Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5720/8.06.2020 г., подадена от В. Х. С., чрез адвокат И. Н., срещу решение № 320 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1151/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 2162 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 5699/2018 г. на Районен съд – Плевен. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от В. Х. С. срещу „Кота 3“ ООД, П. Д. П., А. Т. Т.-Щ., Т. Б. Т., В. И. И., А. Р. Л., Т. Ц. Б., „Адибор“ ЕООД, И. К. И. и В. Т. И. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които причиняват вреди на имота на ищцата, да премахнат всички незаконно изведени водосточни тръби от своя блок, нарушаващи въздушното пространство над нейния покрив и двора.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. С. твърди, че въззивният съд се е произнесъл по важен теоретичен въпрос, като вземането на отношение по него от страна на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага, че въззивният съд е отказал да допусне исканата нова тройна съдебно-техническа експертиза с довода, че същата не е била поискана пред първата съдебна инстанция. Сочи, че пред първоинстанционния съд е била поискана и назначена единична, а след това и тройна експертиза. Поради извършени процесуални нарушения при провеждането на тройната експертиза В. С. поискала нова тройна експертиза, което искане й било незаконосъобразно отхвърлено от Районен съд – Плевен. Поставя въпроса: следва ли чл. 267, ал. 2 ГПК да се прилага, когато едно доказателство е било събрано от първата инстанция (напр. изслушана е експертиза), но междувременно е било поискано повторното му събиране поради процесуално нарушение (напр. поискана е повторна експертиза), което не е било допуснато от първоинстанционния съд, и пред втората инстанция отново се иска събирането на това доказателство; в този случай ще има ли втората инстанция право на преценка да допусне исканото доказателство съгласно чл. 267, ал. 2 ГПК или ще се приложи чл. 266, ал. 3 ГПК и събраното в първата инстанция доказателство, на което е поискано повторно събиране, ще се счита за ново доказателствено искане, което ако не е допуснато поради процесуално нарушение в първата инстанция, ще се счита, че въззивният съд е длъжен да го допусне и събере. Жалбоподателката излага, че като е отхвърлил искането за нова тройна експертиза, въззивният съд очевидно е стигнал до извода, че първоначалната тройна експертиза е обоснована, тоест, че не са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи нейната обоснованост, което не налага повторно провеждане на експертизата. В този случай съдът се е основал на правомощието си по чл. 267, ал. 2 ГПК и е отказал да допусне повторно исканата нова тройна експертиза. Ако обаче следва да се приложи не чл. 267, ал. 2 ГПК, а чл. 266, ал. 3 ГПК, тогава съдът би бил длъжен да допусне и събере исканото доказателство. Постъпили са отговори на касационната жалба от П. Д. П., А. Т. Т.-Щ. и Т. Б. Т., „Кота 3“ ООД, „Адибор“ ЕООД и Т. Ц. Б., в които са изложени съображения за липса на основания за касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Въззивният съд е съобразил в решението си, че по делото е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който е дадена възможност на собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В случая, В. Х. С. твърди, че ответната страна е поставила водосточна тръба, която в резултат на теч предизвиква увреждане имота на ищцата.

Съдът е визирал, че съгласно ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, разпоредбата на чл. 109 ЗС предполага установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно за уважаването на този иск е необходимо ищецът да докаже, не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това въздействие създава пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Приел е, че по делото страните не спорят, че В. С. е собственик на процесния имот, върху който се твърди, че е оказано въздействие, както не се спори и че ответниците по исковата молба са собственици в етажна собственост на съседната на ищцата жилищна сграда, като същите са в съсобственост по отношение на процесната водосточна тръба, представляваща обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Спорно е дали са налице неоснователни действия по отношение имота на В. С., които да й пречат да осъществява правото си на собственост в пълен обем.

Окръжен съд – Плевен е изложил, че за установяване на спорните между страните обстоятелства по делото са допуснати единична и тройна съдебно-технически експертизи. С въззивната жалба и устно пред въззивния съд е направено искане за допускане на нова тройна експертиза, като са изложени доводи, че първоинстанционното решение е постановено при ненапълно изяснена фактическа обстановка. Твърди се, че огледът на сградите не е бил направен в присъствието на двете страни и вещите лица не са ходили заедно на обектите за оглед, както е било разпоредено от съда. Въззивният съд не е уважил искането, като се е позовал, на първо място, на преклузията на чл. 266 ГПК, а на второ място е посочил, че разпоредбата на чл. 201 ГПК дава възможност за допускане на повторно заключение, когато изготвеното такова не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност, каквато хипотеза е приел, че в случая не е налице. Посочил е, че вещите лица от единичната и тройната съдебно-технически експертизи са дали обосновани и компетентни заключения, подробно са описали водосточната тръба, калканните стени и установените увреждания, както и причините за тях, като изводите им са основани на нормативната база и на специалните професионални знания на експертите.

Като е кредитирал заключенията от приетите експертизи, въззивният съд е приел за установено по делото, че водосточната тръба на калканната стена на сградата на ответниците по исковата молба е монтирана в нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 НПНУОВТУЗ, която изисква при свързано застрояване в съседни урегулирани жилищни имоти сградите да се опират една до друга с калканни стени, които представляват външни стени без стрехи или корниз и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот, и завършват с противопожарен надзид с височина най-малко 0.3 м над покрива. Нормата дава възможност по калканните стени да бъдат изграждани само осветителни и проветрителни шахти. В заключението на тройната експертиза е посочено, че ответната страна събира дъждовната вода от своя покрив, но след това водосточна тръба неправилно върви прикрепена върху калканната стена, перпендикулярно на покрива на В. С., и след нова извивка достига източния край на своя калкан, откъдето водата се отвежда в имота на ответниците. Съгласно експертите течът по калканната стена на С. в таванския етаж се дължи на недоброто монтиране и укрепване на ламаринената пола върху надзида на ищцата или на теч от демонтирания вече при огледа климатик, който е бил монтиран на калканната стена. Посочено е, че покривът на В. С. е изпълнен непрофесионално, с различни по вид цигли, лошо подмазване, омазване с варов разтвор; водосточните тръби на ответната страна, които са изпълнени по калканната стена, са стандартни, в добро състояние и не са установени течове от тях. Вещите лица са отразили също, че покривът на С. не е деформиран или пробит, и съответно липсва теч в таванския й етаж; твърденията за паднал варов разтвор от лепежа на калканната стена на ответната страна са неоснователни, тъй като натрошената варова мазилка, находяща се в близост до калканния зид на ответниците, не съответства по състав или по цвят на минералната жълтеникава мазилка от калкана на последните.

Въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи Окръжен съд – Плевен е направил извод, че са налице неоснователни действия от ответната страна досежно монтирането на процесната водосточна тръба в нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 НПНУОВТУЗ на калканната стена над покрива на В. С., тъй като цитираната разпоредба забранява каквато и да е възможност да се инсталират стрехи, корниз, отвори или издатини на калканната стена при свързано застрояване, каквото е налице в настоящия случай. Независимо от това, негаторните искове се явяват неоснователни, тъй като не се установява въпросните действия да създават пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. По делото се установява, че течът по калканната стена на С. не е в пряка причинно-следствена връзка с монтирането на водосточната тръба на калканната стена на ответниците по исковата молба. Вещите лица са установили, че водосточната тръба е изработена от качествен материал, не са установени течове от нея и липсват такива течове на покрива на таванското помещения на В. С., които би следвало да са налице при теч от процесната тръба. Констатираният теч по калканната стена на ищцата е свързан с некачествен ремонт на нейния покрив по отношение на ламаринната пола на надзида, както и с евентуален теч от демонтиран климатик.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай В. С. не е формулирала ясен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество, всичките й оплаквания са свързани с недопускането по делото на нова тройна съдебно-техническа експертиза. Ако се приеме, че в изложението е поставен въпросът за приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК и на чл. 267, ал. 2 ГПК и за взаимоотношението на тези две разпоредби, то по него не съществува разнобой в съдебната практика. С разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК законодателят е дал възможност да бъдат отстранени процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. При направено оплакване във въззивната жалба, въззивната инстанция е длъжна да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно пред първоинстанционния съд, но не са били допуснати от последния в нарушение на ГПК. Чл. 267, ал. 2 ГПК намира приложение, когато с цел непосредствено възприятие съдът преповтаря действията на първоинстанционния съд и изслушва отново свидетели и вещи лица. В този случай не се събират нови доказателства, а се доуточняват вече събраните, като съдът по свое усмотрение решава дали му е необходимо да добие лични впечатления от разпита на свидетелите и обясненията на вещите лица.

В настоящия казус, по въззивното дело е поискано допускането на нова тройна съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани пред първоинстанционния съд, а не изслушване на вещите лица, дали заключение пред първоинстанционния съд. Ето защо, приложима е разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, като въззивния съд следва да уважи доказателственото искане, ако намери, че действително то е било отхвърлено от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните норми.

Съгласно чл. 201 ГПК съдът възлага допълнително заключение на вещото лице, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая по делото са изслушани единична и тройна съдебно-технически експертизи, заключенията от които са непротиворечиви, пълни, ясни и обосновани, като с помощта им са изяснени всички релевантни за спора обстоятелства. Ето защо за първоинстанционния съд не е съществувало процесуално задължение да допусне нова експертиза по делото, респективно – не са налице извършени от него процесуални нарушения в това отношение, които да е следвало да бъдат отстранени от по-горната съдебна инстанция.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

Ответниците по жалбата П. Д. П. и Т. Ц. Б. имат право на направените от тях разноски в производството пред ВКС. Останалите ответници, депозирали отговори по чл. 287 ГПК, не са представили доказателства за такива разноски.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1151/2019 г. на Окръжен съд – Плевен.

ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на П. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. № 6, разноски по делото в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Т. Ц. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 600 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: