О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 311

Гр.София, 05.05.2011 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т. д.№ 851 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 29.03.2010г., постановено по гр. д.№ 1249/08г. от Софийския градски съд, с което оставено в сила решение от 15.12.2007г. по гр. д.№ 10841/06г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367- 379 ТЗ с цена от 1074 лв. за заплащане на възнаграждение за извършен превоз и с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 303.75 лв. – договорна лихва за забава.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът [фирма],[населено място] не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че превозвачът е предал стоката по местоназначението й, поради което не му се дължи възнаграждение. Решаващият състав е...