Производството е по реда на чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

Образувано е по повод на постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на ВЧНД № 818/2016г. по описа на Апелативен съд– гр. София и ЧНД № 2567/2016г. по описа на Софийски градски съд, и отмяна на постановеното въззивно определение № 322 от 27.10.2016г. и потвърденото с него определение от 08.07.2016г. на първоинстанционния съд. С искането за възобновяване се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането и споделя изложените в него съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи незаконен съдебен състав.

Осъденият се явява лично и с упълномощен защитник в съдебно заседание и моли искането да бъде оставено без уважение. Упълномощеният защитник счита, че не са налице твърдените в искането процесуални нарушения и същото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от оправомощено лице, съгласно чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК. Касае допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 3, вр. ал. 1 т. 2 от НПК. Атакуваният акт не е проверяван по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.

С определение от 08.07.2016 г. по ЧНД № 2567/2016г., Софийският градски съд, по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, наложил на К. В. Т. общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил така определеното общо най-тежко наказание с една година лишаване от свобода. С определение № 322 от 27.10.2016г. по ВЧНД № 818/2016г. по описа на Софийския апелативен съд, по реда на Глава двадесет и първа от НПК, на основание чл. 338 от НПК, първоинстанционното определение на СГС било потвърдено. Последното осъждане на К. В. Т. е с влязла в сила на 19.05.2016г. присъда № 37 от 13.02.2012г. по НОХД № 2184/2010г. по описа на Софийския градски съд за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 3 алт. 7 т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години. Присъдата е постановена в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели съгласно изискванията на чл. 28 ал. 1 т. 3 от НПК, тъй като е по отношение на множество подсъдими, включително и такива с обвинения за извършени престъпления, за които се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Съдът не се е произнесъл с постановената присъда относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за определянето на едно общо най-тежко наказание на подсъдимия К. Т. по влезлите в сила съдебни актове.

По предложение на Софийска градска прокуратура по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК е образувано ЧНД № 2567/2016г. по описа на Софийския градски съд, по което съдът е заседавал в състав от един съдия и двама съдебни заседатели съгласно чл. 28 ал. 1 т. 2 от НПК. Председател на състава на съда по ЧНД № 2567/2016г. е същият съдия, който е бил председател на съдебния състав, постановил присъдата по НОХД № 2184/2010г. Постановявайки определението от 08.07.2016 г. по ЧНД № 2567/2016г. по реда на чл. 306 ал. 1 от НПК в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, вместо в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели, съответстващ на състава на съда, постановил последната влязла в сила присъда спрямо осъдения, Софийският градски съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните такива – съдебният акт е постановен от незаконен състав. Това нарушение, което е абсолютно основание за отмяна на постановения акт, не е било констатирано от въззивния съд, поради което и той е постановил порочен от процесуално естество съдебен акт. Съставът на съда, който има правомощие да се произнесе по въпроса за приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, е определен в чл. 39, ал. 1 от НПК като съдът постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Става въпрос за законен съдебен състав, сформиран при спазване на правилата на местната и функционална подсъдност и по реда на чл. 28 от НПК. Броят на съдиите и съдебните заседатели е в зависимост от тежестта на наказанията, предвидени за престъпленията, за които е внесен обвинителен акт. Незаконен е всеки съдебен състав, различен от този, който е предвиден от процесуалните норми към момента на разглеждане на делото, както и този, който е различен от състава, постановил присъдата. Отклонението от тези изисквания винаги ограничава правото на подсъдимия на справедлив процес и има във всички случаи за последица отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За това нарушение съдът има задължение да следи служебно, без да е сезиран с изрични доводи от страните.

ВКС намира за необходимо да отбележи, че въпросите относно процесуалната издържаност на проведената процедура по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, респективно законността на състава на съда, се поставят за първи път в настоящето искане за възобновяване на главния прокурор /такива не се съдържат като оплаквания нито в жалбата, нито в протеста срещу първоинстанционното определение и по тези въпроси липсва произнасяне на Софийския апелативен съд/. Доколкото обаче въззивната проверка е всеобхватна, съгласно чл. 314 от НПК, САС е следвало служебно да провери редовността на проведената процедура и законността на състава на съда, с което да прецени налице ли са съществени процесуални нарушения и да стори необходимото за тяхното отстраняване. В конкретния случай, делото е разгледано от СГС от незаконен състав, а въззивната инстанция не е констатирала нарушението. То е от категорията на тези по чл. 348 ал. 1 т. 2, вр. ал. 3 т. 3 от НПК, попадащи в обхвата на основанието по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК. Допускането му е винаги основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да е необходимо да се изследва доколко това нарушение е накърнило съществено правата на някоя от страните в процеса. След като това не е сторено от въззивния съд, който е бил последната редовна съдебна инстанция, то следва да бъде направено в настоящето извънредно производство по реда на възобновяването. За отстраняване на допуснатите нарушения се налага възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Възобновеното производство следва да започне отново в първоинстанционния съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание по Глава деветнадесета от НПК, който да проведе такова по реда на чл. 306 от НПК, като сформира състав при спазване на изискванията на чл. 39, ал. 1 от НПК.

Предвид необходимостта от упражняване на правомощието по реда на чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК, касационният съд не следва да преценява доводите, съдържащи се в искането, относно предпоставките за приложението на чл. 24 от НК в максималния възможен размер, тъй като този въпрос предстои да бъде обсъден при новото разглеждане на делото от редовните съдебни инстанции.

С оглед на това и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ЧНД № 2567/2016г. по описа на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.07.2016г., както и определение № 322 от 27.10.2016г., постановено по ВЧНД № 818/2016г. по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.