О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1061

гр.София, 11.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4696 по описа за 2022 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С. срещу решение № 979 от 2.07.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3700 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав, с което е отменено решение №7 от 15.09.2021 г. по т. д. № 130 по описа за 2020 г. на Софийския окръжен съд в осъдителната му част, постановено е друго решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Д. Г. С. срещу ЗД „Б. И. АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа, станала на 12.06.2018 г.-болки и страдания от обездвижване на дясната ръка поради счупване на раменната кост, в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, като в отхвърлителната част първоинстанционното решение е оставено в сила.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и е постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът, когато не възприема заключението, изготвено в хода на съдебното дирене, да изложи подробни мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

2. Следва ли експертизата да се ползва с приоритет пред останалите събрани доказателства?

3. Следва ли въззивният съд, в случай че приеме, че са налице основания за отвод на вещото лице по приетото заключение в първоинстанционното производство, да замени вещото лице и да допусне нова експертиза?

4. Следва ли съдът при мотивиране на решението си да обсъжда всички доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост, или е достатъчно да приеме изводите си единствено въз основа на едно от събраните доказателства?

5. В случаите когато събраните доказателства не са достатъчни, за да установят твърдените факти от страната, която носи доказателствена тежест, следва ли съдът служебно да назначи експертиза или да постави допълнителни въпроси?

6. Липсата на присъда, постановена по наказателното дело, пречка ли е съдът в рамките на своята компетентност и с дадените в ГПК средства да установи наличието на деликт?

7. Представлява ли процесуално нарушение неспазването на съда на процедурата, уредена в чл. 196, ал. 3 от ГПК при установени и приети основания за отвод на вещото лице?

8. В случай че съдът установи основание за отвод на вещо лице, има ли право да обсъжда експертизата по същество и на база на констатациите си да приеме, че същата страда от необоснованост, или следва да замени вещото лице, без да обсъжда заключението?

9. Следва ли съдът, в случай че установи, че са налице основанията за отвод на вещо лице в хода на въззивната инстанция по приетата вече експертиза, да замени вещото лице и да назначи служебно нова експертиза, или може едностранно да изключи експертизата като доказателство и да не я кредитира в крайния си акт?

ЗД „Б. И. АД не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. Г. С. е изложил в исковата молба, че на 12.06.2018 г. е пътувал в лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Г. А. Л.. Движещият се по общински път SFO3173, свързващ селата Саранци-Макоцево, в посока от [населено място] към [населено място] лек автомобил „Ауди А 80“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Н. А. Г., е ударил автомобила, в който е пътувал. В проведеното досъдебно производство е било установено, че виновен за пътнотранспортното произшествие е водачът на лекия автомобил „Ауди А 80“, който е навлязъл в насрещното платно и чиято гражданска отговорност се покрива от застраховка в ЗД „Б. И. АД. В резултат от инцидента ищецът е претърпял закрито счупване да долния край на хумеруса, поради което е поискал застрахователното дружество да бъде осъдено да му заплати 30 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от произшествието.

В отговора на исковата молба ЗД „Б. И. АД е оспорило описания механизъм на произшествието, заявило е, че не се касае за деликт, а за случайно събитие, поради което не носи отговорност за обезщетяване на вредите.

Софийският окръжен съд е приел, че произшествието е предизвикано от водача на лекия автомобил „Ауди А 80“, който е застрахован срещу своята гражданска отговорност в ответното дружество, а размерът на обезщетението на причинените на ищеца неимуществени вреди е определил на 15 000 лв. Ето защо е осъдил застрахователното дружество да заплати тази сума и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Първоинстанционното решение е било обжалвано и от двете страни по делото. Застрахователното дружество е повторило възражението си, че механизмът на произшествието не е установен, тъй като приетата автотехническа експертиза се базира само на доказателства, събрани в досъдебното производство.

Софийският апелативен съд е приел, че приетото от първоинстанционния съд заключение няма белезите на експертиза-отговори на въпроси, при които са ползвани специални познания. Базирайки се на скицата към заключението, съдът е достигнал до извода, че словесно описаният начин на засрещане на автомобилите е невъзможен. Според съда е несериозно основаването на експертно заключение на твърдения на свидетел в смисъл „мисля, че аз бях с предимство“. Счел е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е зачел направения отвод на вещото лице. След като това вещо лице е дало необосновано заключение в рамките на досъдебното производство, то е обвързано от изводите си и ще ги поддържа пред гражданския съд. Посочил е още, че неприключването на наказателното разследване със съдебен акт не позволява на съда да основе решението си на изводи на друг съд с обвързваща за гражданския състав сила. С тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил уважен и е постановил друго, с което го е отхвърлил, а в частта, с която искът е бил отхвърлен го е потвърдил. Разсъжденията на въззивния съд относно експертизата са довели до извода, че твърдените от ищеца факти, обуславящи основателността на предявения иск, са недоказани, както е посочило и ответното дружество във въззивнатата си жалба. За да достигне до този извод обаче, решаващият състав не е имал необходимите специални знания. След като е възникнало съмнение у състава за правилността на заключението и неговата обоснованост, съгласно чл. 201 от ГПК въззивният съд е бил длъжен да назначи повторно заключение. Съобразно указанията на т. 3 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК допускането на повторно заключение е следвало да се извърши служебно, тъй като доказването на твърдените от ищеца факти не е станало заради допуснато според въззивния съд процесуално нарушение от първоинстанционния съд-назначаване на вещо лице, което е следвало да бъде отстранено. Ето защо разрешенията на въззивния съд по третия, петия, осмия и деветия въпроси на касатора са в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в на т. 3 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тези въпроси следва да бъдат обобщени в един въпрос както следва:

Когато въззивният съд приеме, че в резултат от допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение/неотстраняване на вещо лице/ твърдени от страната факти, чието осъществяване е оспорено от противната страна, не са били доказани, тъй като заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност, може ли да замести заключението на вещото лице със свои мотиви, или е длъжен да назначи повторно заключение?

По дадените от въззивния съд отговори на останалите въпроси не се констатира противоречие с практиката на ВКС или необходимост да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 979 от 2.07.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3700 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: