О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 390

София, 29.01.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело 4945 / 2023 година

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба № 7286/19.07.2023 г., подадена от М. М. М. против разпореждане № 509 от 04.07.2023 г., постановено по в. ч.гр. д. № 298/2023 г. на Окръжен съд-В. Т. с което е върната подадената от него частна касационна жалба с вх.№ 5765/07.06.2023 г. против определение № 493/10.05.2023 г.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на разпореждането, защото съдът е формирал необоснован извод, че частната касационна жалба не е приподписана от адвокат, защото срока на наложеното наказание на адвокат Р. С. И. лишаване от право да упражнява професията през 2016 г. за срок от 4 г. и 6 м. е изтекъл. Представя копие от страница на издадена на 04.06.2013 г. адвокатска карта на Р. С. И..

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК.

Данните по делото са следните:

Производството е образувано по искане на М. М. М. да бъде обявено за нищожно Решение на общото събрание на правоимащите на АФ-ДУНАВ I, прието с протокол от 23.12.1997г. Съдът е прел, че иска е предявен на осн. чл.52, ал.3 ППЗСПЗЗ и е недопустим, защото срока за предявяване на такъв иск пред РС е 7 дни за присъстващите на събранието или 14 дни за тези, които не са присъствали. Частният жалбоподател е твърдял, че иска установяване на нищожност на същото Решение на общото събрание на правоимащите на АФ-ДУНАВ I - Свищов, /прието с протокол от 23.12.1997г. поради неспазване на императивната разпоредба на § 29, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за свикването му - не е било публикувано съобщение в указаните средства за масова информация, липсвал е кворум, като се позовава и на разпоредбата на §29, ал.9 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, която обявява за нищожни решенията на общото събрание приети в нарушение на определените за провеждането им условия и ред по закона. Няма данни да е издаван административен акт от областния управител за изземване на имущество на бившите организации по пар.12 ЗСПЗЗ. Първото определение от 11.03.2022г. по гр. д.917/2018г. за прекратяване на производството пред Свищовският районен съд е отменено с определение №977/28.10.2022г. по в. гр. д. № 529 /2022 г. на ВТОС и делото върнато с указания. В изпълнение на дадените указания, ищецът е поддържал, че е приложим АПК,, а производството е административно, не сочи кой административен орган е ответник и защо счита решението на общото събрание на правоимащите за административен акт. Позовава се на чл. 128, ал.1, т.1 АПК и на чл.149, ал.5 от АПК, според който нищожност на административни актове може да се заявява безсрочно, но не излага доводи защо счита решението на общото събрание на правоимащите за административен акт. Изрично заявява, че не предявява иск по §29, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ. С определение № 85 от 08.02.2023 г, постановено по гр. дело № 763 / 2022 г. на РС-Павликени, на който е изпратено делото поради отводи и невъзможност да се формира състав в РС-Свищов, производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 ГПК с мотив, че искането за прогласяване нищожност на решение на общо събрание на правоимащи член-кооператори е исково, но в случая е процесуално недопустим поради изтичане на нормативно определените специални срокове. Това определение е потвърдено от въззивната инстанция с определение в Определение № 493/10.05.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 298/2023 г. на ОС-В. Т.

Против това определение е подадена частна касационна жалба лично от М. М. М.. С разпореждане № 420 от 09.06.2023 г., връчено на страната на 22.06.2023 г. са дадени указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните, констатирани нередовности: да представи документ за платена държавна такса в размер на 15 лв.; да представи приподписана от адвокат частната касационна жалба, съответно да представи доказателства в случай, че същият разполага с юридическо образование; да представи писмено изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като са изяснени и последиците при неизпълнение на указанията.

Внесена е определената държавна такса. Представено е и изложение на основанията по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, като касаторът твърди нищожност и недопустимост на обжалваното определение за потвърждаване на определението за прекратяване на делото и неправилност поради това, че определението е постановено от местно некомпетентен съд. Твърди и противоречие с пар.29, ал.4 и 5 и ал.9 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че не е изпълнено указанието за представяне на подписана от адвокат частна касационна жалба. произтичащо от чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. Констатирал е, че е представено пълномощно от частния жалбоподател в полза на лицето на Р. С. И. и удостоверение за издържан теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж, но е приел, че тези документи не доказват изпълнение на нормата на чл. 284, ал.2 ГПК, защото не доказват, че частната касационна жалба е приподписана от адвокат, а не се установява да е налице и изключението от нея, когато жалбата изхожда от лице с юридическо образование, т. е. когато такова лице е страна в производството. Завършилият такова образование Р. С. И. не е страна, а не е доказал, че е и адвокат. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК, под „лице с юридическо образование“ има предвид това да е адвокат/юрисконсулт, съответно лично страната или органният представител, ако същите разполагат с юридическа правоспособност. С тези мотиви е върната с обжалваното сега разпореждане частната касационна жалба като нередовна.

Приложената към частната касационна жалба адвокатска карта доказва, че Р. С. И. е регистриран като адвокат през 2013 г. Сам жалбоподателят посочва в частната жалба, с която е инициирал настоящото производство, че през 2016 г. на адвокат Р. С. И. е наложено дисциплинарно наказания лишаване от право да упражнява адвокатската професия за срок от 4 г. и 6 м., които към подаване на частната касационна жалба били изтекли. Това, съдът можел да констатира и сам, като направи служебно проверка.

Настоящата инстанция констатира при служебна проверка, че с решение № 2, взето по протокол № 11 от 16.09.2021 г., на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с решение по дисциплинарно дело 2/2017 година по описа на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия – В. Т. е наложено дисциплинарно наказание на адв. Р. С. И. по чл. 133, ал. 1, т. 5 от Закона за адвокатурата – лишаване от право за упражняване на адвокатската професия за срок от 30 (тридесет) месеца и отписва адвокат Р. С. И., с личен номер [ЕГН] от регистъра на адвокатите при Адвокатска колегия В. Т. считано от 10.08.2021 година.

В отговор на изискана служебна справка от Адвокатска колегия-В. Т. от писмо № 12 от 12.01.2024 г. от същата се установява, че посоченото решение е връчено на 27.08.2021 г. на Р. С. И. и не е обжалвано от него, т. е. влязло е в сила. Към момента на изпращане на писмото – 12.01.2021 г. не са възстановени адвокатските права на Р. С. И.. Срокът на наказанието не е изтекъл както към момента на подаване на частната касационна жалба, така и към настоящия момент.

От изложеното следва, че частната касационна жалба не е приподписана от адвокат, каквото изискване за редовността й произтича от чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. Затова изводът на администриращият съд, че тя е останала нередовна и след даване на указания и изтичане на срока за изправяне на нередовностите е обоснован и правилен, поради което обжалваното разпореждане е съобразено с чл. 286, ал.1, т.2 във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК и следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 509 от 04.07.2023 г., постановено по в. ч.гр. д. № 298/2023 г. на Окръжен съд-В. Т. с което е върната подадената от М. М. М. частна касационна жалба вх.№ 5765/07.06.2023 г. против определение № 493/10.05.2023 г. по в. гр. д.№ 298/2023 г. на ОС-В. Т.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ