О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 433

София, 13.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 4682/2017 год.

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма], представлявана от изпълнителните директори – В. М. С. и Д. Н. Н., действащи чрез пълномощник юрисконсулт А. Т., за отмяна на Постановление за възлагане на недвижими имоти от 30.04.2014 г., влязло в сила на 18.12.2014 г., издадено по изп. д. № 20137480400153 по описа на ЧСИ М. И., с което на [фирма] са възложени подробно описани недвижими имоти, собственост на [фирма]. Твърди се, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Доводите на молителя са, че постановлението за възлагане е издадено по изпълнително дело, което е образувано за удовлетворяване на вземанията на взискателя [фирма] по изпълнителен лист от 26.03.2013 г., издаден по т. д. № 31/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 с-в, а с решение № 859/11.05.2016 г. по т. д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в, влязло в сила на 13.06.2017 г., когато с определение № 377 по т. д. № 545/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., не е допуснато до касационна проверка, вземането на взискателя е признато за несъществуващо, респективно наличието на изпълняемо право по изпълнителното дело е отречено със сила на пресъдено нещо.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по молбата за отмяна – [фирма], чрез адв. Р. Т., в който е поддържано становище за нейната недопустимост...