О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 474

ГР. София, 12.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.12.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №4427/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Д. срещу въззивното определение на Окръжен съд Добрич по ч. гр. д. №291/17 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска с пр. осн. чл. 132 СК, предявен от М. А. срещу А. А., поради смърт на ищцата, като родител на детето Е. Иванова. Прието е, че искът по чл. 132 СК може да бъде предявен от родителя, прокурора и дирекция „Социално подпомагане”. Искът е личен и при смърт на предявилия го родителя, както е в случая, производството не може да продължи в лицето на наследника му, а се прекратява.

За допускане на обжалването касаторът Д., като наследник на починалата ищца А. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че по въпроса за възможността да се конституира наследник по делото, въззивното определение противоречи на опр. по ч. гр. д. №5331/16 г. на първо г. о. на ВКС. Въпросът в случая е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Цитираното определение на ВКС е за конституране на наследници по иск с пр. осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се упражнява потестативно право, нямащо строго личен характер, поради...