Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. С. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.А., срещу решение от 30.01.2015г., постановено по гр. д.№1689/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.08.2012г. по гр. д.№14239/2011г. на Пловдивски районен съд е уважен предявения от В. Д. В. срещу А. С. А. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.

Касационното обжалване е допуснато с определение №963 от 26.10.2015г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото по релевирания от касатора въпрос: „на кого съдебният изпълнител трябва да даде сумите, представляващи разлика в цената на имота и дълга, когато продаденият на публична продан имот е продаден преди проданта на трето лице, обременен с ипотека за обезпечаване дълга на длъжника, и цената на имота е по-голяма от дълга”, съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски по делото за всички инстанции. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата В. Д. В., чрез процесуален представител адв.К., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Настоящият касационен състав по поставения въпрос намира следното:

Когато ипотечното право бъде реализирано /предвиденият процесуален ред за това е чрез публична продан/, за собственика на имота настъпват неблагоприятни последици. От издаването на постановлението за възлагане на имота настъпва погасителното и придобивното действие на публичната продан /придобиване на собствеността от купувача при публичната продан и погасяване на ипотеките и вещните права върху имота/. Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, се внасят по сметка на съдебния изпълнител /чл. 455 ГПК/. Публичната продан има за последица и погасяване на обезпеченото вземане – частично, когато получената при публичната продан цена е недостатъчна да покрие целия размер на вземането; изцяло – когато получената при публичната продан цена е достатъчна да покрие целия размер на вземането. Ако получената при публичната продан цена надвишава размера на вземането, остатъкът се предава на длъжника.

Ипотечното право ангажира ограничената имуществена отговорност за изпълнението на всеки настоящ собственик на имота. Приобретателят на недвижим имот, който не е бил лично задължен към ипотекарния кредитор, от момента на придобиването на имота, върху който е учредена ипотеката, става отговорен с този имот за чужд дълг. В този смисъл той става длъжник по ипотечното право /решение №775/1956г., ВС, ІVг. о./.

Така както е поставен, правният въпрос касае случай, когато осъдителното решение срещу длъжника, с предмет претенцията на кредитора за реално изпълнение, е изпълнено срещу приобретателя на ипотекирания от длъжника имот. Следователно изпълнителният лист срещу длъжника е използван за насочване на изпълнението върху имот, който не е негова собственост, а на настоящ собственик, който не е лично задължен към кредитора, а е правоприемник на на собственика, учредил ипотеката. Ипотечното право на кредитора е реализирано – чрез извършване на публична продан на ипотекирания от длъжника имот – срещу настоящия собственик на имота.

Когато получената при публичната продан цена надвишава размера на вземането, остатъкът се предава на длъжника.

За отговора на поставения правен въпрос не е от значение принципното разрешение /дали приобретателят на имот, обременен с ипотека, става страна длъжник по изпълнението, ако изпълнителното производство се насочи върху този имот или този случай не попада след изключенията когато изпълнителният лист може да бъде насочен срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник и е нужен изпълнителен лист срещу приобретателя на имот, обременен с ипотека/, а е от значение, че по приключилото изпълнително производство съдебният изпълнител е приел, че изпълнителният лист може да бъде насочен срещу приобретателя на ипотекирания имот, въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника с лично задължение към взискателя. Поради това, ако при реализиране на ипотечното право получената при публичната продан цена надвишава размера на вземането, остатъкът се предава на него.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от В. Д. В. срещу А. С. А. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата 20 683, 94лв., представляваща обезщетение за претърпени от В. в резултат на неправомерни действия на А. по време и след приключване на изп. д.№00566/2006г. при ЧСИ А. А., рег.№757 на КЧСИ.

Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото след отменително решение на ВКС. С решение № 186/26.05.2014г. на ВКС –ІV г. о. по гр. д.№ 5886/2013г. е отменено решение от 15.07.2013г. по възз. гр. д. № 3833/2012г. на Окръжен съд – Пловдив. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса: какво е правното основание – чл. 59 от ЗЗД или чл. 74 от ЗЧСИ при отказ на съдебния изпълнител да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма. С решението на ВКС е прието, че не може да се търси отговорност от ЧСИ на основание чл. 59 от ЗЗД при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма. След като в специален закон – чл. 74 от ЗЧСИ е предвидено основание за деликтна отговорност, ако няма основание за непозволено увреждане. Само по иск по чл. 74 от ЗЧСИ съдът може да преценява настъпила ли е вреда, противоправността на действията или бездействията на частния съдебен изпълнител и другите елементи на фактически състав. Прието е, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум. При новото разглеждане на делото са изпълнени дадените задължителни указания. На ищцата са дадени указания и срок за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, което е направено.

Въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ е изпълнен – настъпила вреда, изразяваща се в неплащането на 20 683, 94 лв. /остатък от получена сума от купувача при публичната продан и общия размер на дълга на взискателя/ от съдебния изпълнител на В., причинена при изпълнението на неговата дейност по време и след свършването на изпълнителното дело и пряка причинна връзка между тези елементи. Въззивният съд е приел, че възраженията, че са заплащани такси и депозити за вещо лице не са доказани, като е посочил, че кредитира извършените технически изчисления на експертизите.

В исковата молба се поддържа, че изготвената от ЧСИ Справка за размера на дълга по изпълнителното дело, изх.№6547/04.09.2011г., не отговаря нито на дълга, нито на доказателства за реално събрани такси по делото: записана е сумата 4 200 лв. – платен депозит на вещо лице, което не отговаря на реално заплатената сума на същото вещо лице; твърди се в тази справка, да са били събрани две такси по т. 20 и по т. 26 / пропорц. такса/; не съответства също така и размерът на посоченото задължение към [фирма] на действителното такова по изпълнителното дело.

Установено е, че длъжник в изпълнително производство е бил [фирма], който за обезпечение на кредит към [фирма] е учредил законова ипотека в полза на банката. С нотариален акт №76/2005г. [фирма] е продал собствените си недвижими имоти на В. Г.. След продажбата длъжникът е спрял плащането по дълга и кредиторът [фирма] се е снабдил с изпълнителен титул за дължимата по кредита сума /126 500лв. – главница, сумата 1 581, 25лв. – договорни лихви и сумата 81, 96лв. такса за закъснение, всички дължими по договора за кредит, сключен на 29.07.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2006г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 563, 26лв. – разноски по делото/; образувано е изпълнително делото, което е приключило с постановление за възлагане на недвижим имот на 07.12.2007г., като за купувач е бил обявен [фирма]. Прието е за установено, че на 05.04.2011г. купувачът на имота В. Г. е подала молба по изпълнителното дело за заплащане на остатъка от сумата по изпълнителното дело след извършеното разпределение на сумите по него, но ЧСИ е отказал изплащането на сумите, като е счел, че молителят не е страна по изпълнителното производство. На 25.07.2011г. В. Г. е цедирала вземането си по изпълнителното дело на ищцата по настоящото дело В. В., за което са били уведомени първоначалния длъжник, първоначалния кредитор и ЧСИ.

Установено е, че от общо постъпилата сума 175 000лв. от ЧСИ на [фирма] са преведени 154 316, 06лв. – за погасяване на задълженията на [фирма], като разликата между постъпилата по изпълнителното дело сума и изплатената на взискателя – [фирма] сума е в размер на 20 683, 94лв. – исковата сума, която с обжалваното въззивно решение е присъдена в пълен размер.

Основателни са доводите на касатора, че неправилно въззивният съд не е съобразил установеното по издадените от ЧСИ сметки по чл. 79 ЗЧСИ №0000750/19.02.2008г. и №0000751/19.02.2008г. и заключенията на съдебно-счетоводната експертизи, приети в първата инстанция, които са компетентно и безпристрантно изготвени, за общо начислени и събрани от ЧСИ такси по двете смекти по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10, т. 26 и т. 31, б.”и” от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, в общ размер на сумата 9444лв. с включен ДДС; в общ размер без тези по т. 26 от Тарифата – сумата 1 374лв. с включен ДДС. Съгласно приетото в т. 11 на Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д.№2/20013г. на ВКС, ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авасово дължимата такса за него. С оглед на това разрешение неправилни са изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на действията на ЧСИ по начисляване и събиране за сметка на длъжника на невнесена от взискателя авансово дължима такса. От основното и допълнително заключения, кореспондиращи с данните по делото, се установява, че ЧСИ е начислил и събрал пропорционална такса по т. 26 в размер на 8070лв. с включен ДДС върху постъпилата от публичната продан сума, при дължим размер - върху сумата на вземането, който съгласно т. 26, б.”е” от Тарифата е в размер на сумата 7573, 58лв. - обща стойност с включен ДДС. Съобразно изготвената от ЧСИ Справка за размера на дълга по изпълнителното дело, изх.№6547/04.09.2011г., освен изплатената на взискателя сума, постъпилите суми са разпределени по следния начин: 7 921, 50лв. – съгласно т. 1, 2, 5, 6, 9, 10 и т. 10 с включен ДДС, съгласно ТТРЗЧСИ; 4 200лв. – такса за вещо лице с включен ДДС; 8 070лв. - пропорционална такса с включен ДДС. В нарушение на процесуалните задължения на въззивния съд необсъдени са останали доводите във въззивната жалба на ищеца за незаконосъобразно кумулиране на такса по т. 20 при начисления и събран размер на таксата по т. 26 от Тарифата, релевирани заедно с доводите за неправилно изчисляване на размера на таксата по т. 26 от Тарифата, в исковата молба. За начисляване на такса по т. 20 от Тарифата не е представена Сметка по чл. 79 ЗЧСИ, а и видно от основното експертно заключение по делото, няма данни да е събрана такса по т. 20 и съответно няма данни да се извършва приспадане от таксата по т. 26 от Тарифата, съобразно забележката на т. 4 по т. 26 от Тарифата, поради което незаконосъобразно сума за такава такса е включена като разноски за сметка на длъжника в изготвената от ЧСИ справка.

В изготвената от ЧСИ Справка за размера на дълга по изпълнителното дело, изх.№6547/04.09.2011г., са отразени и разноски за сметка на длъжника в размер на 4 200лв. – такса за вещо лице с включен ДДС. Въззивният съд е приел за недоказани доводите на ЧСИ, че са изплатени на вещото лице Ц. П. суми по 3 бр. квитанции, в общ размер 10 200лв., тъй като не се подкрепят от данните по делото – такива размери суми за депозити нито са съобщавани на страните по изпълнителното дело, нито са декларирани от самото вещо лице пред ТД на НАП, а отделно и вещото лице – графолог посочва само „вероятност” за изпълнение на подписа върху разписките да е на вещото лице. Кредитирани са свидетелските показания по делото, на други вещи лица, които са категорични, че възнагражденията се декларират и че обичайно сумите за депозити не са прекалено високи като размери. Касаторът не е релевирал конкретни оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд за процесуална незаконосъобразност на действията на ЧСИ по отношение на събраните разноски за вещо лице за сметка на длъжника, а и при данните по делото /включително констатациите и заключението на ССЕ на вещото лице Й., че квитанциите са издадени от [фирма] и е поставен негов печат върху тях, без да е наличен първичен счетоводен документ; в квитанциите не е посочено основание за тези плащания, освен че са по изп. д№566/2006г.; квитанциите не кореспондират с отразеното в справката на ЧСИ за заплатени 4200лв. – такса за вещо лице с включен ДДС, тъй като издаделят им не е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС/ не би могло да се приеме, че за разходите за вещи лица са представени редовни счетоводни документи. Съгласно чл. 31, б.”д” от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, допълнителни разноски са разходите за вещи лица, а съгласно Забележка към посочената норма, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

Въззивният съд е приел по релевантния и спорен по делото въпрос на кого трябва да се изплати остатъка от сумата по изпълнителното дело след извършеното разпределение на сумите по него, следното: че след като с редовни като съдържание документи В. Г. удостоверява да е била собственик на имотите, а след сключването на договора за цесия всички права преминават при В., затова и само последната може да получи остатък, ако има такъв, а не и длъжникът [фирма], а още по-малко пък кредитора, на когото е заплатена изцяло претендираната сума след проданта.

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага изводът, че е законосъобразен изводът на въззивния съд относно това на кого съдебният изпълнител трябва да даде сумите, представляващи разлика в цената на имота и дълга, когато продадения на публична продан ипотекиран имот е продаден преди проданта и цената на продадения на публична продан имот е по-голяма от дълга, а именно - на приобретателя на ипотекирания имот, който не е лично задължен към кредитора. Неоснователни са доводите на касатора, че сумата се дължи на длъжника срещу когото е издаден изпълнителният лист, доколкото той не е собственик на ипотирания имот и учредената от него ипотека е изпълнила предназначението си – ипотечното право е реализирано, поради което ако остатъкът от продажната цена се даде на длъжника би се стигнало до неоснователното му обогатяване.

Извършването на публичната продан поражда задължение за съдебния изпълнител да заплати на ипотекарния кредитор получената от проданта цена до размера на вземането или сумата, за която е вписана ипотеката; ипотекарният кредитор има право да получи и лихвите в размера съгласно чл. 174, изр. 2 ЗЗД; ипотеката обезпечава ипотекарния кредитор и за разноските в съответствие с чл. 174, изр. 3 ЗЗД.

С оглед установеното, че от общо постъпилата сума 175 000лв. от ЧСИ на [фирма] са преведени 154 316, 06лв. – за погасяване на задълженията на [фирма]; начислени са и събрани по издадените от ЧСИ сметки по чл. 79 ЗЧСИ №0000750/19.02.2008г. и №0000751/19.02.2008г. такси и разноски по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 31, б.”и” от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, в общ размер сумата 1 374лв. с включен ДДС и тази по т. 26 от Тарифата в дължимия размер 7573, 58лв. - обща стойност с включен ДДС, като разликата между постъпилата по изпълнителното дело сума и изплатената на взискателя – [фирма] и дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, като останалата сума е в размер на 11 736, 36лв., която ЧСИ е следвало да преведе на собственика на ипотекирания имот, върху който е проведено принудителното изпълнение.

Поради това неоснователни са доводите, че цедентът не е притежавал вземания по посоченото изпълнително дело, които да може да прехвърли с извършената цесия.

При иск с правно основание чл 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, къй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение. Остатъкът от получената сума от продадения по принудителен ред ипотекиран имот в размер на сумата 11 736, 36лв., която ЧСИ незаконосъобразно е начислил и събрал от цената на продадения имот като такси и разноски по изпълнителното дело, вместо да я върне на собственика на ипотекирания имот, върху който е проведено принудителното изпълнение, което е отказал неправомерно, представлява вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането. В останалата част до претендирания размер сумите законосъобразно са начислени и събрани от ЧСИ за сметка на длъжника за дължими такси по изпълнителното дело, поради което за тях неправилно с въззивното решение искът е уважен.

По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да се отмени в осъдителната част над размера 11 736, 36лв. и да се остави в сила в осъдителната част до този размер обезщетение по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, съответно се отмени в частта за присъдените разноски на В. за размера над 3267, 94лв. и се остави в сила до този размер разноски. С оглед изхода на В. В. следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство в размер на 1282, 36лв. – за адвокатско възнаграждение, а на А. А. следва да се присъдят разноски по делото във всички инстанции с оглед на изхода му в размер на 5 817, 13лв. – за дължавни такси и адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 30.01.2015г., постановено по гр. д.№1689/2014г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което след отмяна на решение от 17.08.2012г. по гр. д.№14239/2011г. на Пловдивски районен съд е уважен предявения от В. Д. В. срещу А. С. А. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за размера над сумата 11 736, 36лв. до претендирания размер от 20 683, 94 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2011г., както и в частта, с която на В. В. са присъдени разноски за размера над сумата 3 267, 94лв. до 5 759, 36лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. В. срещу А. С. А. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за размера над сумата 11 736, 36лв. до претендирания размер от 20 683, 94лв. - обезщетение за претърпени вреди в резултат на неправомерните действия на А. А. по време и след приключване на изп. д.№ 00566/2006г. при ЧСИ А. А., рег.№ 757 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2011г., като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.01.2015г., постановено по гр. д.№1689/2014г. на Пловдивски окръжен съд, в останалата част, с което след отмяна на решение от 17.08.2012г. по гр. д.№14239/2011г. на Пловдивски районен съд е уважен предявения от В. Д. В. срещу А. С. А. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ до размер на сумата 11 736, 36лв., представляваща обезщетение за обезщетение за претърпени вреди в резултат на неправомерните действия на А. А. по време и след приключване на изп. д.№ 00566/2006г. при ЧСИ А. А., рег.№ 757 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която на В. В. са присъдени разноски по делото до размер на сумата 3 267, 94лв. във всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА А. С. А. да заплати на В. Д. В. сумата 1282, 36лв. разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА В. Д. В. да заплати на А. С. А. сумата 5 817, 13лв. – разноски по делото във всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: