Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна, чрез адв. Г. против решение № 260533 от 14.09.2020 г. по гр. д. № 1189/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът А. Т. С., чрез адв. М. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище по същество на касационната жалба като я счита за неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1138/04.03.2020 г. по гр. д. № 13834/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от А. Т. С. против „Енерго - П. П” АД със седалище гр. Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 5364. 97 лева, представляваща стойността на начислена въз онова на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 28.09.2017 г. до 27.09.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление: [населено място],[жк], [улица], вх. Д, ет. 5, ап. 25, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 26.08.2019 г. и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че страните са обвързани с договор за доставка на електроенергия на обект с адрес на потребление [населено място],[жк], [улица], вх. Д, ап. 25, регистриран на името на ищеца. Посочил е, че на 27.09.2018 г. служители на дружеството - доставчик са извършили проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол № 1202385 от същата дата. Отразено е, че съществуващият електромер е демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3. и 1.8.4 и е изпратен за експертиза от Български институт по метрология, а на място е монтиран нов с нулеви показания от всички регистри. Съобразени са данните от констативен протокол на метрологичната експертиза № 1631/16.08.2019 г. относно обобщените резултати от проверката на средството за търговско измерване (СТИ) - тип MО 2, статичен, еднофазен, двутарифен. Отразено е, че проверката на точността на СТИ не е установила грешка над максимално допустимата, като то съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, но не и техническите характеристики. Съставът е посочил, че горното експертно изследване е установило при софтуерното четене на измервателния уред да е налице външна намеса в тарифната му схема и преминала ел. енергия в тарифа 3 - 028405.9 kWh., която не е визуализирана на дисплея. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, за което клиентът е надлежно уведомен, електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че предвид констатациите по двата протокола е прието наличие на неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство и натрупано количество ел. енергия в регистър 1.8.3. Съобразени са и данните, че процесният електромер не е включен в системата за дистанционен отчет и поради това не може да установи началния момент на натрупване в скрит регистър. Начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3, като реално потребление на доставена и неотчетена ел. енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на консумираната ел. енергия на обекта по две тарифи - дневна (регистър 1.8.2) и нощна (регистър 1.8.1), снети са показанията на активни регистри. Отчетено е, че електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката, знаци и пломби, т. е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция, а срокът му на метрологична годност изтича през 2022 г.; че моделът електромер не е SMART и не осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества, включително невизуализирани на дисплея регистри; че не е налице възможност да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания.

При горните факти втората инстанция пространно е разгледала нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Посочено е, че правната регламентация на отношенията между доставчика и потребителя на електроенергия е дадена в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. – обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които обаче, към датата на процесната проверка са отменени – съответно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Действащи към релевантния момент са разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г. В обжалваното решение е направено съждение, че ответното дружество не установява предпоставки от състава на основанието по чл. 50 ПИКEЕ за начисляване на сума за допълнително количество електроенергия в рамките на минал отчетен период при неправилно изчисляване на използваните от клиента количества такава енергия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“ и

2. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“

Двата въпроса се поставят за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че са обуславящи изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т. о. – относно първия въпрос и в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III г. о. и решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о. – относно втория. По питането от материалноправно естество страната поддържа наличие на основание за достъп до касация и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че отговорът по него ще е от значение за точното приложение на закона (чл. 50 ПИКЕЕ), което ще се реализира чрез разкриване точния смисъл на разпоредбата посредством тълкуването й от касационния съд. Счита също, че разглеждането на този значим за спора въпрос е от значение за развитието на правото.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия процесуален въпрос. Той осъществява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като е обусловил процесуалните действия на въззивния съд по разглеждане на материалноправния спор, предмет на делото. Значимостта на питането за изхода по делото е с оглед непроизнасянето на въззивния съд по доводите на въззивника, че дори чл. 50 ПИКЕE да е неприложим, исковата сума се явява дължима на общо основание (чл. 183 ЗЗД) и преизчисляването от оператора на съответната мрежа на сметките за потребена ел. енергия за минал период е законосъобразно, доколкото се касае за действително доставена на купувача електрическа енергия, която погрешно е отчетена и заплатена в по - малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид поддържаното от жалбоподателя отклонение с практиката на ВКС, която сочи и прилага. Проверката за съответствие на разрешението в обжалваното решение с тази практика изисква и налага допускане на касационен контрол. Едва след отговора на този въпрос ще може се съобрази и дали при установена външна (софтуерна) интервенция върху средството за техническо измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи плащане на реално потребената енергия за минал период по реда на чл. 183 ЗЗД, какъвто е вторият от поставените въпроси.

Липсват предпоставки за достъп до касация по посочения по - горе материалноправен въпрос на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място, всяко едно от допълнителните основания е самостоятелен фактически състав, поради което е недопустимо едно и също общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) да се въвежда кумулативно спрямо тях. На второ място, по питането не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете хипотези на разпоредбата, съобразно разрешенията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Освен това, позоваването от страната на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същия въпрос (вкл. като сочи и прилага практика на ВКС, изразена в решения по чл. 290 ГПК), изключва възможността за разглеждането му при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с посочената по - горе от касатора практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260533 от 14.09.2020 г. по гр. д. № 1189/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на „Енерго - П. П“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна да внесе държавна такса в размер на сумата от 107. 30 (сто и седем лв. и 30 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.