О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219 гр. София, 02.04. 2021г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д.№1370 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Българска банка за развитие“ АД /ББР/ срещу решение №1505 от 20.06.2019г. по в. т.д.№55/2019г. на Апелативен съд - София, с което е отменено решение №1644 от 03.08.2018г., постановено по т. д.№1863/2017г. по описа на Софийски градски съд и е осъдена ББР да плати на О. Я на основание чл. 442 ТЗ сумата 2 277 672.24 лева, представляваща пълния размер на неизплатена банкова гаранция, издадена от ББР с реф.№590/760/822 от 27.02.2014г., ведно със законната лихва от 22.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 254 261 лева, представляваща разноски по производството пред двете съдебни инстанции.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и необосновано. Касаторът излага доводи, че при безспорна фактическа обстановка съдът достига до неправилни изводи, че представените от бенефициера документи за плащане на банковата гаранция са редовни от външна страна и за банката е възникнало задължението да извърши плащане. Моли след отмяна на обжалваното решение да бъде отхвърлен предявеният ис, като претендира присъждане на съдебни разноски за всички съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК....