Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 262610/11.01.2021 г. на Н. П. М., чрез процесуалния представител адв. М. Т., срещу определение № 266706 от 22.12.2020 г., постановено по в. ч.гр. д. № 14016/2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба, срещу определение № 20227753 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 8965/2020 г. на Софийски районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Поддържа се че, определението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице връзка на преюдициалност на поставените от него въпроси, с оглед приложимата по делото правна уредба между настоящото дело и образуваното дело № С-262/2020 г. по описа на съда на Европейския съюз. Счита, че дори и да се приеме връзка на преюдициалност, каквото становище намира за неправилно, то решението по тях ще възпроизведе своето действие и правни последици занапред, което няма да има отношение към въпросите, касаещи уредбата на процесните отношения, развиващи се в периода от началото на 2017 г. до края на 2019 г. В допълнение счита, че тези отношения попадат в обхвата на вътрешното ни законодателство и следва да намерят своето уреждане чрез приложение на действащите в страната ни нормативни актове за процесния период. В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „Какво е приложението и последиците в условията на преюдициалност на отговорите на отправените в запитването към СЕС въпроси, при положение, че те ще произведат своето действие занапред във времето, а процесните отношения касаят вече изтекъл период с граници между 2017 г. - 2019 г.; Респективно, следва ли последните да бъдат взети предвид в атакуваното определение на районния съд“.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, намира следното:

Предявена е искова молба № 2003585/18.02.20 г. от Н. П. М., с която е направено искане за осъждане на ответника СДВС – [населено място], да заплати сумата от 1728, 45 лв., представляващо дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от него извънреден /нощен/ труд за дежурства в периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., вследствие преобразуване на положен нощен труд в дневен труд на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и присъждане на мораторни лихви върху главницата в размер на 245, 10 лв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С определение от 16.10.2020 г. по гр. д. № 8965/2020 г., Софийски районен съд е констатирал, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: преюдициално запитване по гр. д. № 606/2019 г. по описа на Луковитския районен съд, по което е образувано дело С-262/2020 г. Приел е, че поставените в него въпроси свързани с ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО за нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари, принципа на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС за продължителността на нощния труд на работници в частния сектор и на такива в публичния сектор и ефективното постигане на целта по параграф 8 Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО за ограничаване продължителността на нощния труд са преюдициални с оглед приложимата по делото правна уредба.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд. Приел е, че решението по дело С-262/2020 г. ще е от значение за постановяване на правилно и законосъобразно съдебно решение по гр. д. № 8965/2020 г. по описа на СРС, тъй като постановените пред Съда на ЕС въпроси са свързани именно с допустимостта национална правна уредба да позволява продължителност на нощния труд, предвид вторичен акт от правото на ЕС, който предвижда защита за полицаи и пожарникари и е потвърдил обжалваното определение.

Предвид изложеното, частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но с оглед предмета на делото – чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, по което е постановено обжалваното определение, и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Цената на предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е в размер на 1728, 45 лв., което е под визираната в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК стойност. Претендираната от ищеца лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отделно акцесорно вземане, което не е част от главното вземане по иска с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и е в размер на 245, 10 лв. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - натъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. В случая определението на въззивния съд за потвърждаване спиране на делото на предвидените в чл. 229, ал. 1 ГПК основания от първоинстанционния съд прегражда временно неговото развитие, поради което определението за спиране подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 4 ГПК поставя допълнително изискване за допустимост на частната жалба срещу такова определение – въззивното решение да подлежи на касационно обжалване.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх.№ 5323/18.12.19г. на Н. П. М. срещу определение № 266706 от 22.12.2020 г., постановено по в. ч.гр. д. № 14016/2020 г. на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.