Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „А. И. Х Груп“ ЕООД, [населено място] за изменение на определение № 50180/20.03.2023 г. по т. д. № 734/2022 г. на ВКС, I т. о. в частта за разноските.

В молбата се поддържа, че съдът не е присъдил действителния размер на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС. Уточнява се, че в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г. дължимото адвокатско възнаграждение е уговорено в размер на 20 640 лв. с ДДС, платимо по банков път на две вноски, от които 10 320 лв. с ДДС при подписване на договора, а остатъкът от 10 320 лв. – в срок до шест месеца. Твърди, че при произнасянето по въпроса за разноските съставът на ВКС не е съобразил представените към отговора на касационната жалба фактура № 848/20.01.2022 г. за сумата от 10 320 лв. с ДДС /първо плащане по договора/ и преводно нареждане от 24.01.2022 г.

Ответникът по молбата Министерство на отбраната на Р. Б оспорва същата. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималното такова, предвидено в чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:

Производството по т. д. № 734/2022 г. на ВКС, I т. о. е приключило с постановяването на определение № 50180/20.03.2023 г. по т. д. № 734/2022г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на

въззивно решение № 729/29.11.2021 г. по т. д. № 328/2021 г. на Софийски апелативен съд. С определението съдът е присъдил на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 320 лв., при съобразяване на договор от 20.01.2022 г., фактура от 16.06.2022 г. и платежно нареждане от 17.06.2022 г.

Настоящият състав на ВКС констатира, че по т. д. № 734/2022 г. на ВКС, I т. о. - на л. 60 и л. 61, действително се намират фактура от 20.01.2022г. и преводно нареждане от 24.01.2022 г., установяващи заплащането на сумата от 10 320 лв. с ДДС, представляваща първата вноска от адвокатското възнаграждение, уговорено с договора за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г.

От изложеното следва, че молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е основателна. Касаторът, с оглед изхода на касационното производство, дължи на ответната страна разноски в пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение от 20 640 лв. с ДДС, като фактът на действително извършения разход се установява от горепосочените доказателства, както и от тези, взети предвид при произнасянето в определението по чл. 288 ГПК по въпроса за дължимостта на разноските.

По наведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 20 640 лв. с ДДС е уговорено за оказване на правна помощ и съдействие във връзка с подадената от Министерство на отбраната касационна жалба, с която е обжалвано въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените от касатора два обективно съединени осъдителни иска за сумата от 292 026, 06 лв. – непогасена част от общо задължение за неустойка и сумата от 14 682, 43 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 23.10.2019г. – 30.04.2020г., както и за осъждането му да заплати на „А. И. Х Груп“ ЕООД сумата от 110 476, 44 лв. – получена и задържана без основание сума по банкова гаранция за добро изпълнение. В отговора на касационната жалба ангажираният от ответника процесуален представител е изложил доводи по отношение на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК шест въпроса и наведеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и по основателността на касационната жалба. Действителният обем на предоставената правна защита, преценен във връзка с фактическата и правна сложност на делото, налага извод, че адвокатското възнаграждение от 20 640 лв. с ДДС е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед и на съотношението му с минималните размери по чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. Съобразно с обжалвания пред настоящата инстанция интерес минималното възнаграждение следва да се определи да сумата от 10872, 45 лв. с ДДС, поради което молбата по чл. 248 ГПК е основателна за сумата от 552, 45 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 50180/20.03.2023 г. по т. д. № 734/2022 г. на ВКС, I т. о. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Р. Б, [населено място], [улица], да заплати на „А. И. Х Груп“ ЕООД, [населено място],[жк], [улица], допълнително сумата от 552, 45 - разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.