5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 252

гр. София, 02.04.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4018 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника П. Т. П. срещу решение № 668 от 16.03.2020г. по в. гр. дело № 2303/2019г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 6544 от 20.10.2018г., поправено с решение № 1860 от 13.03.2019г. по гр. д. № 11033/2017г. на СГС, ГО, 23 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че касаторът П. дължи на ищеца „У. К. Б“ АД сумата 49 998. 79 лв. – главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 172/17.10.2008г. и анексите към него; сумата 1 800.34 лв. – договорна лихва за периода: 20.10.2012г. – 15.01.2013г.; сумата 16 728.32 лв. – лихва върху просрочена главница за периода: 15.01.2013г.-10.08.2015г. и сумата 7 103.99 лв. – наказателна лихва за периода: 20.10.2012г. – 10.08.2015г., които суми са присъдени със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 47723/2015г. на СРС, 88 състав.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, навежда...