Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№19568/14.02.2020г., подадена от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. чрез процесуалния им представител адв.К. Д. А. от САК, срещу решение №8529, постановено на 13.12.2019г. от Софийски градски съд, II-Д въззивен състав по в. гр. д.№2964/2016г.

С определение №470 от 08.12.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. искове за делба на: имот пл.№..., за който е предвиден УПИ. .. в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №89 и протокол №23/19.03.2001г., с масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 1395 кв. м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........... с площ от 1240 кв. м.; имот пл.№...., за който е отреден УПИ. ... от кв..... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........ с площ от 4731 кв. м., с адрес: [населено място], [улица]; имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ........ от кв.... по плана на м. ж.к.“Карпузица“, одобрен със заповед №РД-09-50-02/05.01.1999г., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........ с площ от 1201 кв. м., с адрес: София, [улица]и. .......... с площ от 1190 кв. м. с адрес: София, кв.К.; имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ......, кв.... по плана на к.“К.“, одобрен със заповед № РД-09-50-02/05.01.1999г., с площ измерена графично: УПИ. ........ – 2080 кв. м., имот пл.№...– 2105 кв. м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ............., с адрес [населено място], район В.,[жк], [улица], с площ от 2017 кв. м.; имот пл.№...., за който е отреден УПИ. ..– за спорт от кв.... по плана на м. ж.к.“К.“, одобрен със заповед №РД-09-50-02/05.01.1999г., представляващ по действащия кадастрален план имоти с идентификатори. ..........с площ от 78 кв. м.,. ........... с площ от 299 кв. м. и. .............. с площ от 10924 кв. м.

В частта по предявения иск за делба на имот пл.№...въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали правните последици и валидността на заявено вещно право на собственост по смисъла на §6, ал. 1 ПЗР на ЗППДОбП отм. от правоимащите лица се обуславя от искане за форма и съдържание и какви действия на правоимащите лица имат стойността и значението на заявено вещно право по смисъла на цитирания §6.

В частта по предявения иск за делба на имоти пл.№№. .., 356,. .. и. .. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен въпрос да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите на страните и възраженията на страните по тях и за задължението на въззивния съд да даде указания за ангажиране на доказателства налице ли е възможност от незастроената част от терените да бъдат образувани самостоятелни парцели.

По отношение на ПИ. .......... с графична площ от 10923 кв. м. и ПИ. ........... с графична площ от 1201 кв. м. (части от имот пл.№....) въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса към кой момент се преценяват предпоставките за възстановяване на собствеността, включително и реалното съществуване на имота до размерите, в които е отчужден.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържат, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК за обсъждане на доводите и възраженията на страните, на всички събрани по делото доказателства и съставяне на собствени мотиви, отразяващи правораздавателната дейност на съда като такъв по съществото на спора – не е зачел силата на пресъдено нещо на предходен съдебен акт (решение от 20.03.2002г. по гр. д.№174/2001г. на САС, влязло в сила на 09.02.2004г.). Поддържат, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че липсват доказателства за възможността за обособяване на самостоятелен имот от съответните незастроени части без да е дал нарочни указания, че не са ангажирани доказателства относно това какви постройки има в имотите, предмет на делбата, кога са изградени същите, изградени ли са въз основа на надлежно одобрена проектно-сметна документация, както и че не е допуснал служебно експертиза за установяване на възможността за обособяване на самостоятелен имот от незастроените части.

Поддържат също така, че в нарушение на материалния закон при извеждане на изводите си за имот пл.№.... въззивният съд е преценявал наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността към 2000г., а не към 25.02.1992г., т. е. към момента на влизане в сила на реституционния закон.

По отношение на имот пл.№.... считат изводите на въззивния съд за необосновани. Молят обжалваното решение да бъде отменено.

Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Българска коприна“ АД чрез процесуалния си представител адв.А. Д. И. от САК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускане.

Искът за делба е предявен от И. Г. Л., Х. Х. (починал в хода на процеса и оставил като наследници Б. Х. и С. Х.), Б. Х., С. Ф. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., А. С. М. (починала в хода на производството и заместена от наследника си по закон Х. Е. М.), М. С. В. и Е. С. С., с твърдението, че са наследници на И. С. Д. и в това си качество са съсобственици на имот, известен като „спиртна фабрика“, находящ се в [населено място], К., [улица]№268, 270 и 272, целият от 60500 кв. м., одържавен по Закон за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки от 03.08.1948г. и по ЗОЕГПНС и възстановен по реда на ЗВСОНИ, като с влязло в сила решение на САС от 20.03.2002г. по гр. д.№174/2001г., оставено в сила от ВКС с решение №910/09.02.2004г. на IV г. о., са признати за собственици спрямо Кооперативен съюз „Б.“ на 1/3 ид. част от парцел. .., имот пл.№... в кв.....по регулационния план на София и изградената в него масивна сграда на два етажа, полуразрушена, застроена на 220 кв. м., без останалите сгради; парцел. .., имот пл.№.. в кв.... и изградените в него промишлен тухлен комин и основен корпус на бивша фабрика, застроен на 2748 кв. м., състоящ се от масивен склад, четириетажна сграда и двуетажна административна сграда, без останалите сгради; парцел. .., имот пл.№... в кв.... без построените в него сгради; парцел. .., имот пл.№.... в кв..... и построения в него масивен склад, а спрямо Столична община, „А.“ ЕООД, Кооперация „Х. Н.“ и държавата – за собственици на 2/3 идеални части от имотите. Поддържат, че към 2004г. (искът е предявен през 2005г.) тези имоти представляват имоти с пл.№№...,. ..,. ... ..,. ..,. ..,. ..,. .,. ....,. .....,. ......,. ........., за които са отредени съответните урегулирани поземлени имоти.

Първоначално искът е предявен срещу Р. Б (държавата) с твърдението, че предявилите иска лица притежават 1/3 от имотите, а останалите 2/3 ид. части са държавна собственост (молба от 16.10.2006г. – лист 93 от делото на СРС и молба от 25.10.2006г. – лист 95 от делото на СРС). На 11.09.2008г. с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, по искане на предявилите иска лица, като съделител е конституирана и Столична община.

По искане на предявилите иска лица в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2009г., като съделител е конституирано и „Б.“ АД, с което дружество са водени преговори за постигане на спогодба за поделянето на УПИ. .......– протокол от 18.11.2010г.

В о. з., проведено на 18.11.2010г., като съделители са конституирани „С. С.“ ООД и „К. а.“ ЕООД. Уточнено е, че предмет на делба със „С. С.“ ООД е имот. ......, попадащ в парцел. .., кв.... а предмет на делба с „К. а.“ ЕООД е парцел. .., кв..., имоти пл.№№... и. ...

В о. з., проведено на 17.03.2011г. производството по отношение на „К. а.“ ЕООД е прекратено поради оттегляне на иска със съгласието на този съделител.

В о. з., проведено на 13.10.2011г., производството по отношение на „Б.“ АД е прекратено поради постигната извънсъдебна спогодба.

В о. з., проведено на 16.11.2011г. е прекратено производството по отношение на „С. С.“ ООД поради постигната извънсъдебна спогодба.

По искане на ищците, СО и държавата с определение от 02.12.2011г. съдът е приел за безспорно установено, че наследниците на И. Д. притежават 1/3 идеална част, а СО притежава 2/3 ид. части от посочените в определението имоти (лист 846).

В о. з., проведено на 07.03.2012г., процесуалният представител на СО е представил подадено до областния управител искане за предоставяне на актовете за държавна собственост и заповедите за деактуване на имотите, изходящо от „Българска коприна“ АД, към което искане е приложен и договорът за приватизационна продажба. Процесуалният представител на СО е заявил, че може да поиска конституирането на дружеството като съделител, ако се окаже, че същото е закупило имот пл.№....

Изслушано е заключение на СТЕ, изготвено от в. л.С., според което имоти пл.№№... и. .. не съвпадат с имотите, описани в АДС №.../18.04.1970г. като предоставени на ДИП „Българска коприна“. Обстоятелството, че е налице идентичност на имотите е установено от последващи експертизи.

С молба от 06.03.2013г. процесуалният представител на държавата е представил копие от разписен лист към кад. план от 1979г., в който е посочен имот пл.№.... с отбелязване „двор на Българска коприна“. Представено е и копие от този кадастрален план. С оглед тези доказателства в о. з., проведено на 06.03.2013г. процесуалният представител на ищците е направил искане за конституирането на „Българска коприна“АД като съделител. По това искане дружеството е конституирано в процеса като съделител-главна страна.

С определение от 08.10.2013г. СРС е отменил хода по същество и дава указания на ищците да насочат иска за делба срещу С. С. К., съответно неговите наследници и срещу Т. Л. Т., съответно неговите наследници.

С определение от 16.07.2014г. СРС е конституирал И. С. К. (наследник на С. К.), Д. К. Л., Р. Л. Б., Л. Л. Л. и А. Л. Д. (наследници на Т. Л. Т.).

В о. з., проведено от СРС на 16.10.2014г., процесуалният представител на „Българска коприна“ АД е оспорил иска за делба на имот пл.№... с твърдението, че е включен в капитала на дружеството при учредяването му през 1991г., като през 1996г. дружеството е приватизирано, при което е отразено, че няма реституционни претенции. Позовава се е на §6 ПЗР ЗППДОбП, като поддържа, че правото на собственост се е трансформирало в право на обезщетение. Прави евентуално възражение за придобиване на правото на собственост по давност в периода 1991 – 2014г. с твърдението, че имотът е заграден, а до 2002-2003г. там е имало цехове. Твърди, че и понастоящем имотът е заграден.

В частта, с която на основание чл. 34 ЗС е допусната съдебна делба между И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В., Е. С. С., А. Л. Д., Л. Л. Л., Р. Л. Б., Д. К. Л. и И. С. К. на: 1/имот пл.№..., за който е предвиден УПИ. ... в кв....по регулационния план на [населено място], одобрен с решение №... и протокол №23/19.03.2001г. за имот пл.№... ведно с двуетажна жилищна сграда, находяща се в имота с указания „2ПЖ“ съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. .......... с площ от 2135 кв. м., с адрес на имота: [населено място], [улица]; 2/имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ... в кв.... [улица], представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор.......... с площ от 2654 кв. м.; 3/имот пл.№...., за който е отреден УПИ........... от кв....... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, и масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 108 кв. м., съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........... с площ от 424 кв. м.; 4/двуетажна масивна сграда с площ от 585 кв. м., с указание „2МС“ съгласно скица по лист 131 от делото, неразделна част от решението, налична в имот пл.№..., за която е отреден УПИ. ......... от кв......... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, представляваща по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........., при квоти: 6/216 ид. части за А. С. М., 6/216 ид. части за Х. Е. М., 6/216 ид. части за М. С. В., 6/216 ид. части за Е. С. С., 12/216 ид. части за А.-М. Г. Т., 12/216 ид. части за И. Г. Л., 12/216 ид. части за Б. Х., 12/216 ид. части за С. Х. Х., 9/216 ид. части за Д. К. Л., 21/216 ид. части за Л. Л. Л., 21/216 ид. части за Р. Л. Б., 21/216 ид. части за А. Л. Д. и 72/216 ид. части за И. С. К., въззивното решение е влязло в сила – подадената срещу тази част от въззивното решение касационна жалба е оставена без разглеждане с определение №470/08.12.2020г., постановено по настоящето дело, което не е било обжалвано.

В частта, с която са отхвърлени предявените от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу Столична община искове за делба на: 1/имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ........ в кв...., [улица], представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ......... с площ от 2654 кв. м.; 2/имот пл.№...., за който е отреден УПИ. ......... от кв..... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, и масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 108 кв. м. съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. .......... с площ от 424 кв. м., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск за делба на имот пл.№..., за който е предвиден УПИ. ... в кв.... по регулационния план на [населено място], бул.“Ц. Б. III наличната в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 180 кв. м., попадаща и в имот пл.№... и двуетажна масивна сграда с площ от 585 кв. м. с указания „2МС“ съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........ с площ от 2135 кв. м., с адрес на имота: [населено място], [улица], решението на въззивния съд е влязло в сила - подадената срещу тази част от въззивното решение касационна жалба е оставена без разглеждане с определение №470/08.12.2020г., постановено по настоящето дело, което не е било обжалвано.

От фактическа страна въз основа на представения по делото н. а.№..., т.... от 22.12.1919г. въззивният съд е приел, че през 1919г. д-р Т. Л. е закупил от И. Н. Х. недвижим имот – спиртна фабрика, намираща се в [населено място], състояща се от застроено място с площ от 11720 кв. м. и незастроено място от 26542 кв. м. и друго също незастроено място от 30 уврата (уврат е мярка за площ, равна на 919, 3024 кв. м).

Прието е, че през 1942г. наследниците на И. С. Д. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на съдебно решение, постановено от Софийски апелативен съд по гр. д.№256/1935г., с което е признато за установено по отношение на масата на несъстоятелността на д-р Т. Л., че при сключването на договора за покупко-продажба през 1919г. Л. е действал както за себе си, така и като скрит пълномощник на И. С. Д. и С. Г. Б., поради което И. С. Д. е придобил правото на собственост върху 1/3 идеална част от фабриката.

Въз основа на представените по делото актове за завземане на недвижими имоти и актове за държавна собственост въззивният съд е приел, че процесните имоти са били одържавени и иззети от бившите собственици: наследниците на И. С. Д., Т. Л. Т. и С. С. К., като от наследниците на И. С. Д. и от Т. Л. Т. е отчуждена по 1/3 идеална част на основание ЗОЕГПНС, а от С. С. К. – на основание ЗКИ по изп. лист №146-47-7 от 18.11.1947г. на Софийски окръжен съд. По делото не съществува спор, че към момента на отчуждаването С. С. К. е притежавал 1/3 идеална част от имотите.

Въз основа на представените по делото удостоверения за наследници е прието, че И. Г. Л., Б. Х., С. Ф. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. са наследници на починалия на 08.02.1942г. И. С. Д.; Д. К. Л., Р. Л. Б., Л. Л. Л. и А. Л. Д. са наследници на починалия на 19.06.1982г. Т. Л. Т., а И. С. К. е наследник на С. С. К., починал на 19.02.1954г.

Прието е, че съгласно заключението на вещото лице по СТЕ (л. 127, т. 1) имотът „Спиртна фабрика“ – [населено място] попада северно и южно от реката, като северната част попада в регулационния план на м.“К.“, кв...., а южно от реката – в м.“Ц. Б. III“, кв..... Северно от реката имотът по н. а. от 1942г. е с площ от 30 уврата или 27.579 дка, а южно от реката имотът е с площ 11720 кв. м. застроено и 25542 кв. м. незастроено място. Прието е, че северно от реката имотът понастоящем е идентичен с имоти пл.№№. ... (който попада в УПИ...за детска градина и трафопост) с площ по графични данни 2831 кв. м.; имоти пл.№№... и. .., върху които е построен сервиз „Л.“; имот пл.№.. (УПИ. .. за спорт); имоти пл.№.......... (УПИ. ..........) и пл.№......... (УПИ. ...........). Южно от реката е прието, че имотът е идентичен с имоти пл.№№...,. ..,. ..,. ..,. ...,. ...,. ... и. .., като в имот пл.№.... е налична двуетажна масивна сграда, полуразрушена, застроена на 220 кв. м., съществувала към момента на одържавяването; в имот пл.№... се намират: основен корпус на бившата фабрика, застроен на 2748 кв. м., състоящ се от масивен склад на два етажа (940 кв. м.), четириетажна сграда (728 кв. м.), двуетажна административна сграда (1081 кв. м.) и промишлен тухлен комин, застроен на 25 кв. м.; в имот пл.№.... одържавените постройки с площ от 1450 кв. м. и пристройка с площ 422 кв. м. са били разрушени; в имот пл.№.... – масивен склад откъм лицето на имота с площ 1247 кв. м.

Въз основа на приетото във въззивната инстанция основно и допълнително заключение на СТЕ е прието за установено, че в обхвата на бившата спиртна фабрика и към момента на отчуждаването по кадастрален план емисия 1956г. са били налични общо 23 сгради и навес, от които южно от реката 22 сгради, а северно от реката – една сграда и навес, като към момента на реституцията (1992г.) по кадастрален план 1975-1980г. и регулационен план от 1999г. в обхвата на бившата спиртна фабрика са отразени 69 сгради, като са посочени запазилите се сгради спрямо момента на отчуждаването.

Прието е, че според представения по делото (л. 830, т. 2) АДС №7190(2386) на ДИП „Българска коприна“ е предадено дворно място на [улица], находящо се в кв...., м.“К. 1 част“ с площ от 3000кв. м. с граници: запад- [улица], север – [улица], юг-ДИП „Ч. з.“ и Княжевската баня.

Взето е предвид, че с решение №2/26.11.1993г. е вписано преобразуване на ДФ „И.“ в еднолично акционерно дружество с фирма „И.“ ЕАД и капитал от 156 887 000 лв., като от акта за преобразуване (Разпореждане №70/10.08.1993г. на МС) се установява, че дружеството поема активите и пасивите на ДФ „И.“ – София по баланс към 31.12.1992г., която от своя страна е поела активите и пасивите на част от активите и пасивите на фирма „Р.“ по баланс към 30.06.1990г.

Взето е предвид също така, че на 20.09.1996г. е сключен представеният по делото договор за приватизационна продажба на 80% от акциите на „И.“ ЕАД между Агенция за приватизация и „Б.“ АД, като с решение №7/26.06.1998г. по ф. д.№9891/1990г. е вписана промяна на наименованието на „И.“ ЕАД на „Българска коприна“ АД.

Въз основа на заключението на изслушаната по делото ССЕ (л. 146, т. 3) е прието, че имот пл.№... и построените в него сгради фигурират в баланса на ДФ“И.“ към 31.12.1991г. и 31.12.1992г. както и част от недвижими дълготрайни материални активи на дружеството, вкл. земята, съгласно приложение №2 към договора за приватизационна продажба от 20.09.1996г.

Въз основа на скица №11050/29.02.2012г.( л. 17, т. 3) е прието, че имот пл.№... от кв.... е с идентификатор. ........ по действащия кадастрален план, имот пл.№... от кв.... е с идентификатор. .......... според скица №11053/29.02.2012г. (л. 19, т. 3), имот пл.№... е с идентификатор. .......... според скица №11052/29.02.2012г.(л. 18, т. 3), а имот пл.№.... е с идентификатор. ......... според скица №11054/29.02.2012г.(л. 20, т. 3).

Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел О. М., който от 1998г. до 2004г. е бил директор на „Българска коприна“ ЕАД, след което е работил там като пазач до 2013г., е прието, че имало багрилен цех с адрес [улица], а през улицата точно зад банята и преди реката имало навеси за складови помещения. Имало и автосервиз. Граница на имота от една страна била банята, градинка, [улица], а оттатък улицата е реката. Намирали се на ъгъла на [улица]и [улица]. Имотът бил ограден с ограда от ламарини и тухли, като от [улица]имало портал до складовете.

По отношение на парцел. ...-за спорт в кв....,[жк]е взето предвид, че на 14.07.2000г. е съставен акт за частна общинска собственост №......... с указание, че от имота 5670 кв. м. са отчуждени с влязло в законна сила решение на С. областен съд по ч. гр. д.№2222/1945г. за нуждите на основното първоначално училище „Й. Й.“ (л. 834, т. 2).

Посочено е, че с решение от 20.03.2002г. по гр. д.№174/2001г. на САС, влязло в сила на 09.02.2004г., е признато за установено по отношение на Кооперативен съюз „Б.“, че ищците са собственици на 1/3 ид. част от следните имоти в [населено място], м.“К.“, кв.... по регулационния план, одобрен с решение на СОС от 19.03.2001г.: парцел. .., имот пл.№... и изградена в него масивна сграда на два етажа, полуразрушена, застроена на 220 кв. м. без останалите сгради; парцел. .., имот пл.№... и изградените в него промишлен тухлен комин, застроен на 25 кв. м. и основен корпус на бивша фабрика, застроен на 2748 кв. м., състоящ се от масивен склад на два етажа (940 кв. м.), четириетажна сграда (726 кв. м. ) е двуетажна административна сграда (1081 кв. м.) без останалите сгради; парцел. .., имот пл.№... без построените в него сгради и парцел. .., имот пл.№... и построения в него масивен склад откъм лицето на имота с площ от 1247 кв. м., като със същото решение КС “Б.“ е осъден да предаде владението на основание чл. 108 ЗС.

От правна страна са изложени съображения, че за уважаването на предявен иск за делба е необходимо ищците да докажат, че е налице твърдяната съсобственост по отношение на процесните вещи, на какво основание е възникнала съсобствеността, както и съществуването на вещите, предмет на делбата, към момента на приключване на устните състезания, като всеки съделител носи доказателствената тежест да установи осъществяването на наведените от него правопогасяващи и правоизключващи възражения, включително възражението за придобиване на правото на собственост по давност. Посочено е, че за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и размера на идеалните им части.

Прието е, че в случая е установено безспорно, че ищците са наследници на И. С. Д. и са притежавали правото на собственост върху 1/3 идеална част от спиртната фабрика в [населено място], като останалите съделители-физически лица са наследници по закон на Т. Л. Т., притежавал 1/3 идеална част от фабриката и С. С. К., притежавал 1/3 идеална част от фабриката. Прието е, че процесните имоти са били иззети и одържавени от бившите собственици – на основание ЗОЕГПНС от първите двама и на основание ЗКИ от С. К..

Изложени са съображения, че съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, като в ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че съобразно разпоредбите на ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 от същия закони, се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки (чл. 1, ал. 1; чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ), а именно: 1/към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; 2/имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; 3/собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Взето е предвид, че собствеността се възстановява по силата на закона (ex lege) без да е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяване от административен орган или съд, като съгласно т. 2 от ТР №1/17.05.1995г. (т. 1, изр. 2 от диспозитива) не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Прието е, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение, като обстоятелството дали обектът съществува към момента на влизане в сила на закона е въпрос на фактическо установяване.

По тези съображения и предвид представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел, че за наследниците на И. С. Д. и Т. Л. Т. е възникнало правото на възстановяване на собствеността върху отчуждените от праводателите им идеални части от недвижими имоти, считано от 24.02.1992г., като отразеното в актовете за завземане на имотите обстоятелство, че Т. Л. Т. е бил обявен в несъстоятелност към момента на одържавяването не се отразява на правото му на собственост, тъй като съгласно действалия към този момент ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), регламентиращ несъстоятелността, синдикът не се легитимира като приобретател на имотите, а единствено е овластен да осребри активите, включително недвижимите имоти. И доколкото нито се твърди, нито се установява от представените по делото доказателства притежаваните от Т. Т. идеални части от процесните имоти да са били продадени от синдика към момента на одържавяването, съдът е приел, че този дял следва да се счита собствен на Т. Л. Т..

Прието е, че на наследника на С. С. К. правото на собственост върху одържавената 1/3 идеална част от имотите на праводателя му следва да се счита възстановена от 21.11.1997г. (датата на влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ, обн.ДВ.бр. 107/18.11.1997г.). Изложени са съображения, че макар така изменената разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ да е обявена за противоконституционна с Решение №4/11.03.1998г. по к. д.№16/1997г. (обн.ДВ.бр. 30/17.03.1998г.), доколкото решенията на КС за обявяване противоконституционността на законова разпоредба действат занапред (нямат обратна сила), не може да се приеме, че наследниците на С. К. са загубили възстановеното им към 21.11.1997г. право на собственост.

Като основен въпрос по делото въззивният съд е посочил реалното съществуване на имотите до размера, в който са отчуждени, както и въпроса дали в случая за имот пл.№... намира приложение §6, ал. 1, изр. 2 ПЗР ЗППДОбП отм..

Относно имот пл.№..., за който е предвиден УПИ. ....... в кв.......... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №89 и протокол №23/19.03.2001г. с масивна едноетажна сграда – пруски свод с площ от 1395 кв. м., който съгласно действащия кадастрален план представлява имот с идентификатор. ..........: С оглед обстоятелството, че същият е бил включен в баланса на ДФ “И.“ към 31.12.1991г. и 31.12.1992г. (според заключението на вещото лице по ССЕ – лист 146, т. 3), както и че ДФ „И.“ е преобразувана в „И.“ ЕАД с решение №2/26.11.1993г., при което дружеството е поело активите и пасивите на държавната фирма по баланса към 31.12.1992г., и предвид липсата на данни в двумесечния срок от обнародване на решението за приватизация на предприятието претенции относно имота да са заявени пред Агенцията за приватизация, въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищците по силата на §6, ал. 1, изр. 2 ПЗР ЗППДОбП отм. е трансформирано в право на обезщетение. Поради това е прието, че искът за делба на този имот следва да бъде отхвърлен.

В тази част въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235 ГПК) и на материалния закон (§6 ПЗР ЗППДОбП отм..

Както последователно приема ВКС в своята практика, заявлението на лицата, възстановили собствеността по ЗВСОНИ, преди обнародване на решението за приватизация, има стойността и значението на заявяване на вещното право на собственост по смисъла на §6 ЗППДОбП отм. – в този смисъл решение №87 от 02.07.2013г., постановено по гр. д.№960/2012г. на II г. о. на ВКС. Изводът на въззивния съд, че липсват данни в двумесечния срок от обнародване на решението за приватизация на предприятието да са заявени претенции относно имота, както и изводът, че правото на собственост на ищците по силата на §6, ал. 1, изр. 2 ПЗР ЗППДОбП отм. е трансформирано в право на обезщетение, противоречи на практиката на ВКС и не е съобразен с данните, съдържащи се в представените по делото доказателства.

В настоящия случай заявяването на имота пред Столична община за деактуване на 01.06.1992г. следва да се приеме като заявяване на вещното право на собственост по смисъла на §6 ЗППДОбП отм., тъй като въз основа на това заявление деактуване на имот пл.№... е било извършено (заповед №РД-57-923/30.03.1993г.) и в правния анализ, изготвен в процедурата по приватизация, тези обстоятелства, макар и непряко, са отразени - посочено е, че липсва АДС за целия терен (лист 45 от правния анализ), както и че анализирането и актуването на цялата площ, внесена в капитала на дружеството, е невъзможно поради наличието на заповед за деактуване и отказ на СО да издаде скица и акт. Поради това следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване по смисъла на §6 ЗППДОбП отм..

Освен това следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че според събраните по делото доказателства, вкл. представения правен анализ, изготвен при приватизирането на „И.“ ЕАД, което е посочено като фактическа констатация и в обжалваното решение, ДФ „И.“ е преобразувана в „И.“ ЕАД с решение №2/26.11.1993г., при което дружеството е поело активите и пасивите на държавната фирма по баланса към 31.12.1992г. Към 31.12.1992г. обаче правото на собственост върху имот пл.№... вече е възстановено на съделителите - наследници на И. С. Д. и на Т. Л. Т., доколкото, както е приел и въззивният съд, реституционният ефект според установените в ЗВСОНИ правила настъпва по силата на закона (ex lege) на 25.02.1992г. По делото е установено по категоричен начин, че този имот съществува във вида, в който е бил отчужден, т. е. предпоставките за възстановяване на собствеността към 25.02.1992г. са били налице. Поради това следва да се приеме, че с оглед настъпилия към 25.02.1992г. реституционен ефект към момента на преобразуването на ДФ“И.“ в „И.“ ЕАД правото на собственост върху 2/3 идеални части от имот пл.№... не е принадлежало на държавата и по тази причина не е било правно възможно държавата да внесе този имот като апортна вноска при преобразуването, като се има предвид, че имуществото на държавната фирма е държавна собственост, а не собственост на юридическото лице. Обявяването на дадено имущество за собственост на държавно или общинско предприятие не може да представлява само по себе си нов акт на национализация, ако имотът вече е станал на основание реституция по ЗВСОНИ (ex lege) частна собственост към датата на влизане в сила на закона през 1992г., а процедурата по приватизация е открита в последствие. Моментът на включване на трайните активи на приватизиращото се предприятие е от значение за това дали правоимащите могат да получат реална собственост (в този смисъл и решение №87 от 02.07.2013г., постановено по гр. д.№960/2012г. на II г. о. на ВКС). Ненапразно законодателят в чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ е предвидил, че се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост не само на държавата и общините, но и на техни фирми, а дори и на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ.

Неоснователно е възражението на дружеството за придобиване на имота по давност, доколкото по делото е разпитан само един свидетел и от неговите показания не може да се приеме по категоричен начин осъществяването на всички елементи от фактическия състав на този придобивен способ. Съществуването на ограда само по себе си не сочи на осъществяване на владение, тъй като по делото не е установено, че именно това дружество е поставило оградата с цел защита на собствения си имот, доколкото производствена дейност в този имот е била осъществявана преди това и от държавните предприятия.

Правата на наследника на С. К. обаче според настоящия състав са непротивопоставими на съделителя „Българска коприна“ АД – реституционният ефект по отношение на притежаваната от С. К. към момента на отчуждаването 1/3 идеална част от фабриката би могъл да настъпи едва през 1997г., към който момент процедурата по приватизация на „И.“ ЕАД вече е приключила, т. е. към този момент притежаваната от С. К. 1/3 идеална част от предприятието не е собственост на посочените в чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ правни субекти.

Поради това настоящият състав приема, че имотът следва да бъде допуснат до делба между наследниците на И. С. Д. (с права за 1/3 ид. част, разпределени помежду им по правилата на ЗН), наследниците на Т. Л. Т. (с права за 1/3 ид. част, разпределени помежду им по правилата на ЗН) и „Българска коприна“ АД, като по отношение на И. С. К., наследник по закон на С. К. искът за делба бъде отхвърлен.

По предявения иск за делба на имоти пл.№№..... .....,. ........,. ..:

Относно имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ....... от кв.... по плана на [населено място], м.“Ц. Б. III“ и двуетажна масивна сграда с площ от 585 кв. м. с указание „2МС“, който съгласно действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор. ........ с площ от 4731 кв. м., с адрес: [населено място], [улица]: В обжалваното решение е посочено, че двуетажната сграда е допусната до делба от първоинстанционния съд, като искът за самия поземлен имот е отхвърлен поради това, че не е установен статутът на други, изградени в имота постройки и състоянието му към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ. Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л. 218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че този имот попада с по-голямата си част в контура от 1911г. и изцяло по контура, определен по кад. план – емисия преди 1956г. Прието е, че към настоящия момент в имота съществуват 9 броя сгради, от които запазила се спрямо момента на отчуждаването е масивна двуетажна сграда със ЗП от 527 кв. м. на два етажа и покривен етаж. Останалите сгради е прието, че са изградени и отразени в плановете след одържавяването. Изложени са съображения, че съгласно т. 2 от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС (т. 1, изр. 2 от диспозитива) не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. В случая е прието, че по делото не е установено останалата част да може да се обособи като самостоятелен имот, поради което до делба следва да бъде допусната само двуетажната масивна сграда, но искът за делба по отношение на поземления имот следва да бъде отхвърлен.

Относно имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ........от кв. 66 по плана на м. ж.к.“К.“, одобрен със заповед №РД-09-50-02/05.01.1999г., който по действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор. ............ с площ от 1201 кв. м. и ПИ с идентификатор. ............: Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л. 218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че имот с идентификатор. ........... попада частично в контура от 1911г. (с графична площ 452 кв. м.) и не попада в контура, определен по кад. план – емисия преди 1956г., а граничи с него от запад; имот с идентификатор. ............ попада с цялата си площ и в двата контура. Прието е, че в имота съществуват 6 броя сгради, като според вещото лице към момента на отчуждаването от тази страна на реката (северната) са съществували само една сграда и навес, от което може да се направи извод, че в имота са изградени постройки в периода след одържавяването до влизане в сила на ЗВСОНИ. Прието е също така, че по делото не е установено останалата незастроена част да може да се обособи като самостоятелен имот и по съображения, изведени от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът за делба следва да бъде отхвърлен.

Относно имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ....... в кв. 66 по плана на м. ж.к.“К.“, който съгласно действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор. ........: Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л. 218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че имотът попада в обхвата и на двата контура с графична площ от 1775.6 кв. м., като в него съществува една едноетажна сграда със застроена площ от 48.7 кв. м., която не е идентична със съществувалата от тази страна на реката (северната) към момента на одържавяването. С оглед на това е прието, че постройката е изградена след одържавяването и по делото не е установено останалата незастроена част от имота да може да се обособи като самостоятелен имот. По съображения, изведени от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът за делба следва да бъде отхвърлен.

Относно имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ..-за спорт от кв... по плана на м. ж.к.“К.“, който съгласно действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор. ........., ПИ с идентификатор. ............ и ПИ с идентификатор. .........: Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л. 218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че имот с идентификатор. ........ не попада в обхвата и на двата контура, имот с идентификатор. .......... попада единствено в контура от 1911г., а имот с идентификатор. ........ попада в обхвата и на двата контура. Въз основа на същото заключение е прието за установено, че на УПИ. ..за спорт с площ (измерена графично) от 12150 кв. м., частично идентичен с ПИ. ........ с графична площ от 10923 кв. м. и ПИ. .......... с графична площ от 1201 кв. м., съществува занемарен спортен терен с футболно, баскетболно и волейболно игрище, като по АОС №837/14.07.2000г. УПИ. ..-за спорт с вписана площ от 12230 кв. м. е реализирано като терен за спорт. Предвид тези данни и по съображения от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху този имот не е възстановено по реда на ЗВСОНИ.

В тази част обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ).

При постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, както и доводите на страните и възраженията на страните по тях, а по отношение на терените в северната част от отчуждения имот не е дал указания за ангажиране на доказателства налице ли е възможност от незастроената част от терените да бъдат образувани самостоятелни парцели по отношение на онези имоти, за възстановяване на собствеността върху които това обстоятелство би имало правно значение.

Когато възникне спор дали са налице предпоставки за възстановяване на право на собственост върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС и ЗКИ и по-специално дали отчужденият имот съществува във вида си към момента на отчуждаването, съдът следва да извърши преценка дали е отчужден застроен или незастроен имот по отношение на цялата територия, която е била отчуждена по този ред. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че по реда на ЗОЕГПНС и ЗКИ предмет на отчуждаване е било цялото предприятие – Спиртна фабрика, т. е. предприятието като комплекс, състоящ се от терен и сгради, предназначени в своята цялост за осъществяване на съответната производствена дейност. Не е установено отделни части от този имот да са били отчуждавани като самостоятелни незастроени имоти, които да са били застроявани впоследствие. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е взел предвид тези данни, съдържащи се в неоспорени по делото писмени доказателства и експертизи, което е довело и до неправилен извод за обема от права, възстановен на наследниците на лицата, от които имотът е бил отчужден. При съобразяване на тези данни следва да се приеме, че е възстановено правото на собственост върху съществуващите отчуждени сгради и терена в имот с пл.№...., без построените в него след отчуждаването сгради, обозначени с номера 3, 4, 5, 6 и 7 на комбинирана скица №2 към СТЕ на вещото лице П. Р. с вх.№74438/29.05.2018г. (лист 375 от в. гр. д.№2964/2016г), като държавата и общината запазват правата си върху построеното след отчуждаването като суперфициарни собственици, които биха могли да искат определяне на прилежащата площ за всяка сграда, необходима за нейното нормално ползване според предназначението, само тези новопостроени сгради в имот с пл.№97 държавата е могла да внесе като апортна вноска при преобразуването на предприятието, на което са били предоставени за управление и стопанисване в акционерно дружество. В тази част по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това имотите бъдат допуснати до делба, без построените в тях след отчуждаването сгради, между наследниците на И. С. Д. (с права за 1/3 идеална част, разпределени помежду им по правилата на ЗН, наследниците на Т. Л. Т. (с права за 1/3 идеална част, разпределени помежду им по правилата на ЗН) и И. С. К. в качеството му на наследник по закон на С. К., с дял съответстващ на отчуждената от наследодателя 1/3 идеална част.

По отношение на имот с пл.№... и имот пл.№.., намиращи се на север от реката, от представените по делото скици и снимки, вкл. и приложените към заключенията на изслушаните по делото СТЕ, не може да се установи колко плътно е извършеното след отчуждаването застрояване и дали същото не заема целия имот, вкл. като се вземат предвид и изградените в тези имоти съоръжения, обслужващи новопостроените сгради. Не е установено също така дали застрояването е извършено преди влизане на ЗВСОНИ в сила. В подобна хипотеза, ако по делото се установи, че имотът е застроен преди влизане на ЗВСОНИ в сила по начин, непозволяващ възстановяването, т. е. чрез свързано застрояване, заемащо целия имот, не би могло да се приеме, че правото на собственост е възстановено по реда на този закон. В нарушение на съдопроизводствените правила, след като е установил факта на застрояване, но не и останалите, имащи значение за спора факти и обстоятелства, въззивният съд не е дал указания на предявилите иска за делба лица, за необходимостта от изслушване на допълнителна СТЕ, още повече като се има предвид, че в тази част „Българска коприна“ ЕАД не оспорва иска за делба.

По отношение на ПИ. ......... с графична площ от 10923 кв. м. и ПИ.............с графична площ от 1201 кв. м. (части от имот пл.№...) при преценка на данните, съдържащи се в събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи, въззивният съд не е отчел и анализирал обстоятелството кога е изградено намиращото се в имота спортно съоръжение и каква част от имота е заета от него.

В производството пред въззивния съд е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от в. л.П. Р., според което в УПИ. . – за спорт, находящ се на север, съществува занемарен спортен терен с футболно игрище, баскетболно и волейболно игрище, т. е. установено е съществуването на спортни съоръжения към настоящия момент. Съществуването на тези спортни съоръжения е било констатирано и от в. л.П. през 1996г. при изготвяне на СТЕ по гр. д.№3605/1994г. по описа на СГС, II – Б състав. По делото обаче липсват данни каква част от имота е заета от тези съоръжения, кога са били изградени и съществували ли са към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е дал указания за необходимостта от изслушване на допълнителна СТЕ за установяване на тези релевантни за спора обстоятелства, което налага в тази част въззивното решение да бъде отменено по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на възззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да даде на съделителите указания за необходимостта от изслушване на нова съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение каква част от имотите е заета от изградените в тях сгради и съоръжения и кога са били построени, като изготви и скица с обозначаване в цвят, букви или цифри по граничните точки на заетите от сградите и съоръженията части от имотите, както и с оглед плътността на застрояването да даде заключение възможно ли е ползването на незастроената част от имотите за нужди, различни от обслужването на постройките и съоръженията и съществува ли възможност за обособяване от незастроената част в този случай на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, които да съответстват на установените в чл. 19 ЗУТ изисквания.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение №8529 от 13.12.2019г., постановено от Софийски градски съд, II-Д въззивен състав по в. гр. д.№2964/2016г. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. иск за делба на имот пл.№..., за който е предвиден УПИ. .. в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №89 и протокол №23/19.03.2001г., с масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 1395 кв. м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. .......... с площ от 1240 кв. м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на имот пл.№...., за който е предвиден УПИ.... в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №89 и протокол №23/19.03.2001г., с масивна едноетажна сграда с площ от 1395 кв. м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........ с площ от 1240 кв. м., с адрес: [населено място], СО – В., [улица], при граници: ПИ. ..........; ПИ. .......... и ПИ.................,

между съсобственици: А. С. М., Х. Е. М., М. С. В., Е. С. С., А.-М. Г. Т., И. Г. Л., Б. Х., С. Х. Х., Д. К. Л., Л. Л. Л., Р. Л. Б., А. Л. Д. и „Българска коприна“ АД,

при квоти: 6/216 идеални части за А. С. М.;

6/216 идеални части за Х. Е. М.;

6/216 идеални части за М. С. В.;

6/216 идеални части за Е. С. С.;

12/216 идеални части за А.-М. Г. Т.;

12/216 идеални части за И. Г. Л.;

12/216 идеални части за Б. Х.;

12/216 идеални части за С. Х. Х.;

9/216 идеални части за Д. К. Л.;

21/216 идеални части за Л. Л. Л.;

21/216 идеални части за Р. Л. Б.;

21/216 идеални части за А. Л. Д.;

72/216 идеални части за „Българска коприна“ АД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Л., Х. Х. (починал в хода на процеса и оставил като наследници Б. Х. и С. Х.), Б. Х., С. Ф. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., А. С. М. (починала в хода на производството и заместена от наследника си по закон Х. Е. М.), М. С. В. и Е. С. С. срещу И. С. К. иск за делба на имот пл.№..., за който е предвиден УПИ. .. в кв..... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №89 и протокол №23/19.03.2001г., с масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 1395 кв. м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ............. с площ от 1240 кв. м., с адрес: [населено място], СО – В., [улица], при граници: ПИ. .........; ПИ. .......... и ПИ. .........., по отношение на И. С. К..

ОТМЕНЯ въззивното решение №8529 от 13.12.2019г., постановено от Софийски градски съд, II-Д въззивен състав по в. гр. д.№2964/2016г. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. иск за делба на имот пл.№..., за който е отреден УПИ........... от кв..... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........... с площ от 4731 кв. м., с адрес: [населено място], [улица] вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на имот пл.№..., за който е отреден УПИ. ......... от кв........... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ........... с площ от 4731 кв. м., с адрес: [населено място], [улица], при граници: ПИ. ........., ПИ. .........., ПИ. ............., ПИ. ............, ПИ. ............, без построените в този имот след отчуждаването сгради, обозначени с номера 3, 4, 5, 6 и 7 на комбинирана скица №2 към СТЕ на вещото лице П. Р. с вх.№74438/29.05.2018г. (лист 375 от в. гр. д.№2964/2016г),

между съсобствениците А. С. М., Х. Е. М., М. С. В., Е. С. С., А.-М. Г. Т., И. Г. Л., Б. Х., С. Х. Х., Д. К. Л., Л. Л. Л., Р. Л. Б., А. Л. Д. и И. С. К.,

при квоти: 6/216 идеални части за А. С. М.;

6/216 идеални части за Х. Е. М.;

6/216 идеални части за М. С. В.;

6/216 идеални части за Е. С. С.;

12/216 идеални части за А.-М. Г. Т.;

12/216 идеални части за И. Г. Л.;

12/216 идеални части за Б. Х.;

12/216 идеални части за С. Х. Х.;

9/216 идеални части за Д. К. Л.;

21/216 идеални части за Л. Л. Л.;

21/216 идеални части за Р. Л. Б.;

21/216 идеални части за А. Л. Д.;

72/216 идеални части за И. С. К..

ОТМЕНЯ въззивното решение №8529 от 13.12.2019г., постановено от Софийски градски съд, II-Д въззивен състав по в. гр. д.№2964/2016г. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. иск за делба на:

-имот пл.№...., за който е отреден УПИ. ........, кв..... по плана на к.“К.“, одобрен със заповед № РД-09-50-02/05.01.1999г., с площ измерена графично: УПИ. ......... – 2080 кв. м., имот пл.№.......... – 2105 кв. м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор. ............, с адрес [населено място], район В.,[жк], [улица], с площ от 2017 кв. м.;

-имот пл.№..., за който е отреден УПИ. .......... от кв.... по плана на [населено място], местност „ж. к.К.“, одобрен със заповед № РД-09.50.02/05.01.1999г., с площ, измерена графично: за УПИ. ............... кв. м., а за имот пл.№.............. кв. м., с граници: УПИ... за имот пл.№..., УПИ. .. за имот пл.№... в кв...., имот пл.№..., представляващ съгласно действащия кадастрален план имот с идентификатор. ......... с площ от 1201 кв. м., с адрес: [населено място], [улица], с номер по предходен план..., кв...., парцел. .., при съседи:. ..........,. .........,. ............,. ............ и имот с идентификатор. .......... с площ от 1190 кв. м., с адрес: [населено място],, кв.К., с номер по предходен план. .........., кв.........., при съседи:. ............,. ...........,..................;

-имот с пл.№..., за който е отреден УПИ. ..-за спорт от кв.... по плана на местност „ж. к.К.“, одобрен със заповед № РД-09-50-02/05.01.1999г., представляващ съгласно действащия кадастрален план имоти с идентификатори. ........., с адрес: [населено място], район „В.“, [улица], с площ 78 кв. м., при съседи:. .........,. ...........,. .........,.............,. ..........;. ......... с площ от 299 кв. м., с адрес: [населено място], район „В.“, [улица], при съседи:. ..........,. .............,. .........,. .............,. ............;. .............с площ от 10924 кв. м., с адрес: [населено място], район „В.“, [улица], при съседи:. .............,. .................,. ...........,. ............, частично идентични с УПИ. ...-за спорт от кв....по плана на местност „ж. к.К.“, одобрен със заповед № РД-09-50-02/05.01.1999г., с площ, измерена графично от 11000 кв. м., при граници: УПИ. ..за имот пл.№..., УПИ. .. за автосервиз за имот пл.№..., УПИ. ..за имот пл.№..., УПИ. .. за имот пл.№..., УПИ. ... за имот пл.№..., отреден за имот пл.№... и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд в тази част.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: