О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
гр.София, 11.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4683 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ивека 2000“ ООД против решение № 79 от 6.06.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №155 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение № 261006 от 1.12.2021 г. по гр. д. № 2983 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от дружеството против М. Т. К., Т. Х. К., Х. Т. К.-Г., Л. Г. Т., Е. З. Д., Л. И. Д., М. М. Д., И. М. Д. Р. М. Б. и С. М. М. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №54, том I, рег. № 590, дело № 47 от 9.02.2007 г. на нотариус Д. Г., рег. № 132, район на действие Районен съд-Пловдив, акт №62, том 8-ми, дело № 1768/09.02.2007 г. на Службата по вписванията-Пловдив, като погасен по давност, за осъждане на ответниците да върнат заплатената продажна цена в размер на 58 845 евро и да заплатят вредите, изразяващи се в заплатените данъци върху недвижимия имот и такса битови отпадъци за периода от 2008 г. до 2020 г. в общ размер на 11 354, 50 лв. съобразно идеалните си части.
В касационната жалба представителят на дружеството се отказва частично от иска за разваляне на договора за покупко-продажба до размера на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор ............................. с площ от 3 462 кв. м., по отношение на която част смята, че е настъпил вещнопрехвърлителният ефект на продажбата. В тази част моли решенията да бъдат обезсилени и производството да бъде прекратено. В останалите части счита, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния въпрос:
От кой момент в хода на делбеното производство за третото лице-купувач на недвижим имот, включен в делбената маса, възниква правото по чл. 190 от ЗЗД във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД?
М. Т. Ф., Х. Т. К.-Г., Т. Х. К., Л. Г. Т., Е. З. Д., Л. И. Д., М. М. Д. и И. М. Д. застъпват становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.
Частичният отказ от иска е направен от изрично овластения с договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022 г. пълномощник на „Ивека 2000“ ООД, поради което на основание чл. 233 от ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разваляне на договора за покупко-продажба до размера на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор ........................... с площ от 3 462 кв. м. В останалите части касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тази части Върховният касационен съд намира следното:
Дружеството „Ивека 2000“ ЕООД е изложило в подадената на 1.12.2020 г. искова молба, че на 9.2.2007 г. е закупило от К. М. Т., И. М. К., И. М. Д., Р. М. Б. и С. М. М. поземлен имот 114, находящ се в строителните граници на [населено място] в местността „Мерич алча“, целият с площ от 6923 кв. м., който имот по действащия кадастрален план попада в ПИ ....................... и ПИ ............................ Продавачите са били недобросъвестни, тъй като им е било известно, че не са единствени собственици на имота. С решение № 99 от 4.7.2008 г. по гр. д. № 3259/2007 г. на Пловдивския районен съд е допусната делба на имота, а през 2014 г. е извършена делба, при която имотът е разделен на две и само половината от него, а именно ПИ ........................, се пада в дял на продавачите на дружеството, съответно на техните наследници. На практика ответниците са продали имот, който не им принадлежи изцяло и има права на трети лица върху него. Затова дружеството е поискало покупко-продажбата да бъде развалена, продавачите да бъдат осъдени да върнат заплатената продажна цена общо в размер на 58 845 евро и сумата от 11 354, 50 лв., представляваща платени от дружеството данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци върху имота за периода от 2008 г. до 2020 г. според притежаваните идеални части от имота.
В отговора на исковата молба Е. З. Д., Л. И. Д., М. М. Д., И. М. Д., С. М. М., Р. М. Б., М. Т. Ф., Х. Т. К.-Г., Т. Х. К. и Л. Г. Т. са предявили възражение за погасяване по давност на иска за разваляне да договора за продажба.
Пловдивският окръжен съд е приел, че решение № 99 от 4.7.2008 г. по гр. д. № 3259/2007 г. на Пловдивския районен съд за допускане на делбата установява правото на съсобственост на трети лица върху продадения имот, а продавачите са собственици само на 8/32 идеални части от него. Продаденият недвижим имот ПИ № 114 с площ от 6923 кв. м. е бил разделен на два новообразувани поземлени имоти с идентификатори ПИ ................... и ПИ ........................., като в дял на продавачите по сделката е останал вторият. Първият е признат за собственост на третите лица и за дружеството се е породило правото да развали договора за продажба по съдебен ред. Това право обаче е погасено по давност. Началният момент, от който давността е започнала да тече, е влизането в сила на решението по разпределителния протокол-22.05.2014 г., тъй като дружеството е било конституирано в делбеното производство. Исковата молба е подадена едва на 1.12.2020 г. и дори да се приеме, че началният момент е тегленето на жребия/29.09.2014 г./ и съответно влизането в сила на определението за прекратяване на производството по делбата/6.10.2014 г./, то петгодишният давностен срок пак е изтекъл. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове.
Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд, възприемайки извода, че правото на дружеството да иска разваляне на договора за покупко-продажба е погасено по давност. Въззивният съд е уточнил, че началният момент, от който давността започва да тече, е 5.4.2013 г., когато е влязло в сила решение № 99 от 4.7.2008 г. по гр. д. № 3259/2007 г. на Пловдивския районен съд по допускане на делбата. В това производство дружеството е било конституирано в качеството му на главна страна-необходим другар с оглед заявеното от неразпоредилите се сънаследници възражение по чл. 76 от ЗН. Затова, след като с решението са признати права на продавачите общо в размер на 8/32 идеални части, а с останалите 24/32 идеални части е признато разпореждане с чужди права, от този момент е възникнало правото да се иска разваляне на договора за продажба. Исковата молба обаче е предявена едва на 1.12.2020 г., след изтичане на петгодишния давностен срок.
Относно участието на дружеството в делбения процес се установява, че с решение № 657 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 626 по описа за 2009 г. на I ГО на ВКС решението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд за допускане делба на имот № 114 е отменено. Делото е върнато за ново разглеждане с указание да се конституира купувачът по договора за продажба от 2007 г., който ще бъде обвързан от постановеното решение относно приложението на чл. 76 от ЗН. При повторното гледане пред въззивнния съд дружеството е било редовно призовано чрез управителя М. Р. Л.. В публичното съдебно заседание на 17.10.2012 г. управителят е заявил, че дружеството е закупило седем декара от Д. преди шест години. След това управителят е бил уведомен за постановеното решение, с което е потвърдено допускането на делбата на имот № 114 само между физическите лица. Дружеството не е обжалвало това решение, което не е допуснато до касационно обжалване с определение 151 от 5.4.2013 г. по гр. д. № 1852/2013 г. по гр. д. № 1852/2013 г. на II ГО на ВКС.
При тези данни и с оглед мотивите на обжалваното решение поставеният от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора. Не са налице обаче допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. Противоречивата практика на други съдилища не е основание за допускане на касационно обжалване, а противоречие с практиката на ВКС не се констатира. Указанията на т. 13 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. се отнасят за случаите, при които решението за възлагане на имота е отменено по реда на чл. 231 от ГПК/отм./ след влизането му в сила, а преди това недвижимият имот е валидно отчужден и не може да бъде върнат в делбената маса. Настоящата хипотеза е различна, тъй като покупко-продажбата е извършена преди допускане на делбата и е недействителна на основание чл. 76 от ЗН спрямо неразпоредилите се с имота наследници/т. 1 на същото тълкувателно решение/. Според ТР № 1 от 2.7.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС договорът за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е допустим. Именно в този смисъл е и въззивното решение, с което производството не е прекратено като недопустимо, а искът е отхвърлен като погасен по давност.
Не може да има противоречие между въззивното решение и ППВС № 3 от 29.03.1973 г. по гр. д. № 2/1973 г., тъй като постановлението не касае приложението на погасителната давност, а съдържа формулировка на основния принцип на облигационното право за реално изпълнение на задълженията.
Без значение са евентуално допуснатите процесуални нарушения в производството при постановяване на решението, с което е потвърдено допускането на делбата/твърдени противоречия с т. 17 на ТР №1 от 4.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 2, 3 и 6 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. След като това решение е влязло в сила на 5.4.2013 г., касаторът, който е участник в производството, е узнал със сигурност за правата на третите лица върху имота и е възникнало правото му по чл. 190 от ЗЗД да иска разваляне на продажбата по съдебен ред. От тази дата до предявяването на исковата молба по настоящото дело/1.12.2020 г./ са изтекли повече от пет години, поради което това право е погасено по давност съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд в частите, за които няма отказ от иска, не следва да се допуска.
При този изход на спора дружеството дължи на Р. М. Б. 1750 лв., на С. М. М. 1750 лв., на Х. Т. К.-Г. 1500 лв., на Л. Г. Т. 1500 лв., на М. Т. Ф. 1 500 лв., на Т. Х. К. 1 500 лв., на Е. З. Д., Л. И. Д., М. М. Д. и И. М. Д. общо 3600 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 79 от 6.06.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №155 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 261006 от 1.12.2021 г. по гр. д. № 2983 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от „Ивека 2000“ ООД против М. Т. К., Т. Х. К., Х. Т. К.-Г., Л. Г. Т., Е. З. Д., Л. И. Д., М. М. Д., И. М. Д. Р. М. Б. и С. М. М. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №54, том I, рег. № 590, дело № 47 от 9.02.2007 г. на нотариус Д. Г., рег. № 132, район на действие Районен съд-Пловдив, акт №62, том 8-ми, дело № 1768/09.02.2007 г. на Службата по вписванията-Пловдив, до размера на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор ........................... с площ от 3 462 кв. м., поради отказ от иска, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 6.06.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №155 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, в останалите части.
ОСЪЖДА „Ивека“ ООД-ЕИК:115752522, да заплати на на Р. М. Б.-[ЕГН] сумата 1750/хиляда седемстотин и петдесет/ лв., на С. М. М.-[ЕГН], сумата 1750/хиляда седемстотин и петдесет/ лв., на Х. Т. К.-Г.-[ЕГН], сумата 1500/хиляда и петстотин/ лв., на Л. Г. Т.-ЕГН: [ЕГН], сумата 1500/хиляда и петстотин/ лв., на М. Т. Ф.-[ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв., на Т. Х. К.-[ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв., на Е. З. Д.-[ЕГН], Л. И. Д.-[ЕГН], М. М. Д.-[ЕГН], и И. М. Д.-[ЕГН], общо сумата 3600/три хиляди и шестотин/ лв.. разноски за касационното производство.
Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: