2определение по гр. д.№ 4772 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 1113

гр.София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4772 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Е. Е. срещу решение № 95 от 15.09.2022 г. по в. гр. д.№ 166 от 2022 г. на Окръжен съд - Търговище. С това решение е обезсилено решение № 100 от 13.04.2022 г. по гр. д.№ 726 от 2021 г. на Районен съд - Попово в частта му за отмяна на нотариален акт за собственост № 57 от 26.11.2015 г. по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК и делото в тази част е върнато на РС за отстраняване липсата на пасивна процесуална легитимация по този иск и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на предявения от К. Е. Е. срещу Б. Г. У. иск с правно основание чл. 108 ЗС за следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, м.“И.-“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 5 402 кв. м.

2. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, м.“П.“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 9575 кв. м.

3. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, м.“К.“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 9 500 кв. м.

4. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, м.“Ю.“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 16 011 кв. м.

5. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, м.“Д.“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 13 396 кв. м.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Приобретателят на имот от несобственик придобива ли владението на имота, а действителният собственик губи ли своите права ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 1124 от 19.07.2002 г. по гр. д.№ 1208 от 2001 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 227 от 19.03.2009 г. по гр. д.№ 5175 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 351 от 09.06.2010 г. по гр. д.№ 4635 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Сключването на договор за наем и за аренда на процесните имоти достатъчно ли е за признаване упражняването на владение /фактическа власт/ върху тези имоти ? Сключването на договор за наем и за аренда по повод ползването на имота отричат ли правата на собственика и могат ли да обосноват извод за явно и несъмнено владение ? По тези два въпроса се сочи противоречие с решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр. д.№ 5109 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о.

3. При придобиването на собственост по давност следва ли да е налице явно, необезпокоявано, непрекъснато и спокойно владение и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно, открито и непрекъснато ? При преценка наличието на фактическия състав на придобивната давност съдът трябва ли да изследва явност, непрекъснатост и необезпокояваност на владението и дали извършените действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерение за своене по начин, то да стане достояние на собственика и трети лица ? По тези два въпроса се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д.№ 9 от 1974 г., решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр. д.№ 500 от 2003 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр. д.№ 83 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д.№ 5162 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 1168 от 22.04.1974 г. по гр. д.№ 543 от 1974 г. на ВС, I г. о., решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр. д.№ 477 от 1992 г. на ВС, ГК, I г. о. и решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр. д.№ 439 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о.

4. Нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК, елемент ли е от фактическия състав на чл. 79 ЗС и с него удостоверява ли се датата, на която е придобито правото на собственост ? Кой е моментът, в който се придобива правото на собственост по давност - датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка или осъществяването на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д.№ 5166 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 220 от 19.11.2014 г. по гр. д.№ 2173 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр. д.№ 4121 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

5. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си както обсъди всички събрани доказателства, както и всички доводи във въззивната жалба, като изложи мотиви за приетите от него фактически правни изводи и може ли да не излага мотиви по факти и правни изводи, когато като основание за въззивно обжалване се сочи необоснованост на първоинстанционното решение ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д.№ 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д.№ 980 от 2011 г. на ВКС, II г. о.

6. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните, направени във връзка с правни доводи, от които страните черпят своите права, както и по събраните доказателства във връзка с техните доводи ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Б. Г. У. не взема становище по нея.

Третото лице - помагач на страната на ответника „Микрофонд колект“ ООД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, без оглед цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. Е. Е. срещу Б. Г. У. иск по чл. 108 ЗС за петте процесни земеделски имота, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Правото на собственост върху процесните имоти е било възстановено на бащата на ищеца К. Е. Е.- Е. Д. Е. с две решения на ОСЗ - гр. Попово № 34 от 13.01.1999 г.

С предварителен договор от 10.09.2004 г. бащата на ищеца се е задължил да продаде тези имоти на А. С. А. за сумата 5 000 лв. Този предварителен договор не е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но въз основа на него с констативен акт за обстоятелствена проверка № 57 от 26.11.2015 г. А. С. А. е признат за собственик на тези имоти по давностно владение.

С нотариален акт № *** г. А. С. А. е прехвърлил имотите на „П.“ ЕООД - гр.Попово. С постановление за възлагане от 08.06.2017 г. след проведено принудително изпълнение за дълг на „Петман“ ЕООД - гр.Попово имотите били възложени на „Микрофонд“ АД - гр.София. С нотариален акт № *** г. „Микрофонд“ АД - гр.София е продал имотите на „Микрофонд колект“ ЕООД, а с нотариален акт № *** г. „Микрофонд колект“ ЕООД продава имотите на ответника Б. Г. У..

С договор за наем от 15.03.2016 г. „Петман“ ЕООД - гр.Попово е предоставило три от процесните имоти за ползване на „Агро тия“ ООД - гр.Попово до 01.10.2026 г., което е подало заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ до стопанската 2021/2022 г. За останалите два имота няма регистриран договор за наем или аренда. И петте имота в периода от 2011 г. до 2015 г. са били в регистъра без правно основание или като т. нар. „бели петна“.

От показанията на свидетелите В. В., Л. Е. и Д. Й. съдът е приел за установено, че до 2011 г. ищецът получавал рента за земите, като през пролетта на 2017 г. разбрал, че част от тях не се обработват и няма право на рента, а получил заплащане за т. нар.“бели петна“. През лятото на същата година наел хора за почистването на имотите, за да станат отново обработваеми. През лятото на 2021 г. разбрал, че имотите му са обект на продажба между други лица. По негово заявление на 30.07.2021 г. О. П. му заплатила за т. нар.“бели петна“ сумата 3 528, 22 лв., а на 25.02.2022 г. превела на ищеца и сумата 949, 60 лв. за стопанската 2015/2016 г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Макар с предварителния договор от 10.09.2004 г. наследодателят на ищеца Е. Е. да е предал владението върху процесните земи на купувача по предварителния договор А. А., не било доказано непрекъснатост, явност и необезпокояваност на владението на А. А. върху имотите за период повече от 10 години. Доказано било, че след смъртта на Е. Е. през периода от 2006 г. /когато е починал баща му Е. Е./ до 2012 г. ищецът К. Е. е упражнявал собственическите си права върху тези земи като ги е отдавал под наем чрез трето лице - приятел на баща му. Приел е обаче, че последващите купувачи на имота от А. А.- „Петман“ ЕООД, „Микрофонд“ АД, „Микрофонд колект“ ЕООД и ответника Б. У. са били добросъвестни владелци на имотите, поради което от 26.11.2015 г. /когато имотите са продадени на „Петман“ ЕООД до предявяване на иска на 07.09.2021 г. е изтекъл необходимият 5-годишен срок на добросъвестно владение. Спорадичните действия на ищеца през пролетта и лятото на 2017 г., изразяващи се в получаване на рента, което поражда само облигационни отношения с трети лица, както и почистването на два от имотите, не били в състояние да прекъснат владението на купувача по смисъла на чл. 81 ЗС, тъй като не водят до отстраняване на владелеца от имота за повече от 6 месеца.

С оглед тези мотиви на съда касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК като очевидно неправилно: Видно от мотивите на съда, същият е достигнал до явно необосновани и противоречащи си фактически изводи: от една страна е приел, че А. А. не е бил владелец на процесните имоти след 2006 г. /А. е установил владение върху тези имоти след сключване на предварителния договор с предишния собственик Е. Е. на 10.09.2004 г., но през 2006 г., когато Е. Е. е починал, до 2012 г. владелец на имотите е бил ищецът и син на Е. Е.- К. Е., който ги е отдавал под наем чрез трето лице - приятел на баща му/, а от друга - че на 26.11.2015 г. владелец на имотите е бил А. А. и като такъв той е предал владението им на купувача по договора от 26.11.2015 г. „Петман“ ЕООД.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 15.09.2022 г. по в. гр. д.№ 166 от 2022 г. на Окръжен съд - Търговище.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.