О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 131 София, 28.03.2016год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 3061 /2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство e по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано по касационна частна жалба на адв. К. Й. Б. като пълномощник на П. И. Д., С. Г. И., Й. К. Н., А. Г. Н., О. Г. А. и Б. К. В., както и по касационна частна жалба на Т. Й. И. срещу определение № от 28.08.2013 год. по ч. гр. д. № 1353/2013 год. на Софийския апелативен съд, 5-ти състав, с което е потвърдено определение № 1782/30.01.2013 год. по гр. д. №9282/2011 год. на СГС, ГО, 18 състав, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

Ответниците Ц. М. В., И. Т. А. и В. С. П. чрез адв. Ц. М. оспорват касационната частна жалба на Т. Й. И.. Считат, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивно определение до касационно обжалване по касационната частна жалба на Т. Й. И.. Позовават се на задължителна съдебна практика по въпроса относно допустимостта на предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ГПК, когато по отношение на ищците административно производство по възстановяване собствеността върху процесните имоти не може да бъде проведено, По същество считат, че касационната частна жалба е неоснователна.

С определение № 499/30.06.204 год. съдът е спрял производството по делото до приключване на тълкувателно дело № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС с приемане на тълкувателно решение. Тълкувателното дело е приключило с приемане на Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016 г. на ОСГК, поради което са отпаднали причините за спиране на производство и същото следва да бъде възобновено.

Касационните частни жалби са подадени в срок, от надлежни страни, които имат право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт определение, което подлежи на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.

Независимо от тяхната процесуална допустимост не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.

По касационната частна жалба на П. И. Д., С. Г. И., Й. К. Н., А. Г. Н., О. Г. А. и Б. К. В.:

С представеното Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване частните жалбоподатели са формулирали въпроса: „Допустимо ли е след като е насрочил делото в открито съдебно заседание, съдът да прекрати производството в закрито заседание на база представено доказателство от ответната страна без да представи това доказателство на ищцовата страна за възражение, оспорване и т. н. и без да са събрани и поискани доказателства в полза на обратната теза”. Не е посочено основание за допустимост, но жалбоподателите са посочили, че по този въпрос съдът е действал в противоречие с Р №219/14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 837/2010 г., ІІ т. о. и Решение № 3228 от 28.02.1995 г. постановено по адм. д. № 843894, ІІІ г. о., които обаче не са представени с касационната частна жалба. Същевременно следва да се посочи, че въпросът, така както е формулиран включва твърдения, които не съответстват на действителното положение по делото. Възражение за недопустимост на предявения иск е направено още в отговорите на ответниците на исковата молба, с които ищците са били запознати и са били представени доказателства относно това кой е подал заявление за възстановяване собствеността на процесния имот по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, които не са били оспорени от жалбоподателите. Освен това следва да се посочи, че въпросът, който е обусловил изхода на делото е този относно допустимостта на предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ГПК, когато по отношение на ищците административно производство по възстановяване собствеността върху процесните имоти не може да бъде проведено,

По този въпрос съдилищата са се произнесли в съответствие с неговото разрешаване в Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016 г. по ТД №4/2014 на ОСГК на ВКС, където е прието, че е недопустим установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 год.,/поради което е преклудирана възможността за образуване на административно производство за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ/.

Следователно касационното обжалване на определението по тази касационна частна жалба не следва да се допуска.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките за допускане на определението до касационно обжалване и във връзка с втората касационна частна жалба - тази на Т. Й. И..В нея жалбоподателят сочи, че основният правен въпрос е този за допустимостта на предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като отношение на него е изпълнено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с обжалваното определение е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, което в случая очевидно не е така.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 3061/2014 г. на ВКС, 3-то г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № от 28.08.2013 год. по ч. гр. д. № 1353/2013 год. на Софийския апелативен съд, 5-ти състав, с което е потвърдено определение № 1782/30.01.2013 год. по гр. д. №9282/2011 год. на СГС, ГО, 18 състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: