плащане вече се облекчава. В този смисъл цитираното и представено в ксерокопие решение на състав на ВС на НРБ от 1957 г. не е относимо към релевирания в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос. В равна степен това се отнася и до определението по чл. 288 ГПК на ВКС, ТК, Второ отделение от 27.І.2009 г., постановено по т. д. № 614/08 г., досежно приетото в него, че валидно е само онова, изразено в конклудентни действия от различен характер, признание на длъжника, при което същите манифестират в достатъчна степен волята му да потвърди - „пред кредитора” - факта на съществуване на конкретния дълг. Не се констатира обаче противоречиво решаване на въпроса за прекъсване на погасителната давност с конклудентни действия по признаване на дълга и с оглед приетото в цитираното и представено от касатора Р. № 25/13.ІІІ.2009 г. по т. д. № 715/08 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС, тъй като последното има предвид адресирана до кредитор нарочна декларация с такова /изрично/ признание.

В заключение, при съществуването на трайна /безпротиворечива/ съдебна практика по релевирания материалноправен въпрос, чиито обхват надхвърля пет десетилетия, наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъжда, предвид задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.

С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от [фирма]-гр. П. въззивно решение, постановено от Софийския ОС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение № 113 на Софийския окръжен съд, ГК, от 11.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1148/09 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 575 по описа за 2010 г.