Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба [фирма] срещу Решение от 16.04.2010 год. по гр. д.№ 129/2010 год. на Ш. окръжен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 160 от 20.11.2009 год. по гр. д.№ 273/2009 год. на Великопреславския районен съд. С него е бил уважен предявеният от Националната агенция по приходите – Т. дирекция[населено място] (ТД-НАП) срещу Б.”ЕООД иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК за прогласяване недействителността по отношение на държавата на сключен на 20.11.2007 год. договор за покупко-продажба по силата на който ответното дружество е придобило от [фирма] МПС „Ф.” мод.”Транзит” за сумата 12000 лв.

Съдилищата са приели, че искът е основателен, поради това, че към момента на сделката продавачът е имал непогасени публични задължения, а действителната стойност на вещта – 18000 лв. е значително по-висока от продажбената цена.

Последователно подържаната теза на приобретателя [фирма] е, че неправилно е определена действителната цена на автомобила и на второ място, дори тя да възлиза на 18000 лв., не е значително по-висока от продажбената цена, каквато е законовата предпоставка за прогласяване на относителната недействителност.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК [фирма], чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на два въпроса – материалноправен и процесуално-правен.

Първият

въпрос е свързан с произнасянето по критерия „значително” при определяне дали даденото по възмездна сделка значително надхвърля по стойност полученото – чл. 216 ал. 1 т. 1 ДОПК. Значението за правото се свързва с приложимостта на този критерий и по отношение на производствата по чл. 646 и чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.

Вторият

въпрос е процесуалноправен и е формулиран така: „Допустимо ли е мотивиране на решение (определение) по съществото на делото, чрез препращане към мотивите на обжалваното решение.

Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице по отношение на втория от поставените въпроси, доколкото нормата на чл. 272 ГПК е ясна, не поражда различно тълкуване и произнасянето по поставения въпрос не би допринесло за точното и прилагане и развитието на правото.

По отношение на първия от поставените въпроси е налице предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото действително по отношение на чл. 216 ал. 1 т. 2 ГПК липсва съдебна практика досежно

правомощията на съда при определяне на критерия „значително” при съпоставяне стойностите на даденото и полученото в хипотезата на цитирания текст

.

На основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС ДТ-360 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение от 16.04.2010 год. по гр. д.№ 129/2010 год. на Ш. окръжен съд.

УКАЗВА

на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 360 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

След

изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за ДТ, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.