ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№346

Гр. София, 15.05.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 533 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца П. Г. Б. срещу определение № 254 от 04.07.2022г. по т. д. 886/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което са оставени без уважение молбите му вх. н. 3847/16.05.2022г. и вх. н. 3862/16.05.2022г. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, евентуално неправилен. Излага, че е постановен в нарушение на закона. Сочи, че правото му на защита по делото чрез исканата правна помощ е гарантирано от Конституцията на Р. Б. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен.

Не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което да има за последица твърдения с жалбата порок – недопустимост на определението. Предвид нормата на чл. 95 ГПК правна помощ се предоставя по писмена молба на страната, която иска да получи такава. Съдът дължи произнасяне по молбата въз основа на приложените към нея доказателства в закрито заседание. Последният ред е спазен по молбата на П. Б. като съдът не е излязъл от рамките на сезиралото го искане и е постановил допустим съдебен акт.

Предвид нормата на чл. 23, ал. 2 от Закон за правната помощ системата за правна помощ обхваща случаите, когато страна по гражданско дело няма адвокат, желае да има такъв, но няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Видно от преписката по делото сезираният с молбите по чл. 95 ГПК съд с разпореждане от 18.05.2022г. е дал указания на молителя да представи декларация за семейно и имуществено състояние, както и други доказателства за обстоятелствата по чл. 23 ЗПП – семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и др.

С молба от 16.06.2022г. молителят Б. представя декларация, с която посочва, че се намира в брак, не получава доходи, издържа трима души, страда от заболяване, за което прави допълнителни разходи в размер на 230-280 лв. месечно. Декларирал е, че притежава акции на стойност 90 лв., както и че притежава недвижими имоти. По отношение на недвижимите имоти е посочил „Виж прил. 1“, каквото липсва приложено към молбата. В графа други обстоятелства е записал, че всичките му вземания са запорирани.

С обжалваното определение № 254 от 04.07.2022г. по т. д. 886/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, съдът е приел, че от представената от П. Б. декларация не може да бъде направен извод, че молителят не притежава достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Счел е, че декларацията е некоректно попълнена, тъй като не са посочени по вид, площ и местонахождение притежаваните от молителя и съпругата му имоти, както и че не е посочен източникът на доходи, с които се издържат сочените с декларацията трима души. Отчел е, че макар молителят да декларира, че страда от заболяване, за което извършва месечно допълнителни разходи, не представя доказателства за същото. По тези мотиви молбите на Б. са оставени без уважение.

Определението е правилно.

В тежест на молителя в производството по чл. 95 ГПК е да установи наличието на предпоставките по чл. 23 ЗПП за предоставяне на правна помощ. Поведението на молителя Б., изразяващо се в некоректно попълване на изисканата от съда декларация, препятства установяването на реалното му имотно състояние и в този смисъл на верността на изложените в молбите му по чл. 95 ГПК твърдения, че не разполага със средства да заплати възнаграждение за представляването му от адвокат, поради което и доколкото не се установява изискуемата с чл. 23, ал. 2 ЗПП предпоставка – страната да няма средства за заплащане на адвокат, молбите по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ следва да бъдат оставени без уважение.

Отделно от горното, съдът констатира, че молителят Б. е упълномощил на 11.08.2022г. адвокат П. Б. да го представлява по делото, за което му е заплатил възнаграждение в размер на сумата 800 лв. Последният адвокат е подписал и подадената от Б. касационна жалба.

Предвид нормата на чл. 3 ЗПП при извършване преценка основателността на подадената молба за предоставяне на правна помощ съдът отчита целта на закона да е да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие и последната цел не оправдава на страна с упълномощен адвокат и платено възнаграждение на същия да бъде предоставяна правна помощ и заплащано друго възнаграждение от НБПП.

По горните мотиви на съда обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 254 от 04.07.2022г. по т. д. 886/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.