О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 370

ГР. София, 08.04.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.03.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №972/16 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №20566/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. Д. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ – отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „касиер”, наложено за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 КТ със заповед на работодателя от 18.02.14 г. и тя е възстановена на заеманата до уволнението длъжност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора въпросите от предмета му: Допустимо ли е налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение и съответства ли то на критериите по чл. 189 КТ, когато работникът или служителят извърши три нарушения на тр. дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях? и Допустимо ли е да се доказва умисъл при нарушение на трудовата дисциплина от МОЛ – на което е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични ценности - за доказани липси и излишъци? Намира, че първият от въпросите е решен в противоречие...