№ 197

Гр.С., 15.12.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2235 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.29447/6.03.17 на А. И. М. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на решение №.218/29.11.16 по г. д.№.1306/16 на ВКС, ІV ГО – с което, след отмяна на реш.№.1849/10.06.15 по г. д.№.2130/14 на САС за потвърждаване на реш. от 7.02.14 по г. д.№.1284/10 на СГС, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 87 ал. 2 ГПК, че А.М. дължи на О.К. 24000лв., част от сумата 210824, 78лв. по развален предварителен договор за покупко-продажба. Твърди се, че след като искът е бил отхвърлен на две инстанции, молителят /който живее трайно в А./ не подозирал, че решението може да бъде обжалвано пред ВКС, считал, че с това са изчерпани правомощията на упълномощените по делото адвокати Н. и Г. и прекъснал всякаква комуникация с тях. За решението на касационния съд узнал случайто - по повод наложен запор върху негова сметка в банка „С. Женерал Е.”. След справка по делото на ВКС установил, че в кориците му се намира договор за правна услуга №.140Д2015-ВКС и пълномощно със същия номер, с което той упълномощава адвокатите А. Г. и Р. Г. за процесуално представителство пред ВКС. Поддържа, че такъв договор и пълномощно не е подписвал и доколкото...